Американски дипломати направиха любопитен паралел между гражданската война в САЩ и развитието на бойните действия в Украйна. Дейвид Х. Ръндел и Майкъл Гфьолер обръщат внимание, че и в двата случая, президентите Ейбрахам Линкълн и Владимир Путин се стремят към ограничен конфликт, срещу хора, които смятат за сънародници, но впоследствие войната се отприщва.

Дейвид Х. Ръндел е бивш ръководител на мисията в американското посолство в Саудитска Арабия, a Майкъл Гфьолер е бивш политически съветник на Централното командване на САЩ. Служил е 15 години в Източна Европа и в бившия Съветски съюз.

Ето какво гласи техният анализ за Newsweek:

В началото на Гражданската война в Америка, Ейбрахам Линкълн се стреми към ограничен конфликт срещу хора, които все още смята за свои сънародници и с които търси помирение. Чак след три години той се обръща към генерал Грант (президентът на южняците/Конфедерацията) и иска "безусловна капитулация", а Грант на свой ред насъсква генерал Уилям Текумсе Шърман със задача "да накара Джорджия да плаче" и да помогне за довеждането на войната до нейния насилствен край.

Руският президент Владимир Путин изчака само 6 месеца, преди да премине от своята "специална военна операция" към пълномащабна война срещу Украйна. Първоначално нападението на Путин беше ограничено до едва 150 000 войници. Той очакваше бърза победа, последвана от преговори по основните му "болежки": руски контрол над Крим, украински неутралитет и автономия за руското население в Донбас, но сгреши.

Австрийски вицеканцлер: Дълги години в Украйна имаше кървава гражданска война, но Европа мълчеше ВИДЕО

Путин не пресметна твърдата съпротива на Украйна и мащабната военна и икономическа намеса на Запада. Изправен пред нова ситуация, руският президент промени стратегията си. Сега той насъска собствения си генерал Шърман, за да накара Украйна да плаче. 

Миналия месец Путин възложи на генерал Сергей Суровикин общото командване на руската групировка в Украйна. Суровикин е с опит от въздушно-космическите сили на Руската федерация, но се е сражавал в Афганистан, Чечня и Сирия, където му се приписва спасяването на режима на Асад.

Суровикин заяви публично, че в Украйна няма да има половинчати мерки. Вместо това той започна методично да унищожава инфраструктурата на Украйна с високоточни ракетни удари.

Армиите се нуждаят от железопътни линии и докато Шърман систематично разрушава релсите, водещи до Атланта, Суровикин разрушава електрическата мрежа, която захранва украинските железници. Това остави украинските градове студени и мрачни, но Суровикин изглежда се съгласява с Шърман, че „войната е жестокост и не можете да я прецизирате“.

Сега Русия е поставила икономиката си в боен режим и събрала стотици хиляди войници, включително наборници и доброволци. Тази армия е оборудвана с най-усъвършенстваните оръжия на Русия и противно на повечето западни доклади, далеч не е деморализирана.

Украйна, от друга страна, е изчерпала оръжейните си запаси и е напълно зависима от военната подкрепа на Запада, за да продължи войната. Както отбеляза миналата седмица председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили, Украйна е направила "всичко каквото може".

След като богатата черна почва на Украйна замръзне здраво, ще започне масирана руска атака.

Всъщност тя вече започна във важния транспортен възел Бахмут, превърнал се в нещо като украински Вердюн. Очакваме Бахмут да падне и прогнозираме, че без много повече западна подкрепа Русия ще си върне Харков, Херсон и останалата част от Донбас до следващото лято.

Както направи Западът във Виетнам, Афганистан и Ирак, ние се оказваме замесени в друг незадължителен военен ангажимент с отворен край. Украинските войски се обучават в Европа. Западните военни изпълнители вече поддържат украинската военна техника и управляват ракетните системи HIMARS. Действащи американски военни сега са в Украйна, за да наблюдават доставките на оръжие.

Тъй като руската офанзива набира скорост, очакваме силни гласове да призовават за изпращане на все по-модерни оръжия и за товеа, НАТО да се намеси на терен, за да защити Украйна. Тези гласове трябва да бъдат недвусмислено отхвърлени по много причини. Ето няколко:

Поколения западни лидери работиха успешно, за да избегнат пряк военен конфликт със Съветския съюз. Те разбираха много добре, че за разлика от Москва, Западът няма никакъв стратегически интерес в Донецк. Те определено не искаха да рискуват ядрена война заради Харков.

Украйна не е член на НАТО и алиансът няма задължение да я защитава. Нито пък Путин е заплашил член на НАТО, въпреки, че той даде да се разбере, че всички чуждестранни войски, които влизат в Украйна, ще бъдат третирани като вражески. По този начин изпращането на войски на НАТО в Украйна би превърнало нашата прокси война с Русия в истинска война с най-голямата ядрена сила в света.

Някои представят този конфликт като игра на морал между доброто и злото, но реалността е по-сложна.

Украйна не е процъфтяваща демокрация. Това е обедняла, корумпирана, еднопартийна държава с широка цензура, в която опозиционните вестници и политическите партии са закрити.

Преди войната крайнодесните украински националистически групи като бригадата Азов бяха осъдени строго от Конгреса на САЩ. Решителната кампания на Киев срещу руския език е аналогична на канадското правителство, което се опитва да забрани френския в Квебек.

Украински снаряди убиха стотици цивилни в Донбас и има нови съобщения за украински военни престъпления. Истински моралният начин на действие би бил тази война да бъде прекратена с преговори, вместо да се удължат страданията на украинския народ в конфликт, който едва ли ще спечелят, без да бъде рискуван животът на американците.

Освен това, винаги може да се случи така, че напрежението от даден регион да се прехвърли в друг. Нараства възможността Иран да нанесе превантивен военен удар срещу Израел. Режимът в Иран е изправен пред все по-сериозни проблеми. Ново правителство в Израел е решено да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия.

Ядрената сделка с Иран умира, а с това и всяка надежда за облекчаване на санкциите за пропадащата икономика на Иран. Една война ще обедини населението на Иран в патриотична борба, ще навреди на способността на Израел да удари Иран и ще окаже натиск върху Запада да преговаря за прекратяване на санкциите.

Няма съмнение, че Съединените щати биха били въвлечени във всеки конфликт между Израел и Иран. Това, което ни тревожи, е, че Иран доставя на Русия оръжия за войната в Украйна и Москва може да се почувства длъжна да се притече на помощ на своите съюзници в Техеран.

Този ефект на доминото е точно това, от което започна Първата световна война. Кой очакваше, че убийството на австрийски велик херцог от сръбски анархист в Босна ще доведе до смъртта на хиляди американци във Франция? Нямаме нужда от повторение.

Може би грешим, може би няма да има руска зимна офанзива. Може би украинските въоръжени сили ще успеят да я спрат. Ако обаче сме прави и през февруари генерал Суровикин се окаже пред портите на Киев, трябва много трезво да обмислим степента на нашия ангажимент към Украйна, пишат американските дипломати.

Превод и редакция: БЛИЦ!

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук