„Ние наблюдаваме как Европа загива от безславна смърт” – пише главният редактор на неделното издание Welt am Sonntag Петер Хут в едноименната си публикация „Wir sehen zu, wie Europa einen würdelosen Tod stirbt”. „Нейното умиране е лишено от всякакво достойнство, а европейците само гледат, клатят глави и се обръщат, за да отделят внимание на нещо друго – например на световното първенство по футбол или на метеорологичната обстановка. Никой не иска да вярва в предстоящото – Европа изглежда твърде голяма, за да претърпи крах.”
 
В действителност обаче Европа не е така голяма, подчертава авторът. Вече не става дума дали европейците са способни да дадат общ отговор на Доналд Тръмп, „апологета на националната изолация”. Работата дори не е в общия бюджет или във въоръжените сили. Сега става дума, че цялата Европа може да се разлети на парчета.
 
Новото италианско правителство – коалиция от „клоунски партии” и дясно популистко движение, предпочитащо да раздели страната на север и юг – хладнокръвно отказа повторно да приема бежанци, които отначало са регистрирани в Италия.
 
Отказът на Италия е поражение за Меркел по пътя към общото европейско решение по миграционния проблем, но това е и провал на вътрешния министър Зеехофер, счита авторът на материала. Какво да се прави с бежанците, които повече не могат да бъдат върнати в Италия?
 
И страните от Вишеградската четворка категорично отказват участие в преговорите, като нещо разбиращо се само по себе си, пише журналистът. Всяка дума за съвместно решение се възприема като признак за слабост. В Унгария така са заети с развитието на новата национална държава, че Европа там изглежда като обременителен анахронизъм, уверява Петер Хут. А каква трагедия сега се развива в Полша, която преживя в началото на 2000-те години такова забележително десетилетие в своята европейска еуфория, продължава авторът. Сега страната е затисната от сянката на правителство, което все по-често се надсмива над европейските ценности.
 
Всичко това се подгрява от дясноцентристкото крило в Германия и, което е особено опасно, от младежта, пише Welt am Sonntag. „Парцаливият килим от силни национални държави в тази среда се възприема не като нещо ужасно, а като състояние на Европа, към което трябва да се стремим. Образец за подражание не са тези, които спомагат за примирението, а онези, които искат разкола на Европа, съжалява Петер Хут. При това сякаш никой не забелязва, че именно страните, които сега най-старателно тъкат погребалния саван на Европа, в значителна степен са задължени за своето благосъстояние на финансирането от общата европейска хазна.
 
Превод и редакция: БЛИЦ