Увеличаващият се разрив между Париж и Берлин заплашва френско-германския двигател, който задвижва много от най-големите проекти в Европа, пише "Фокус", позовавайки се на американския вестник The Wall Street Journal.

Френският президент Еманюел Макрон се застъпва за смели планове, съсредоточени върху позиционирането на Европейския съюз като сила между САЩ и Китай. Но разрушителният му стил и големите му амбиции раздразниха Германия, която най-много допринася за финансирането от ЕС, и по-специално нейният лидер, канцлера Ангела Меркел.

Този раздор между двата бряга на Рейн може да попречи на усилията на новото ръководство на ЕС, което встъпва в длъжност на 1 декември, за да прокара дългосрочни планове - много от тях в съответствие с предложенията на френския президент Еманюел Макрон - относно изменението на климата, технологиите, отбраната на блока и финансите.

„Не е необходимо да обръщаме съществуващия ред с главата надолу“, заяви Меркел на форум в Хърватия наскоро, във връзка с думите на Макрон за НАТО, че е в „състояние на мозъчна смърт“.

Реакцията на Германия към други инициативи на ЕС, подкрепяни от френския президент, варира от безразличие и приглушена подкрепа до враждебност.

През октомври Меркел обеща да подкрепи усилията на Макрон да намали наполовина емисиите на парникови газове в Европа до 2030 г. и да ги елиминира напълно до 2050 г., след месеци на кавги в нейната коалиция за това колко далеч да се отиде в политиките в областта на климата.

Но в позицията й липсва подкрепата на консервативните членове на кабинета, които твърдят, че планът би пречел непропорционално силно на индустриализираната Германия.

Междувременно много германци - не само политици - се противопоставят на предложенията на Франция за затягане на икономическата интеграция в ЕС, опасявайки се, че Германия ще плати сметката.

Дори по въпроси, по които двамата лидери имат съгласие, различията усложняват сътрудничеството. И двамата казват, че Европа трябва да заеме твърда позиция срещу технологичните гиганти, базирани в САЩ и Китай, в подход, известен като дигитален суверенитет.

Но Меркел предпочита да позволи на китайската Huawei да наддава за 5G мрежи в нейната страна.

Макрон иска по-строги ограничения, като наскоро каза пред списанието The Economist, че европейското бездействие ще означава, че „след 10 години никой няма да може да гарантира технологичната стабилност на нашите киберсистеми, никой няма да може да гарантира кой обработва данните на гражданите или компаниите. "

Личната неприязън между двамата лидери допълнително усложнява въпросите, казват европейските служители.

"Те никога не се разбирали добре, но сега положението е особено лошо", каза високопоставен служител на ЕС, който участва в срещи заедно с двамата лидери. Според съобщенията двамата са се сблъскали на срещата на върха на ЕС през октомври заради плановете за разширяване на блока.

Предстоящото излизане на Великобритания от ЕС засилва подобни френско-германски търкания, които изплуват в различни контексти през десетилетия на историята на блока. "Обединеното кралство ги балансираше, но сега те са сами един срещу друг", заяви официалният представител.