В навечерието на изборите и малко повече от месец след като остана без работа – кандидатът за главен прокурор на кръга „Капитал“, оглавяван от олигарха Иво Прокопиев – доскорошния съдия в Европейския съд за правата на човека Йонко Грозев, изпълзя, за да заяви претенции за високия пост в правосъдната система.

Изборът на обвинител №1 би трябвало да се осъществи в началото или средата на следващата година, още повече, че се очаква в близко време Конституционния съд да се произнесе по последните поправки на основния закон, прокарани от партиите на Прокопиев – „Продължаваме промяната – Демократична България“, именно с целта овладяване на прокуратурата. 

В удобно, пространно и многословно интервю за „Дневник“ Грозев застъпва добре познатите клишета за „лошата“ прокуратура и „добрия“ съд. Още от втория въпрос обаче става ясно, че Грозев е безработен.

Погледнато от друг ъгъл „нямам отговор“ на въпроса „с какво ще се занимавате“ означава, че Йонко Грозев претендира, ако не за поста на главен прокурор, то поне за член на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, какъвто избор на нов състав се очаква също в краткосрочен план. На фона на тези нахални амбиции за трудоустрояване, с парадиращо високомерие Грозев назидателно критикува закони и институции, които по един или друг начин са се явили пречки за собственика на сайта, пред който е дадено въпросното интервю – Прокопиев.

Без изненада – на мушката са прокурорите, Антикорупционната комисия и т.н., разбира се, без да се прави уточнението, че причина за блокажа в правосъдната система са все претенциите на близкия до Грозев политик – Христо Иванов и неговите напъни за „реформа“ на съдебната власт, които всеки път водят до все по-големи проблеми.

Накрая, Йонко Грозев не пропуска да демонстрира и своята ненавист към политическите възгледи на мнозинството от българските граждани, които не подкрепяли реформаторите.

Иначе казано – хибридните проекти на Прокопиев – като се започне от партийната хидра ПП-ДБ, премине се през десетките НПО-та като Съюза на съдиите в България, Български хелзинкски комитет и много други, та се стигне до пропагандната машина на олигарха, контролиращ десетки сайтове и най-големите телевизии.

Самото интервю има точно тази цел – да заяви претенциите на олигарха към прокуратурата, нещо, което публично стана ясно, че е искал и Христо Иванов в края на миналата година след приемането на промените в Конституцията. Но се пропускат няколко ключови детайла – доколко Йонко Грозев има нужния профил да е главен прокурор и как всъщност една задкулисна шайка, с минимална обществена подкрепа, може единствено да претендира за това, но без изглед да го реализира. Последното е повече от добра новина.

Ако допреди няколко месеца – адвокатът и бивш прокурор Андрей Янкулов, сега експерт в „Антикорупционен фонд“, поредното хибридно НПО, кадрово свързано с Прокопиев, бе претендентът на кръга „Капитал“ за поста на обвинител №1, то сега се появява и втори претендент. Безработният Йонко Грозев. Големият проблем не е, че Грозев е без работа, защото само преди месец той  приключи 9-годишен добре платен мандат на съдия в Съда в Страсбург.

Там Грозев с гордост е уважавал претенциите на ред (предимно) на закононарушители, водили дела срещу собствената му страна, все в името на „правата на човека“.

Точно това е фундаменталната пречка юрист като Грозев, пък бил той и създател на Българския хелзинкски комитет изобщо да има илюзията, че може да претендира да е главен прокурор или пък да се изказва менторски за реформирането на държавното обвинение. Цялата юридическа кариера на Грозев е свързана със защита на лица, повечето от които преследвани от прокуратурата заради данни за престъпления.

И в това няма лошо – Йонко Грозев е правозащитник. Точка! Да претендираш да вкараш правозащитник на върха на прокуратурата е равнозначно да пратиш травестит в отбор по ръгби или както българската народна мъдрост гласи – „да вкараш вълка в кошарата с агнетата“.

Освен, ако целта на подобен план не е да се унищожи изцяло независимостта на прокуратурата и превръщането й в маша за олигархични интереси. И самия Йонко Грозев много добре го съзнава, поради простата причина, че в целия си професионален път се е стремил именно към това. 

 Поправките в Конституцията от края на 2023-та година, които бяха отхвърлени от по-голямата част от правната общност, с изключение на авторите им – кръгът около Христо Иванов и свързаното с него съдийско НПО – ССБ, се базираха на едно одиозно съдебно решение на ЕСПЧ, съдът от който Грозев се върна в края на април. Същото решение, прието преди 15-години, е пример за зависимости в Съда в Страсбург.

По него Грозев е адвокат на ищците – роднини на убития прокурор Николай Колев. В съдебния състав влиза тогавашния български представител в ЕСПЧ – Здравка Калайджиева, която разбира се отсъжда срещу страната си. Защо – защото решението внушава, че в България обвинител №1 е недосегаем и не може да бъде разследван.

Нещо безкрайно невярно, но удобно за пропаганда и атаки срещу всеки, който застане начело на прокуратурата. В крайна сметка след 15-години натиск, поправките минаха, а доколко това е станало в нарушение на Конституцията, предстои да се разбере. Самата Здравка Калайджиева напусна преждевременно ЕСПЧ през 2014 г., за да може спешно да се проведе процедура за избор на нов съдия, а именно Йонко Грозев.

Достатъчно е да си припомним, че въпросната процедура бе организирана от тогавашния правосъден министър Христо Иванов, а в комисията по предизвестения избор на Грозев бе и неговия бивш съдружник – Красимир Кънев, съосновател на БХК и пенсиониран наскоро от поста на председател на организацията, защитаваща дори извършители на убийства. 

В „Дневник“ няма нито дума, нито буква дори за позорящия факт, че преди 4-5 години имената на Йонко Грозев и на Здравка Калайджиева, бяха включени в скандален доклад за конфликта на интереси в ЕСПЧ. 

Самия Грозев е лаконичен за времето, което е прекарал в Страсбург. Ограничава се да хвали само съдии от ССБ (естествено без да сочи организацията), които удобно прокарват практиката на ЕСПЧ в родната съдебна практика.

Нито дума няма и за опитите на Грозев да лобира за негов наследник в Страсбург да бъде пратена жената на активист от Съюза на съдиите в България, самата тя също магистрат в столицата. В този смисъл Йонко Грозев пробва да завърти интрига, че изборът на доскорошния омбудсман Диана Ковачева за наш представител в ЕСПЧ се дължал на промененото изискване за много високо ниво на владеене на френски език.

Коментарът на Грозев е меко казано непочтен, защото едва ли е забравил, че месеци преди изобщо да е ясно, че „конкурсът“, организиран от Христо Иванов по неговото изпращане в Страсбург, настоящият безработен правозащитник обикаляше софийските преподаватели именно по френски език. Едва ли би го правил, ако не е бил убеден в своя предизвестен избор.

Важността на френския език в ЕСПЧ е свързана с това, че той е вторият от двата официални езици, които трябва да владеят съдиите там, наред с английския. 

Кандидатурата на Грозев за публични постове би била повече от скандална, най-малкото заради факта, че всъщност той никога не е работил в интерес на собствената си страна. И това далеч не е заради скандалните дела, по които е бил адвокат пред ЕСПЧ срещу България.

Като това от българските власти на обявената за незаконна сепаратистка организация – ОМО „Илинден“, а най-вече заради обвързаностите му с кръга около Прокопиев, включващ партии, неправителствени организации и адвокатите на олигарха.

Но за сметка на това – Грозев може да застане начело на Българския хелзинкски комитет или друго оправдаващо куп престъпления НПО. А може да се обяви публично и в подкрепа за Прайда след десетина дни, нали е модерно, пък и така ще може да се види с куп други претенденти за държавни постове, изпълзяли на припек.