Откакто встъпихме в демокрацията, особено място в общественото полезрение заема някоя заможна американска фондация, която влиятелно се намесва в политическия, културния, научния и стопанския живот на страната. Новата система дебютира със своевременната поява на „Отворено общество“ – мрежа от фондации на финансовия магнат Джордж Сорос, внедрени във всички страни на бившия съветски блок. Те вземаха под крилото си новопровъзгласените демократични „елити“, които прилежно се заемаха с „благородно подривната“ дейност да поругават националните традиции и всичко, що има общо с патриотизма, обявен за социалистическа отживелица. У нас дейността на фондацията намери особено благодатна почва.
Появиха се рой издания, трудове и пр. приносни творения във всички области на хуманитаристиката. Всички фаворити на това неправителствено образувание бяха щедро заплащани, което в крайна сметка остро замириса на продажничество. Все пак тогава резултатите от тези финансово-творчески взаимоотношения добиваха конкретна видимост и резултатност. Изследванията по ромската проблематика примерно, филмите по темата добиваха широка гражданственост, печатната периодика в литературата, обществените науки, радио, телевизии, беше пропагандно разпространявана, пише "Труд".

Постепенно функциите на фондацията затихнаха и сега тя заема почти периферна позиция сред неправителствените организации.
Ролята й пое благотворителката „Америка за България“. Субсидиите на Сорос приемницата замести с т.нар грантове. Термините – различни, съдържанието – идентично. Че новата спомоществувателка разпределя средства според политическите си предпочитания, е ясно на обществеността. Но сред подаянията в раздел „Гражданско общество и демократични институции“ фигурират разни доста озадачаващи, да не речем откровено подозрителни грантове като този за Асоциация „Деветашко плато“. Обосновката да й бъдат предоставени 342 хил. лв. гласи: „Грантът ще бъде използван, за да разкрие туристическия потенциал на четири нови региона в България със сходен на Деветашкото плато профил, които са заинтересовани и мотивирани да изучат и приложат модела за развитие на сдружението. Избраните региони ще бъдат запознати с разработените похвати и натрупан опит.

Като част от проекта ще бъде създаден „Фонд за развитие на провинциалните райони“, който ще финансира инициативи на общностите и ще мобилизира местни ресурси. Граждани и общински власти ще бъдат екипирани със съвременни средства за подсилване на гражданската активност и ще развият дейности, които отговарят на нуждите на местните общности.“
Как ще се борави с въпросната крупна сума, е пушечна мъгла. Значи парите се предоставят на „Деветашкото плато“. То няма да ги харчи за свои цели, а по някакъв мистериозен начин ще ги вложи за просвещението на четири сродни туристически обекта.

Особено абстрактно е приложението на средствата за „мобилизиране на местни ресурси“ и „подсилване на гражданската активност“. В какво ще се изразява тази гражданска активност? Медиите непрестанно сочат с пръст дадени личности, прочути клиенти на „Америка за България“, които срещу определени суми развиват такава гражданска динамика, месеци наред обхождат улиците, врякат, свиркат и развяват плакати, че в крайна сметка успяват и правителства да свалят, за да си оправдаят сребърниците.

Според някои критици на користната благотворителност най-новичката дясна партия „Да, България!“ била съставена от представителна извадка „лапачи на грантове“. А такива, както доказва демократическата практика, имат къс живот в политиката. Издиханието на Реформаторския блок е най-пресният пример. Но въпросът е да има възпроизводство. И парите на американските данъкоплатци да потъват в ямата на балканския ламтеж за власт. Интересно кой решава разпределението на благодатните грантове – има ли представителство на американските данъкоплатци, или българското управително тяло самостойно ги насочва насам и натам.

Има ред предпочитания, необясними на разпределителите на грантове, но нас колегиално ни интригува грантуваният с 290 хил. (за три години) сайт „Редута“. Нашите почитания към колегите, четем ги с удоволствие, но следейки този сайт, комай не сме срещали рубрика „Коментар на деня“. А такова е аргументацията на платеца: „Програмата за дебютиращи автори, която предоставя на студентите по журналистика възможност да работят с ментори и да получат практическо обучение от опитния екип на „Редута“, ще бъде разширена, докато текущи събития ще бъдат отразявани в новата рубрика „Коментар на деня“.“

Халал да им е препитанието на колегите, но това с менторите малко на нагласено намирисва. Какви ги върши този ментор, не е досущ ясно. Както е енигма и функцията на т.нар. консултанти на разните бизнес структури.

Апропо, фондацията отпуска едни пари и на Българския център за нестопанско право – 885 хил. лв. С крупната сума се обезпечават „инициативи, които подобряват и защитават правната и политическата среда, в която работят организациите на гражданското общество. Изграждането на общност ще бъде подкрепено чрез клуб за набиране на средства и чрез Къща на гражданските организации, която да се превърне в основа и символ на ролята на активното гражданското общество в обществения живот на България.“

Това го разбираме като реставрация на едновремешния Съюз на фондациите, който действа кратко и безславно. И сега ако все още мърда, го прави в дълбока неизвестност. Но и там се профукаха кинти за конференции, дискусии, говорилни – през едното влязло, през другото излязло…

Иначе мисията, огласена от „Америка за България“, е да „въплъщава щедростта на американския народ и се придържа към най-високите американски стандарти за етика, прозрачност и исконни ценности.“ Успешно ли върви мисията в разделите „Етика и прозрачност“?

И за, и против едновременно
Приемница и посестрима на „Отворено общество“, освен че е полезна с добротворчеството си към образованието, науката, изкуствата и културата, фондация „Америка за България“ влага средства в неясни проекти със съмнителни резултати. Над нея тегне подозрението за финансово стимулирана намеса в политическия и обществения живот на страната.