Изненадващо бързо за мнозина и очаквано за други, тази седмица депутатите от Движението за права и свободи Йордан Цонев, Делян Пеевски и Хамид Хамид внесоха в народното събрание свой законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Законопроектът, който вече е публичен, съдържа едва няколко разпоредби, но по същество е твърде съдържателен и със сигурност дълго време ще бъде обсъждан. Нещо повече, изявлението на Пеевски до медиите, съпътстващо законодателната инициатива, ясно показва, че предлаганите изменения са и негов адекватен отговор на продължаващите с години клевети, приписващи му лични интереси спрямо активите на КТБ.

Какво всъщност предлагат народните представители от ДПС, преведено на разбираем език, и защо само няколко часа по-късно, предвидената от тях негативна реакция против тези нови текстове, не закъсня?

1. Възстановяване по силата на закона на всички незаконно заличени от бившите квестори на банката обезпечения в полза на трезора, и изрична забрана синдиците на банка в несъстоятелност, да заличават подобни обезпечения, освен срещу реално плащане.

2. Възможност за синдиците да развалят сделки, позволили създаването на фиктивни вземания към дружества с активи, които активи са придобити с пари на вложителите в банката.

3. Всички прехвърляния на акции и дялове, извършени от длъжниците на банката след поставянето й под специален надзор, да бъдат недействителни.

Първото от тези предложения, според мотивите към законопроекта, цели да пресече недобросъвестните действия, извършени с участието на бившите квестори на банката, които действия доведоха до там, обезпечено с ипотеки или залози имущество, да бъде прехвърлено към лица и фирми, свързани с укриващия се в Сърбия Цветан Василев. Тук е важно да се спомене, че престъпните по своя характер схеми, се основаваха на цесии на вземания от КТБ, останали извън гарантираните влогове. Впоследствие, придобитите вземания бяха използвани, за да бъдат прихванати срещу тях реалните дългове на редица предприятия към КТБ. Така на практика огромни по размер задължения към КТБ бяха „погасени“, без обаче в банката да постъпи нито лев. Порочността на схемата беше допълнена от незаконното заличаване на особените залози и ипотеки, направено от бившите квестори Лютов и Костадинчев, само няколко дни преди да бъдат освободени от длъжност.

Избирателно бяха заличени обезпечения, като тези на „Петрол“ и „Елит Петрол“ – които бяха едни от малкото реални обезпечения в целия кредитен портфейл, заложили цялото си имущество в полза на банката срещу кредити в общ размер над 250 млн. евро. За тези си действия двамата квестори се сдобиха с обвинения от прокуратурата, но пък Гриша Ганчев успя само в рамките на няколко месеца, да прехвърли всички бензиностанции, вече „чисти“, на пенсионера Чавдар Йорданов, баща на една от служителките му. Разбира се този текст не е ad hok и едва лище засегне само „Петрол“, защото със сигурност доста недобросъвестни длъжници са се възползвали от така създадената по времето на квестурата „ниша“. Юридически и тук законопроектът не е уязвим, защото това „обратно действие“ и възстановяване на обезпеченията, има смисъл само дотолкова, доколкото има и реален дълг. Ако при някое от близо 800-те дела, водени от синдиците против прихващанията, съдът отсъди в полза на направеното от длъжника прихващане, при това положение и възстановеното по силата на закона обезпечение би се заличило, след като дълг повече не съществува. Но ако съдът отмени прихващането, то банката ще има обезпечено вземане ище може да се удовлетвори. Обществен интерес, който без законовата промяна не може да бъде защитен.

Втората съществена промяна се състои във въвеждането на така наречената относителна недействителност спрямо фиктивните прехвърляния на вземания, с произход банката. Преведено, това означава, че се удрят недобросъвестните длъжници на КТБ (обикновено фирми бушони на Цветан Василев, съставляващи над 70 процента от кредитния портфейл на банката). Тук схемата е следната – пряк длъжник на КТБ тегли огромен необезпечен кредит, след това го предоставя като обикновен заем на друго дружество, то на трето и т.н., като последното по веригата закупува реален актив или предоставя заем на работещо предприятие, който актив, или съответно вземане, обаче не са заложени в полза на банката. Синдиците и сега водят дела по приетия през 2015г. чл. 60а от Закона за банковата несъстоятелност, позволяващ им да търсят крайния актив, но тези дела са все още в начален етап. Междувременно беше измислена нова порочна схема, по която дружеството, закупило този краен актив „продава“ вземането си на поредица от офшорни дружества или на новорегистрирани такива в България, без никаква реална дейност.

Плащане разбира се няма, както и няма постъпили средства (връщане на заема) към КТБ. Целта е да се скъса юридически каквато и да било връзка между банката и това нейно вземане, а впоследствие последният по веригата нови „кредитори“, предявява на практика същото вземане, за плащане към работещото предприятие. С цел да осребри активите му или да го фалира и да контролира несъстоятелността му. Звучи сложно, но всъщност схемата е доста елементарна – вместо длъжникът на КТБ да плати директно на банката или съответно да й прехвърли вземането си от предприятието, същият го „продава“ за без пари, на трето подставено лице, регистрирано няколко дни по-рано с капитал обикновено от 2 лева, което пък се явява новия „кредитор“ на съответния завод – било „Сръбска фабрика за стъкло“ (банката тук е ощетена по тази схема със 100 млн. лв.), било фирмите собственици на недвижими имоти, придобити с пари на КТБ – „Сана Спейс Хотел Хисаря“ и „Хелт енд Уелнес“ (щетата, според доклада на синдиците възлиза на над 60 млн. лева), било „Русенска корабостроителница“ или пък „Интерхотели“, или някое от десетките други предприятия със сходна съдба.

Последното съществено предложение касае незаконното прехвърляне на собствени на длъжника акции и дялове от други дружества. Вместо същите да послужат за удовлетворяване на вземанията на банката, длъжниците ги прехвърлят отново на подставени лица и така възпрепятстват синдиците на КТБ от възможността да изпълняват върху тях.

Така само с няколко основни и сравнително кратки текста, стъпващи и върху данните от публичния доклад на синдиците на КТБ от началото на годината, всъщност се обхваща целия спектър от т.нар. „вторично разграбване на активите на КТБ“, а крайният ефект би бил повече от положителен – възстановяване на обезпеченията, недействителност на цесиите и възможност за синдиците да увеличат събираемостта в масата на несъстоятелност от порядъка поне на няколкостотин милиона лева.

И тримата вносители – Пеевски, Цонев и Хамид ясно заявиха, че много хора няма да са доволни от този закон, защото чрез него не само ограбването на банката ще спре ище постъпят средства във Фонда за гарантиране на влоговете, но ище може да се търси съответната наказателна отговорност от виновните лица – такъв намек беше направен от Хамид Хамид – вероятно чрез следваща законодателна инициатива за промени в наказателния кодекс.

Разбира се, само няколко часа бяха нужни на засегнатите от законопроекта, за да реагират бурно срещу възможността да понесат отговорност за своите действия и да се разделят с откраднатото от банката. Тази реакция беше очаквана и предвидена от депутатите от ДПС, защото тя е и точен лакмус кой всъщност е отговорен за това грабежът срещу КТБ да продължава вече над три години след поставянето на банката под специален надзор.

Първи бяха дежурните говорители на Цветан Василев от приближените му медии – „Трансмедия“ с „анализатора“ Мирослав Иванов, „Фрог нюз“ на служителя от ДС Огнян Стефанов, Илиан Василев – също бивш агент на службите, побързал да коментира във фейсбук и препечатан в сайта на присъдружния на Василев Огнян Донев „Клуб Зет“. Реакция последва и от медиите „Дневник“ и „Капитал“ на обвиняемия Иво Прокопиев, който в последните години се грижи за изпиране имиджа на Василев и Гриша Ганчев. Законът, според всички тях, бил закъснял, бил пиар, бил противоконституционен, бил популистки и прочие – по същество напълно изпразнени от съдържание думи, без никакъв смислен юридически аргумент в тях. Несъмнено, тези дни със същите или с подобни твърдения, в говоренето ще се включат и адвокатите на Василев Константин Симеонов и Христо Ботев, защитничката на Гриша Ганчев Татяна Дончева, политици от десния спектър, свързани с бащата на бандитската приватизация Иван Костов, всевъзможни „анализатори“, „коментатори“ и платени журналисти, зависими от Белград и Ловеч, на които изобщо няма да се хареса това, че дежурната им мишена Пеевски, когото целенасочено обвиняват през последните години във всевъзможни грехове – единствено за да прикрият грабежите на менторите си, всъщност ясно казва пред обществото, и то от позицията си на политик и депутат – нека всичко да се върне в банката, грабежът да спре и виновните да понесат своята отговорност.

По този начин, за последните три години, всъщност на практика Пеевски е единственият, заедно с колегите си Цонев и Хамид, които предлагат реални законодателни мерки, за да бъде защитен обществения интерес по случая КТБ. И това съвсем не е популизъм, празнодумство или закъсняла мярка, за разлика от липсата на каквито и да било реални действия, предложения или най-елементарна воля, да бъде върнато в максимална степен имуществото на държавата, демонстрирано от всички останали.

Така че Пеевски и колегите му са прави – обсъждането на този законопроект в народното събрание наистина би се превърнало в тест кой е на страната на националния интерес, кой робува на задкулисието и кой само говори и клевети, за да се прикрие грабежа от КТБ.

Източник: "Труд"