„Българският етнически модел е стратегическа инвестиция, Европа тепърва ще го оценява. Пазете и възпроизвеждайте този политически капитал. Силата на единството и заедността ще ви трябва, за да овладеете основните предизвикателства, които ви предстоят“.

През годините „толерантността“, „единството“ и „заедността“ неизменно са присъствали в словата на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, от едно от които е и този цитат. Далеч не случайно. Тези понятия винаги са били фундаментът, на който се е градяло движението от създаването си през 1990 г.

А също основополагащата сила, заради която ДПС в продължение на десетилетия не само е сочено и възприемано като пазител и гарант на етническия мир в страната (и в рамките на България, и навън – от партньорите ни от ЕС и НАТО), но разширява прогресивно и подкрепата си сред обществото. За да стигне до историческото второ място на изборите за Народно събрание и Европейски парламент под ръководството на новия си председател Делян Пеевски.

Оказва се обаче, че за шепа депутати и високопоставени активисти от движението, използвали през годините ДПС за собствено обогатяване на гърба на избирателите му, а не за да отстояват политики в полза на обществото, тези понятия са не ценност, а клишета изпразнени от съдържание. До степен, че в опит да запазят позициите си във формацията и да се окопаят в нея, за да продължат с дерибействата си, са способни да ги запокитят в килера на историята.

Подпалвайки фитила на разделение на етнически принцип, за да довършат преврата срещу избрания през февруари по всички правила на устава на ДПС председател Делян Пеевски.

Пуч, стартиран, след като той започна на дела да прилага анонсираното още при избора му „ново начало“ в движението, вслушвайки се в гласа на структурите и освобождавайки ги от ръководители, паразитирали върху тях. Някои – в продължение на десетилетия.

Разделение vs единство

Именно това е зловещата картина, която се разкрива от дискусиите, вихрещи се вече повече от седмица във Фейсбук група с над 25 000 членове, създадена в подкрепа на Доган преди 14 години, но всъщност използвана сега от администраторите си – все приближени на въпросната група „дерибеи“, за да насаждат разделение именно по този признак.

В петък зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев разкри, че в групата, чийто администратор е Елван Атилла – протеже на изключения от парламентарната група на движението  по изрично настояване на структурата в Пловдив област Рамадан Аталай, има етнически призиви и твърдения, че „българи и помаци им крадяли партията“.

„От десет дни всички наши активисти са атакувани по телефона и когато се приберат по родните си места именно с подобни тези. Казаха, че тезите, с които са атакувани, са „нашата партия ще я дадем на тях ли?, „ние, турците, ще си дадем партията ли?“, „кой ще ни вземе партията – българите и помаците ли?“, разказа Цонев първо в интервю в bTV, а след това и в кулоарите на Народното събрание, като посочи поименно и хората, стоящи зад тази взривоопасна и противоречаща на философията на движението акция – Рамадан Аталай, Джейхан Ибрямов, Севим Али и дори другия председател на ДПС – Джевдет Чакъров.

Освен заплахи и натиск, се стигало дори до среднощен тормоз и до обиди на „предател“ по народни представители и редови активисти, поддържащи „новото начало“ на Пеевски, стана ясно и от разказите на колегите на Цонев Станислав Анастасов, Хамид Хамид и Искра Михайлова, а също и на хора от областните и общинските структури на ДПС в страната.

„Това не е делото на г-н Доган. Делото на живота му е междуетническата съвместимост, която той изключително сполучливо определи с думата „заедност“, подчерта Цонев, като призова почетния председател да се разграничи от тези прояви и от хората, които насаждат подобна омраза и разделение на етнически принцип.

Демокрацията умира в мълчание

Доган обаче не само продължава да мълчи и да не се разграничава от тази зловеща кампания и от двигателите й. А в същото време групата „дерибеи“ и техните привърженици буквално убиват „делото на живота му“, както той винаги е обичал да нарича модела на заедност, превъплътен в ДПС.

Игра с огъня, поставяща на карта не само фундаментите, на които съществува движението, но е опасна и за цялата страна. Защото заплахите и натиска са несъвместими с демокрацията, но превръщането на разделението на етнически принцип в инструмент в ръцете на алчни за власт дерибеи е престъпление срещу цялото общество.