Защо политиците от управляващата коалиция са недоволни от главния прокурор Иван Гешев и защо правосъдният министър Надежда Йорданова иска отстраняването му? Ако потърсите отговор на този въпрос в  предложението, което министърката обещаваше да внесе във Висшия съдебен съвет още преди Коледа, но стори това чак след два месеца и половина, надали ще го намерите, пише "Труд".

Веднъж главният прокурор трябвало да отговаря за това, че дал изявления по значими за обществото теми, а друг път – че не е давал.  Веднъж бил виновен, че прокуратурата информирала какво е свършено по важно дело, а не трябвало, а друг път, че не е информирала, а трябвало. Трети път - че информацията дошла, но след време, а не когато някой в някакъв момент очаква.

Остава впечатлението, че главният прокурор е виновен за всичко или че някой иска да изглежда така. Като се вдига пушилка около съдебната система, всичко друго остава в мъгла.

Искането на Надежда Йорданова за предсрочно отстраняване на главния прокурор ще бъде разгледано на извънредно заседание на Висшия съдебен съвет в понеделник (4 април), след като на 24 март бяха приети процедурните правила.

На заседанието членовете на ВСС първо ще решават дали предложението отговаря на изискванията на закона и дали е допустимо. Това ще е първият рунд от битката между правосъдния министър и главния прокурор. Очакванията бяха, че той ще е първо на сцената на публичния дебат. Но това не се случи.

В предложението до ВСС са посочени девет случая, заради които се иска прекратяване на мандата на Иван Гешев като главен прокурор. Два от тях са свързани с постове в „Туитър“, един с отправеното искане до Европейския парламент за имунитета на Елена Йончева, три с конкретни досъдебни производства, водени в различни прокуратури.

Останалите се отнасят до изявления на главния прокурор и до указания във връзка с работата на обвинителната власт по разследванията за катастрофи. В половината от случаите обаче става дума за неща, случили се преди Гешев да стане главен прокурор, а според правилата, ВСС трябва да разглежда само твърдения за нарушения по време на мандата му като обвинител №1. Обяснението на юристите е просто - причини за отстраняване на Гешев от поста на обвинител №1 не може да се търсят някъде във времето преди той да е встъпил в тази длъжност.

Решаваш ще е и един основен принцип в правото - отговорността е лична, никой не може да носи отговорност за действията и преценките на други хора – например на колеги, приятели, роднини. Т.е. главният прокурор, както и да се казва той, може да носи отговорност само за нещо, извършено лично от него, а не за действията на магистратите или съдебните служители по конкретни дела в различните прокуратури в страната. Дали този принцип е спазен ВСС тепърва ще преценява.

Първият случай в предложението на Йорданова е свързан с пост в „Туитър“  покрай протестите от лятото  на 2020 г., в който се казва, че   прокуратурата застава „зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платени агитки“ и че  няма да позволи нарушаване на конституционно установения ред от лица от криминалния контингент“. Благодари се и на „полицаите, които защитават гражданите“.

Веднага възниква въпроса - кой, ако не главният прокурор, трябва да отстоява законността в страната и да изисква полицията да действа в рамките на правомощията си. Предположението на министър Йорданова, че това изявление „излъчва недвусмислено послание към прокурорите и е от особено значение за тези, които ще са пряко натоварени със задачата да решават имало ли е по време на тези протести превишаване на правомощията от страна на полицаите или не“, е несериозно за човек с юридическа практика.

Прокурорите се произнасят по делата въз основа на събраните в кориците им доказателства. Актовете им могат да се обжалват, да се проверяват, има и съдебен контрол. Обидно е да се твърди, че наблюдаващите прокурори – хора с квалификация, с опит в прилагането на правото, с лично и професионално достойнство, ще се влияят от нещо написано в социалните мрежи или медиите до такава степен, че да решават превратно съдбите на хората.

А и кариерното им развитие не зависи от главния прокурор. Това може да се види и в Закона за съдебната власт, и в протоколите от заседанията на Висшия съдебен съвет, и в куп решения на административните съдилища. Кариерното развитие на магистратите се определя от много фактори и не зависи от мнението на един човек - от конкурси, атестации, формуляри с  куп показатели за работата, от постигнатите осъдителни присъди, от провалените дела и пр.

В предложението на правосъдния министър се твърди, че не е известно „какви реални действия по разследване е предприела прокуратурата за упражненото полицейско насилие“ (а те са известни и могат да се намерят дори в интернет) а по-нататък се иска отстраняване на Гешев с точно обратния аргумент , че прокуратурата е съобщила какво е предприела по други знакови дела от обществен интерес. Явно или някой нещо е объркал в бързината или текстът е писан от различни хора, които не са на едно мнение какво трябва да се съобщава и какво не. Може би екипът на Йорданова е трябвало да забави още малко дългоочакваното предложение, за да изчисти противоречията и неяснотите въз основа на българското законодателство по въпроса и практиката на Европейския съд по правата на човека.

Изненадващо е, че част от упреците към главния прокурор са свързани с правото на изразяване на позиция. От всеки шеф на ръководен пост и в държавната администрация, и в частния бизнес се очаква да защитава решенията си и подчинените си, а от хората на високи публични длъжности - да обясняват на обществеността действията си и мотивите за това.

Извън коментарите за личното мнение на главния прокурор по един или друг въпрос, в изложението, което ВСС тепърва ще дискутира, прави впечатление пункт №8. В случая се иска смяна на главния прокурор с мотива,  че е  „утвърдил Указания за подобряване на организацията на работа на прокуратурата по прилагане на разпоредбите на чл. 53 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 72 от Наказателно-процесуалния кодекс“ по делата за катастрофи. 

С указанията било разпоредено при образуване на досъдебни производства за умишлени престъпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство и да се сезира съда за налагане на запор върху автомобила.

Всеки ден криминалните хроники са пълни със съобщения за кървави катастрофи с жертви и ранени, за „помилвани“ с леки присъди пияни и дрогирани шофьори, отнели човешки живот, за инвалиди от катастрофи или близки на жертви, които някога няма да получат присъденото им от съда обезщетение (кръвнина), защото обикновено подсъдимите внезапно се оказват голи и боси и не притежават никакво имущество.

Исканията за обезпечения само могат да гарантират, че някои от пострадалите от войната по пътищата, ще получи макар и малко справедливост за мъките и страданията. Обезпеченията, запорите се налагат по преценка на съда, който може и да приеми или отхвърли предложението на прокурора. Каква е тогава вредата от указанията? Да не би отнетите коли да отиват направо в двора на прокурора? Изследван ли е ефектът от работата по тези указания и от кого?

Ако едно указание не е ефективно, то може да бъде коригирано. Законите, ковани в парламента, постоянно се променят, някои от тях -  десетки пъти. Някой депутат изгонен ли е позорно от парламента за това, че е гласувал лош закон?

Всеки, включително главният прокурор, трябва да носи отговорност за действията си, но отстраняването на публични личности, особено на тримата големи в съдебната власт,  изисква по-сериозни аргументи и мотивирани становища от това, с което предстои да се занимава ВСС. Иначе остава горчивото усещане, че в случая проблем не са конкретни нарушения на конкретен човек, който понякога дразни този или онзи с изказванията си, а персоналната смяна на един главен прокурор с друг – по-мълчалив или по-сговорчив. Нещо, от което някой ще спечели, но далеч печеливши няма да са всички.