Няколко дни след полутайната сбирка в столичния хотел „Балкан“, на която групата „Прокопиев“ плака за свободата на словото у нас, от сенките изплува техният духовен баща – експремиерът Иван Костов. Появата му, разбира се, съвсем не е случайна. Тя е просто епизод пореден от активното мероприятие срещу държавата, в началото на Европредседателството, организирано от маргинални политици и тяхната кафява пропагандна машина.

Припомняме, че първите два епизода от сценария на кукловодите предвиждаха публикуването на материали в международни издания, очернящи България и българското правителство, както и организирането на улични протести срещу легитимните родни институции.

Задкулисието хвърли милиони за изпълнение на задачите, но все още видим резултат няма. И за да се засили ефектът на замисленото на сцената трябва да излезе и самият Костов, който да каже – тези момчета всъщност са добрите, те са честни частници, бият се срещу злото и maata.

И драгалевският лаборант го направи. Нещо повече – експремиерът дори публикува два обширни материала, в които се опита да докаже, че бандитската приватизация е просто честен процес от трансформацията на българската икономика в прехода от тоталитаризъм към демокрация. И естествено, че едрите приватизатори Прокопиев и Донев всъщност не са ограбили държавата, защото са добри бизнесмени целите в бяло.

Уви, номерът на Костов не се получи. И ще докажем това в серия от коментари. Приемете настоящия за кратка прелюдия към същинското ястие.

И все пак – какво каза Костов? А именно – защо според него приватизацията му е честна?

Отговор – защото:
1. България е претърпяла две големи икономически кризи – 1990/1991 и 1996/1997
2. Безработицата в страната е висока
3. Бюджетният дефицит е висок
4. Икономиката не расте
5. Подлежащите на приватизация предприятия се намират във фактически фалит.

По този начин учредителят на ДСБ Костов отговаря на цитираните от Никола Филчев (главен прокурор на Р. България в периода 1999-2006 г.) официални данни на българската прокуратура, според които през приватизацията държавни активи за 30 милиарда долара са продадени за не повече от 3 милиарда долара. Ясно е, че трудно може да сравним институционален източник с източник – оправданията на Костов в медията-бухалка „Медиапул“ (малотиражен сайт собственост на бивша Костова служителка, но под прекия контрол на подсъдимия Иво Прокопиев). И все пак нека се опитаме да го направим. И то по отношение (на първо четене) само на една сделка – тази за „Каолин“.

През 1997 г. белгийският инвеститор „Сибелко“ (световен лидер във въпросния отрасъл) предлага 20 милиона долара за закупуване на предприятието за добив на строителни материали (монопол не само в България, а и на Балканите). Белгийците дори изявяват желание да вдигнат офертата до 30 милиона долара в зависимост от разговорите с държавата.

Две години по-късно, обаче, преговорите са прекратени. Чуждите инвеститори са изгонени, а правителството решава да продаде „Каолин“ на 28-годишния столичен журналист с разградски корен Иво Прокопиев. Странно как невръстният анализатор се сдобива с актив, продаден впоследствие за стотици милиони. Нито е учил/работил в тази сфера, нито е наследник на огромно състояние, става дума за най-обикновен амбициозен младеж (не сме чули да е търкал талончета от лотарията). Явно Костов по някакви си негови причини е решил, че журналистът Прокопиев разбира от добив на строителни материали. Учудващо, че не е дал отговор на това точно решение в иначе дългите си статии, с които преди няколко дни зарадва обществото.

Но да продължим разказа „Каолин“.

След като Костов решава, че Прокопиев трябва да вземе „Каолин“ държавната машина е задвижена, за да окаже пълно съдействие на журналиста, бъдещ мултимилионер. И се случва следното:

1. РМД-то на Прокопиев е единствен кандидат за закупуване на „Каолин“. Евентуалните други участници са спрени с всевъзможни процедурни хватки.
2. В РМД-то на Прокопиев незаконно е включен неговият брат (без да има стаж като работник на „Каолин“), отново благодарение на широко затворените очи на държавните институции.
3. Цената – 3 милиона долара (сравнете сами с 20-те първоначално предложени от белгийците, сума, която вероятно щеше да се покачи до 30). Забележете – Прокопиев не плаща кеш дори 3-те милиона. От сърцето му се откъсват едва 300 хиляди долара, една част от остатъка е разсрочена за 10-годишен период (погасени от Прокопиев, използващ печалбата на вече неговия „Каолин“. Тоест от джоба му за заплащане на остатъка не излиза и стотинка, а изпомпва предприятието), друга е платена чрез компенсаторки – фамозният инструмент за измама на държавата.
4. Наказателна отговорност – прокурорите по казуса открито работят за Прокопиев, което автоматично му осигурява щит срещу осъдителна присъда. Първоначалното обвинение е оттеглено. Ето защо бизнесменът днес толкова яростно се опитва да овладее държавното обвинение. Просто този мач той го е играл преди 15 години и знае колко е важно това.
5. Епилог – Прокопиев даде 300 хиляди долара от джоба си и получи 150 милиона лева от последвалата препродажба на „Каолин“. Завиждаме благородно. И неблагородно.

Ето това е приватизацията, за която говори бившият главен прокурор Никола Филчев. Това е приватизацията, която брани Костов.

Така бе приватизиран „Каолин“, но не само „Каолин“

Това се случи в годините на Костовата разбойническа приватизация. Когато псевдодесният проруски Командир подари българската икономика на хора като Прокопиев и Донев – отвън (уж) сини, но отвътре кървавочервени с генезис водещ към БКП, ДС и висшата номенклатура.

Тук вероятно идва моментът да попитаме за „Кремиковци“, „БГА Балкан“, „Гранитоид“, „Химко“ и още куп други български предприятия… Отговорите ще са същите.

Това е приватизацията на Иван Костов. Фактите са тези, с каквито и икономически кризи, бюджетни дефицити, безработици, БВП-та и фалити да се оправдава експремиерът. Впрочем – той има право на защита, включително и юридическа такава. Но пък ние имаме право да изобличаваме лъжите му. Или както каза шефът на КОНПИ Пламен Георгиев – бандитите рядко си признават.

Няма да си признае и Костов. Но оценката за неговата приватизация я даде българският народ, изпратил го на бунището на политическата ни история. Гражданите добре знаят, че Костовата приватизация:
1. Не беше честна
2. Не беше западна
3. Не беше демократична
4. В държавата не влязоха пари от нея
5. Подари икономиката на ограбили държавата червени (и пребоядисани в синьо)

Примерът „Прокопиев и Каолин“ дава отговор по точки на всяка от гореизброените констатации.

Не е честно, защото Прокопиев е единственият кандидат-купувач (след като насила „Сибелко“ е отстранен).
Не е западно, защото е РМД.
Не е демократично, защото се гони чуждият инвеститор
Не влязоха пари, защото за 300 хиляди долара Прокопиев получи актив за стотици милиони.
Подарък – защото няма как иначе 28-годишен журналист да се събуди едър индустриалец, собственик на най-голямото предприятие за добив на строителни материали. Не само в България, но и на Балканите.

А Костов нека си пише. Те и два процента не останаха вярващите в отчаяните оправдания на един провален политик.

И последно, но не на последно място – кой се страхува от ревизия на приватизацията? Ами от наказателна отговорност? Ще ги познаете по делата/амбразурата. И по Матросовската защита за грабежа на века.

Източник: "Труд"