Защо национализацията на лотарията до нищо добро няма да доведе
Държавата е лош стопанин, дори когато става въпрос за ВиК-Перник, а камо ли ако й се наложи да стопанисва хазарт
Първо този спор - дали да живеем в социализъм или в пазарна икономика, го минахме преди точно 30 години. Дали национализираш земя, крава или лотария няма значение.
Последният, който е правил национализация в България, е Вълко Червенков. Последният, който е правил национализация в света, е бившият президент на Венецуела Уго Чавес. И двата експеримента свършиха зле.
Държавата е лош стопанин, дори когато става въпрос за ВиК-Перник, а камо ли ако й се наложи да стопанисва хазарт, което съвсем не й е работата. До неотдавна всъщност имаше държавна лотария. Беше толкова куца, че частната я отнесе още в първата година от появата си.
Държавният спортен тотализатор, при цялата си дълголетна традиция и потребителски навици, прави обороти, които са десетки пъти по-малки от частната лотария. И макар че 50% от приходите на държавния тотализатор автоматично отиват в бюджета, приходите за хазната от частните лотарии са в пъти по-големи, отколкото от държавното тото.
Второ - пазарът, както и природата, не търпи празно пространство. Хазартът е стар колкото света. Ако Валери си мисли, че житейският избор на човек е дали да търка талончета или да чете Кант в оригинал, то значи е точно такъв, какъвто изглежда. За хората, които имат подобна страст, изборът е дали да играят една хазартна игра или друга.
Решението най-често зависи от това каква е възвращемостта. При държавното тото само 50% от заложените суми се разпределят като печалби. Така беше и при несъществуващата вече държавна лотария. Понеже толкова мъдро ги управлява държавата, така и не разбра, че с възвръщаемост по-ниска от ротативка в долнопробно казино, няма как да привлича клиенти.
В същото време има хиляди сайтове, които обещават 80-90% възвръщаемост. В тази конкурентна среда, вероятно най-конкурентната в света, българските частни лотарии успяха да привлекат значим брой играчи. Много други обаче са привлечени от друг вид хазартни игри - например онлайн залози. Разликата между едните и другите е, че лотариите плащат данъците си в България, а операторите на онлайн залози ги плащат в Малта, Гибралтар, Гърсни или друго екзотично място.
Общата сума, която българите дават за хазарт, няма да намалее, ако лотарията се закрие. Просто ще отиде у друг оператор и той няма да е тотото, нито държавната лотария. Вероятно ще чуждестранен бетинг сайт. От което ще намалее приходът за хазната.
Валери казва, че се опитва да изкорени тази проказа - хазарта. Много политици преди него са се опитвали. В САЩ например хазартът официално е забранен. Допуска се само като изключение в индианските резервати. В резултат на тази "забрана" имаме Лас Вегас, който се води индиански резерват.
Американците всъщност имат дълъг и тъжен опит в "борбата с пороците". През 30-те години с така наречения "сух режим" забраняват алкохола, надявайки се, че хората ще пият мляко вместо уиски. Вследствие на "сухия режим" консумацията на алкохол се увеличава (забраненият плод е най-сладък) и се ражда мафията.
Трето - нелегалният хазарт, който неизбежно ще се появи, ако някой случано се върже на предложението на Валери за национализация, е едно от най-опасните неща, които могат да се случат в една държава. Спомнете си 90-те, пък и първите години на 21 век. Тогава нелегалният хазарт процъфтяваше.
Пристрастени и съзнателно окуражавани от мафиоти хора залагаха на кредит, а после мутрите изведнъж си предявяваха сметката с лихвите и им взимаха всичко. Който отказваше да плати, го убиваха. По-младите вероятно не са и чували за Сиси от Перник и поредицата убийства на длъжници, но по-възрастните ги помним.
Лотарията е възможно най-осветеният тип хазарт. Целият процес по производство на талончета, продажбата им, печалбите и облагането с данъци, би могъл да се контролира. Дали държавата го прави или не е друг въпрос. Но ако иска, тя би могла да следи и да облага с колкото си поиска този бизнес.
По съществото си той е на принципа на малки залози, но много участници. Затова той е обречен да бъде на светло, независимо дали на собствениците му им се иска или не.
Но с друг тип хазартни игри не е така. Те работят много по-ефективно на тъмно, без ясен собственик, без ясен организатор, без данъци, без регламентирани печалби и често с насилие над играчите, които участвайки в нещо нелегално, нямат никаква защита. Около такъв тип нелегални хазартни игри винаги избухват мафиотски войни.
И четвърто - нали не се заблуждаваме, че Валери наистина си мисли, че ще изкорени хазарта? Цялото упражнение се прави, за да се разчисти терена пред един човек, вероятно се сещате кой. Затова е предложението обектите за продажба на талончета да се лицензират.
Една верига лавки получава лиценз, тя отказва да продава талончетата на досегашната лотария и си прави своя лотария след половин година, когато коалиционните партньори изиграят сценката как набиват канчето на Валери, защото е причинил загуби на хазната и върнат частните лотарии.
И най-важното - вижте колко плоско го е измислил Валери, трябва да си много тъп, за да се хванеш. Нали вече ще има само държавна лотария? Защо тогава трябва да се лицензират будките за билети?
Докато все още имаше държавна лотария, билетчетата се продаваха под път и над път, от чичковци, които лъскат обувки и лелички, които продават семки пред стадионите? Нали лотарията ще е държавна, следователно е добре за държавата да продаде колкото се може повече билети?
Няколко грама мозък трябват, за да прокараш лобистки закон, за добро или лошо не всекиму Господ е дал толкова.
На вас, както и на мен, вероятно ви е все едно кой точно милионер ще държи бизнеса с лотарията. Но отнемането на бизнес с помощта на държавата е нещо порочно и никога не трябва да се случва.
Сега Валери е хвърлил око на лотарията, но мине ли номерът, всеки дошъл на власт може да го направи с всеки един бизнес. Зер на Божков му взеха лотарията, на бай Пешо няма да му вземат хлебарницата.
Коментар на Владимир ЙОНЧЕВ, Офнюз
Последвайте ни