Изборът бе продължителен и труден не само заради големия брой на явилите се в процедурата, но и заради огромната конкуренция между кандидатите, която безспорно се прояви още от депозираните от тях документи във ВСС, а по-късно се потвърди и при презентациите им.
Защо обаче тази иначе на пръв поглед рутинна процедура, която ще се провежда по идентичен или сходен модел в почти всички 22 държави, присъединили се към новата Европейска прокуратура, донесе полъх към промяната в български контекст?
На първо място, абсолютно безспорно беше, че бе дадена възможност на магистрати от всички нива в йерархията и структурата на съдебната система да вземат участие и да се представят както сами сметнат за необходимо пред кадровия орган, отговорен за излъчването им. Тук голямо впечатление направи, че сред кандидатите бяха и двама съдии - Христо Крачунов - съдия в Софийски районен съд (СРС) и Светомир Витков Бабаков - съдия в Районен съд – Асеновград.
В крайна сметка съдия Крачунов дори спечели личната си битка, след като получи цели 6 от общо 9 гласа на Прокурорската колегия в своя подкрепа. Именно това е и един от най-ярките знаци за приемствеността и отворената врата към експертизата на всеки един от явилите се и избраните, без да се дава преимущество на отделен тип магистрати.
С това на практика може би бе поставено и началото на изкореняването на съществуващото у нас от близо 30 години противопоставяне между съдии, прокурор и следователи и бе дадена ясна заявка за това, че няма никакво значение в кой и какъв орган на съдебната власт работиш, стига знанията, уменията и потенциалът ти да са на необходимото ниво.
Така за първи път се зароди и надеждата, че чисто политически наложеното противоборството у нас кой е по-значим за постигането на справедливостта за гражданите – съдиите или прокурорите, е на път да бъде заличено и да се тръгне в една доста по-светла посока, а именно – към обединението на уменията, знанията и енергията на всички магистрати у нас в борбата за равенство и справедливост.
Не по-малко значим е и фактът, че трима от избраните от Прокурорската колегия на ВСС европейски делегирани прокурори са следователи. Последните всъщност, според спецификите на българската правна система, са именно хората, които са на първа линия и на терен в битката с престъпността, заставайки ежедневно очи в очи с мерзостите, мръсотията и низостта, които задушават обществото ни. Точно следователите са хората, които извършват същинските разследвания, провеждат разпити, събират доказателства, за да може в крайна сметка българският съд да постанови справедливи и обосновани присъди.
На следващо място, изборът на точно тези десетима магистрати показа още нещо значимо не само за българската съдебна система, но и за цялата социална реалност, в която живеем.
На фона на добре оформеното и с години затвърждавано обществено мнение, че всъщност само по-възрастните и зрелите, които с години са упражнявали дадена професия, могат да се справят с по-значими задължения, то по-младите и с по-малък стаж в дадена професия винаги са били третирани с известна доза недоверие.
Изборът на магистрати с опит под и около 10-15 години в съдебната система, но пък с огромна мотивация, стажове и обучения в служби като „Евроджъст“, „Европол“ и ОЛАФ, такива със съвсем пресни познания по английски, френски, испански и други универсални за общността езици, с неизчерпаема енергия за придобиване на нов опит и познания, е може би най-ценният ресурс, който България можеше да отдели за работата на бъдещата Европейска прокуратура.
С това и напълно бе разбит митът, че представителите на дадена гилдия, които не разполагат със стажа на други, не биха могли да имат същата, а често пъти и по-голяма експертиза в актуалните области на познанието, с които професията борави.
В синхрон и с политическата и идеологическа линия, която бе зададена още в началото на настоящия кабинет на Европейската комисия, начело с Урсула фон дер Лайен, за абсолютно и безусловно равенство между половете, сред българските кандидати за европейски делегирани прокурори пролича и една доста отчетлива феминизация, като фактически се оказа, че цели шестима от излъчените са именно жени.
Последното разби и негласно формирания у нас стереотип, че обикновено за отговорните и високи постове са най-подходящи хората от мъжки пол.
Всъщност, ако може да се обобщи - духът, който носи изборът на Прокурорската колегия на ВСС от събота, всъщност дава една огромна надежда на българското общество, че обединението е възможно, а предразсъдъците са изкореними, макар и началото на този процес да бе постигнат трудно, бавно и мъчително.
Реалните изводи от проведената процедура са и, че промяната и така желаният край на един протяжен преход към демокрация, свобода и равенство са съвсем постижими, ако имаме пред себе си мотивирани, отговорни и енергични хора, които да ни дават примера си.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
