"Очертава се огромна финансова криза" - това ужасяващо предупреждение отправи френският икономист, финансист и философ Жак Атали.

През 1991 г. той става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.

"Ако не действаме бързо, огромната финансова криза ще настъпи вероятно през лятото на 2023 г. А ако поради всеобщото отлагане тя бъде отложена, по-късно ще бъде само по-тежка.

Все още разполагаме с всичко необходимо, за да я преодолеем наистина, стига да разберем, че целият ни модел на развитие е поставен на карта", заяви Атали, цитиран от БГНЕС.

"Ситуацията в света днес се крепи единствено на силата на долара, която сама по себе си се легитимира от икономическата, военната и политическата мощ на САЩ, които остават водещото убежище за капитали в света. Сега обаче те са застрашени от много сериозна бюджетна, финансова, климатична и политическа криза:

Държавният дълг на САЩ достигна 120 % от БВП, без да се вземат предвид гаранциите, които федералната администрация дава на различните пенсионни системи на федералните служители, или необходимото финансиране на бъдещи климатични катастрофи. От средата на януари 2023 г. американската хазна е достигнала лимита на средствата, които може да заеме (31,4 трлн. долара); заплатите на държавните служители и армията се изплащат само по целесъобразност (която според министъра на финансите не може да бъде удължена след началото на юли 2023 г.).

Републиканците, които контролират Камарата на представителите, се готвят да предложат това, което Белият дом вече осъжда като "опустошителни съкращения, които ще отслабят националната сигурност и същевременно ще натоварят семействата на работещите и средната класа".

А планът на демократите за намаляване на дефицита в продължение на 10 години чрез масирано повишаване на данъците на най-богатите хора няма по-голяма вероятност да мине през Конгреса.

Американците биха могли отново да се разминат с ново увеличение на тавана на дълга, което никой не иска. И това няма да реши нищо.

Частният дълг не е в по-добра форма: той е 16,9 трилиона долара, или с 2,75 трилиона долара повече, отколкото преди кризата, предизвикана от Ковид-19; или 58 000 долара на възрастен американец; или 89% от разполагаемия доход на американските домакинства.

Голяма част от тях финансират потребителските разходи и покупките на жилища; в частност жилищният дълг възлиза на 44% от разполагаемия доход на американските домакинства, което е най-високото ниво в историята, по-високо от това през 2007 г., когато предизвика предишната криза.

А най-бедните американци продължават да взимат заеми с гаранцията на Федералната жилищна администрация, за да купуват жилища с личен принос, ограничен до 5 %, но с месечни вноски, които могат да достигнат 50 % от доходите им! Една неустойчива система.

13 % от тези заеми вече не са изплатени и това съотношение се увеличава с всеки изминал ден; освен това повишаването на лихвените проценти ще увеличи натиска върху тези бедни кредитополучатели, които са били измамени от кредиторите.

Наред с това дългът на строителните предприемачи също достига безпрецедентни нива; 1,5 трилиона заеми за търговски имоти трябва да бъдат изплатени или рефинансирани преди края на 2025 г. при лихви, много по-високи от тези на сегашните заеми. И всичко това с помощта на банки, които са силно отслабени от последните събития и които няма да могат да участват в тези рефинансирания.

Освен това е налице революционна обстановка, в която никой не може да изключи конституционна криза, която според някои може да доведе дори до отделяне на някои щати.

Останалият свят би пострадал ужасно от подобна криза; Европа, която сама по себе си е ужасно задлъжняла, би изпаднала в рецесия, губейки експортни пазари, без да може да поеме вътрешното търсене.

Същото се отнася и за Китай. Единствено Русия, която няма какво да губи, би могла да спечели нещо; и вероятно ще допринесе за това чрез кибератаки, както вероятно направи преди месец, когато бяха атакувани калифорнийските банки.

Докладът на МВФ за годишната му среща миналата седмица е ясен по този въпрос, макар и да е изключително дискретен по отношение на системните финансови рискове, които разяждат икономиката на основния му американски акционер.

Твърде малко експерти вече си шушукат, че през втората половина на август ще бъде предизвикана голяма финансова криза, както много други преди това: както през 1857 г., 1971 г., 1982 г. и 1993 г. Но през коя година? Може би през август 2023 г.

Как може да бъде избегната?

Съществуват четири решения: радикални икономики, в същия режим на развитие, (които само ще създадат мизерия и насилие); фискални и парични стимули (които само ще отложат крайния срок); война (която ще доведе до най-лошото, преди може би да отвори възможности за малцината оцелели).

И накрая, радикално преориентиране на световната икономика към нов начин на развитие, с напълно различно отношение към потребителските стоки и притежаването на жилища, което ще намали както дълга, така и климатичния отпечатък.

Разбира се, нищо не е подготвено за прилагането му; и ако някога бъде направено, то вероятно няма да е на мястото на все още напълно предотвратимата катастрофа, а след като тя се е случила", категоричен е френският икономист, финансист и философ Жак Атали.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук