“Хайде, ма, курво!”, викаше Емил Димитров на Васил Найденов.
Любчо Петров Младенов, известен в гейобществото като Лолита, е роден на 29 януари 1941 г. в София, но голяма част от живота му минава във Варна, а напоследък – и в малкото градче Вълчи дол, недалеч от морската столица. Неотдавна 68-годишният медицински фелдшер, който никога не е спестявал истината за своята хомосексуалност, разкри пред „ШОУ” ужасяващите експерименти, на които са били подлагани у нас хората с нестандартна сексуална ориентация. Заради големия интерес, който разказът на Любчо Младенов предизвика, репортер на народното издание отново се обърна към словоохотливия варненец с молба да се поразрови из торбата с тайните на “нежното” братство.

..................
- Ти се казваш Любчо, но си по-известен като Лолита. Как се сдоби с това прозвище и какво представляваше твоето “бойно кръщение”, защото се говори, че съществувал специален ритуал, с който ви приемали в гейобществото?
- По неписани закони по-възрастните ни вкарваха в занаята. “Кръстницата” ми – доцентът от Сорбоната Борислав Георгиев – Мери Бланже, по времето на моето “посвещение” беше към 30-те, а аз - на 20. С този ритуал ни се даваше и име, отделно всеки от нас си имаше някакъв псевдоним.
Събраха се швестерките-педерасткини, наредиха се около басейна в Софийската централна баня и, весели-весели, запяха, заръкомахаха... Аз бях в басейна,

“кръстницата” ми изля едно канче вода върху главата

и обяви: “Правя те член на нашето дружество и ти давам свещеното име ...” В началото тя каза “Лола”, но после вика: “Това Лола, много старешко, много дъртешко ми звучи, ще ти сложа Лолита, то е по-младежко.” Така аз станах Лолита и всички ме знаеха с това име.

По подобен начин се “родиха” и Шина Зъбатата, и Виктория Крайселската. Така се “появи” и Мариуска – моят приятел Марио, който беше ученик на Панчо Владигеров. Миналата година почина тук, в гарсониерата, която брат му – генерал, му беше издействал, и 18 дни никой не го потърси...

- Бил си свидетел на какви ли не истории. Разкажи за някои от тях с известни личности от гейобществото?
- Главният счетоводител на Слънчев бряг – Гоцето, Гиганата й викаха, защото беше много едър, имаше “дясна ръка – ляв джоб” – тоест, много крадеше. Отиваше Гиганата някъде да проверява сметките на хотели, ресторанти... Провери, провери и вика: “Донеси ми нещо да хапна, защото огладнях” и ...”лява ръка - десен джоб”. Оттам се стигна до процес, съдиха го за кражби, но проф. Чавдар Драгойчев веднага долетя от София и го оправи – те бяха много близки.

- На някоя от вашите сбирки случвало ли ти се е да се сближиш с хора от артистичния елит – например с всенародния любимец Георги Парцалев?
- Повече съм имал лични контакти с Васил Андреев – приятелят и еничарят на Емил Димитров. Знаех го къде живееше и няколко пъти съм му ходил на гости. Но с Парцалев не съм имал контакти.
- А как се запознахте с Васил Андреев?
- До нас в София живееше артистът Спас Джонев – алкохоликът, който умря от рак на черния дроб. Не се учудвай – той също беше от нашите. Сред популярните личности имаше много скрити педерасти. На външен вид те бяха страшно мъжествени. Сред много апокрифните гейове беше и актьорът Йордан Матев, който играеше във филма “Тютюн”. Той имаше много мъжкарско излъчване, но също беше от нашите. Та чрез Спас Джонев се запознах с Васил Андреев. По това време Васко беше актьор в Младежкия театър. Там имаше и друг актьор, който също беше гей - Александър Палиев. Него много го потискаха – много хубав, симпатичен, културен, интелигентен човек. Колко пъти го махаха от работа ... Добре, че големите актьори като Цонка Митева, Люба Алексиева /съпруга на покойния хуморист Петър Незнакомов – б.ред./ се застъпваха за него и го връщаха в театъра. Изпълняваше малки роли – с по две-три думички си изкарваше хляба човечецът...

- Много се говори, че и Апостол Карамитев принадлежал към групата на ”меките китки”...
- И той, и той, разбира се. Те идваха тука, във Варна, по лодки, с моряци ...

- Имал ли си възможност да контактуваш и с други творчески персони, които също са “вървели по левия тротоар”?
- Като дете съм воден при Анастас Петров – най-големият педераст, но и най-големият балетист в онези години. Асен Манолов също беше там – дето викаше на балерините: “Крави с крави!” и

с една пръчка ги удряше по гъзовете, по краката.

Тогава майка ми ме беше завела да уча за балетист. Добре, но аз съм си по природа малко несръчен. Сложиха ми една пръчка да я прескоча. Вместо да я прескоча обаче, аз се спънах и бутнах и пръчка, и всичко. Тогава Анастас Петров започна да успокоява майка ми: “Госпожо, не се тревожете. Има и за него хляб. Ще го сложа тука едно дръвче, ще вдигне дясната ръчичка нагоре, няма да мърда и да скача, щом като е несръчен, но пак ще вземе парички и ще преживява.” Вижте колко умен е бил този Анастас Петров.

- А сред балерините имаше ли последователки на Сафо?
- Много известната в онези години балерина Лили Берон беше лесбийка. Докато играеше в “Есмералда” и във “Валпургиева нощ”, в масовите сцени препипваше всички балерини наред – за цици, за крака, а зад завесите - и за всичко останало... Беше голяма балерина - много фина, много ефирна, но мозъкът й всъщност беше мъжки. Разговарял съм с нея – много културна, всичко при нея беше във висша степен.

- Много от хората с нестандартна сексуална ориентация твърдят, че всъщност не са “чисти” гейове, а бисексуални.
- Няма бисексуалност! Това е едно прикритие. Казват, че били бисексуални, пък живеят с мъже – като Васил Андреев, или като Васил Найденов, който живее с мениджъра си Ивайло. “Хайде, ма, курво!”, викаше Емил Димитров на Василка Найденова. Какво ще се прави на мъж?! Като медицински работник с 40 години стаж това понятие “бисексуалност” ми е малко трудно да го приема.

- А по твое време сред обратните нямаше ли и семейни?
- Имаше, имаше. Димитричка Лудата му викахме. Той беше женен, но редовно идваше в нашите педерастки компании. Той отгледа и две деца, които жена му беше довела от предишния си брак, затова гледаше да се крие, но беше на седенките ни. Сключиха се и много принудителни бракове. Мишерина – една едра дебела швестерка, сключи брак, Мишо Мишелината – също. На стари години се задоми и директорът на библиотеката във Варна – всички му викахме Божина Библиотекарката. Ожени се за една своя колежка - стара мома, която го знаеше какъв е, но го съжали да не го преследват хората на Държавна сигурност, пък той беше и имотен – апартамент, лозя, туй-онуй... Доста от нашите сключиха брак по принуда - с балерини, с такива-онакива...

- От думите ти излиза, че някои от артистичните натури не само са предпочитали мъжките ласки, но са били подвластни и на други пороци.
- Да, голяма част от тези хора започваха и да пият. Например Спас Джонев, Апостол Карамитев, Емил Димитров. Те се алкохолизираха. Спас Джонев и Апостол Карамитев бяха приятели и във Варна вършееха из моряшките поделения.

- Вярно ли е, че след като са те уволнили заради нестандартната ти сексуална ориентация, си работил като болногледач и между хората, за които си се грижил, е имало и болни от СПИН?
- Като болногледач работих 4-5 години и се грижих за 12 човека – професор, прокурор, районен съдия... Те бяха болни от инсулти, инфаркти. 2 години гледах най-добрия Риголето във Варна – оперния певец Михаил Зидаров, след инфаркт. Той си беше нормален мъж, семеен с двама синове, жена му Лили, беше балерина, играеше при Лили Берон.

Трима от моите пациенти наистина бяха болни от СПИН

- с установена диагноза. Едната беше много даровита художничка, самотна майка. Беше ходила при един професор в Италия на специализация за 6 месеца. Какво е правила там – не зная, но почина от СПИН. Даже близките й се отрекоха от нея, до последната й минута аз я гледах. Вторият беше Емил, 50-55-годишен компютърен специалист, гей. Сестра му беше омъжена за възрастен милиардер в Швейцария и Емил отива при кака си на гости. Минава през Испания и там ходил из разни домове за мъже. Върна се заразен. Третият беше Алексито, строителен предприемач. Той ходеше тука по плажовете и си развяваше дребната дунда. Все разправяше: “Голяма, голяма”... За него нямаше мъже, жени, нямаше спирка – активен, пасивен, всякакъв от тюрлюгювеча. Накрая се зарази от някакъв германец и издъхна в ръцете ми. Най-малко живя художничката – само 6 месеца.

Едно интервю на Марина Шиварова

...................
ПРИНУДИТЕЛНО НИ “ЛЕКУВАХА” В ТУХЛАРНИТЕ С ХОРМОНИ, РАЗБОЛЯХ СЕ ОТ ТУМОР НА ХИПОФИЗАТА

- Приятелят ми Виктор Стоев /Виктория Крайселска/ пък бе покосен от тежка форма на диабет,
довери преди няколко месеца пред народното издание Любчо Петров – Лолита. Той разкри, че под давление на Цола Драгойчева, която явно е изпитвала вина, че е родила син с нестандартна сексуална ориентация, ЦК на БКП решава да се проведе принудително лечение на родните “меки китки”. За целта канят учени и медици от Холандия. У нас пристигат проф. Зили, една от най-известните специалистки в тази област, и още двама доктори - мъже. Държавата плаща луди пари на холандците, за да “изцерят” обратните. От българска страна в експеримента участват проф. полк. Златев, д-р Ченков и неврохирургът д-р Кючуков.

“При тези опити бяхме разделени на две групи. На едната даваха мъжки хормони, а на другата – женски. Аз вероятно съм си по-женствен по рождение и получавах женски полови хормони. Освен хормоналните инжекции „лечението” ни включваше още хипноза, гледане на актови снимки между мъже, голи момичета, убити и наранени мъже, както и инжекции с препарат, предизвикващ страхотно повръщане. Никой от нас не „оздравя”, но резултатът на експеримента не закъсня – принудително се получи спиране на половото развитие и растежа на височина, гъсто окосмяване, запази се детският глас. При мен - нали получавах женски хормони, циците ми пораснаха и станаха като на майка-кърмачка, и до ден-днешен са си бая големи. Гласецът ми го чувате какъв е – сопранов. А на другите, които получаваха мъжките хормони, пък пишките им пораснаха до колената. Но е пак си останаха „обратни”.

14 години след експеримента на мен ми откриха аденом /тумор/ на хипофизната жлеза. Лекарите заключиха, че се е появил в резултат на въпросното хормонално "лечение". Моят най-добър приятел Виктор Танев Стоев, по-известен като Виктория Крайселска, го грабват от дома му на ул. „Висока гора” 10 в столичния квартал „Иван Вазов” в София и с ритници и бой го откарват за 3-4 месечно „лечение” в тухларната фабрика. Само 6 месеца след това Виктор се разболя от тежка форма на захарен диабет и почина.”

- Лолита е “кръщелник” на един от най-известните представители на българското гейбратство – поета, преводача и ерудита Борислав Георгиев, близък приятел на друг известен културтегер с нестандартна сексуална ориентация – покойния Георги Мицков. Тяхно “откритие” е и бъдещият мастит кинокритик Атанас Свиленов. В края на 70-те години Георгиев успява да замине за Париж – под формата на придружител на тежко болната си сестра Адриана, но остава там и след много перипетии успява да се издигне до преподавател по византийско пеене в Сорбоната. Най-любопитното е, че “кръстницата” на Лолита е вуйчо на известния тв-продуцент Димитър Станчев, който се бракува за Ася Статева от “Невада”, и на неговия брат Михаил – също мастит бизнесмен. Двамата натрупват пачки още в Канада, където емигрират в началото на 80-те години. Димитър Станчев пък е баща на младия поппевец Джордж.

“На няколко пъти са ме привиквали в Държавна сигурност на “Московска” 5. Искаха сведения – особено за хора, живеещи в чужбина. Един път ме извикаха, за да ме разпитват за доц. Борислав Георгиев (Мери Буланже) - мой съсед и приятел, който живееше в Париж и преподаваше в Сорбоната старогръцки и латински. Тъкмо бях получил картичка от Борислав, но се принудих да преустановя всякакви връзки с него, за да не идват вкъщи на проверки и да не ме викат в ДС, а най-вече - за да не ме изпратят в каменните кариери в Ловеч”, сподели доайенът на варненските “нежни” мъже.