ИНТЕРВЮ
Ако управляващите не платят цената, няма да получат стоката – децата

Д-р Владимир Калайджиев е роден през 1921 г. в София. Бивш зам.-министър на народното здраве, бивш зам.-председател на Съвета по възпроизводство на човешки ресурси към Държавния съвет, председател на Комисията по защита на обществените интереси и правата на гражданите в Народното събрание. Баща на три деца: Люба - професор по генетика в Австралия, Здравка - адвокат и Велко - лекар.
Името му нашумя след издаването на неговия роман “Мястото или сказание за Иракли”, който се прие с огромен интерес. Читателите твърдят, че независимо от обема й - 600 страници, книгата се чете за броени дни.

Българската нация се топи с 40 хил. души всяка година, от 1990 г. досега тя е намаляла с 1,1 млн. души, бе съобщено на срещата на президента Георги Първанов с експерти по демография. До 2050 г. населението на страната ще стане с 36 на сто по-малко, ще бъдем 4,5- 5 млн. души. Естественият прираст на българите е отрицателен - минус 8,1 на хиляда, а прирастът при ромите е положителен - 19,4 на хиляда, при турците е също със знак плюс - 2,7 на хиляда. При това съотношение след 40 години българите ще бъдат едва 60 процента от населението на България. Около 70 хиляди нашенци напускат страната всяка година, а едва 10 на сто от тях се завръщат отново. Около 300 хил. българчета днес не ходят на училище, а само след 40 г. всеки пети у нас ще бъде неграмотен. Така омагьосаният кръг се затваря по най-неблагоприятен начин. Ако тези процеси продължат, ще се задълбочи липсата на квалифицирана работна сила, ще има сигурен дефицит в социалните ни фондове, няма да има здрава финансова система и икономически растеж, а всичко това ще обуславя все по-задълбочаваща се демографска криза с трагични за страната ни икономически последици.

- Д-р Калайджиев, като един от най-компетентните по тези въпроси, как бихте коментирали все по-разпространяваното напоследък мнение, че едва в годините на демокрацията се отзовахме пред демографска катастрофа?
- Тревогите за демографското състояние на България не са от вчера и от днес. С тях се занимавахме още преди 35-40 г., дълги години наред. В началото на 70-те години при образуването на Държавния съвет в неговия състав бе формиран и Съвет по възпроизводство на човешките ресурси. Самият факт, че за развитието на човешките ресурси бе създаден специален съвет при върховния орган на държавата, говори за значението, което се отдаваше на тези проблеми. За решаването им тогава бяха ангажирани всички капацитети в тази област: професори, научни работници, експерти от съответните специалности - статистици, икономисти, социолози, лекари, психолози и други. Бе предложен цялостен документ за мерките на държавата за подобряване на демографската ситуация. С него се отхвърляха някои нелепи схващания и действия на националисти и екстремисти като Пенчо Кубадински, който предприе шантавия опит да оглави движение за “доброволно” обявяване на окръзи без аборти. Документът, който бе подготвен, се прие от Държавния съвет и Политбюро.
- Това беше тъй нареченият Указ за насърчаване на раждаемостта, който след известно време спря да действа и отново се оказахме по средата на голяма демографска криза. Какво бихте казали на сегашните ни управляващи?
- Днешните ни управляващи трябва да си дават сметка, че демографската политика иска пари, много пари! Много ме безпокои заплахата, която се раздухва сега за опасността от размножаването на цигани и турци. Тези хора не са виновни за нищо. Има морални начини за регулация на пропорциите. А демографските процеси се дирижират от множество решаващи фактори: икономиката на страната, социалната политика на държавата, материалното положение на народа, културата и психологията на хората. Днес всички сътресения, които предизвика преустройството на обществото, затрудниха живота на семейството и го принудиха да пренареди своите приоритети. А от веднъж приета такава ориентация, връщането обратно е мъчно. Държавното ръководство точно сега пък се сапикаса за тежкото ни демографско положение.
- Защо?
- Защото толкова им е премислена и системна управленческата работа! Сега решението, което ще се наложи да се вземе, е много трудно.
- Какво вие лично бихте предложили да се направи?
- Да оставим настрана другите големи въпроси на демографията и да се съсредоточим само върху раждаемостта. В условията, при които днес живеем, принципът, възприет за отношенията в обществото, е: всичко се плаща. Плаща се според това колко струва всяко нещо. Затова бих искал предложенията, които правя, да се поставят за обсъждане в правителството, дори те да се сторят някому шокиращи: Господа управляващи, попитайте семействата колко струва раждането и отглеждането на едно дете и се спазарете! Извинете ме за грубия израз, но самите реалности са груби! Ако не платите съответната цена, няма да получите стоката (децата)! Дайте за първото дете поне 100 лв. месечно, за второто - 150 лв., а за третото - поне 200 лв. (макар че и това не е гаранция за увеличаването на раждаемостта, защото нещата са деликатни и родителите мислят за бъдещето на децата си). Откъде ще намерите, господа, пари? Има откъде. Само че няма да ви е лесно например да убедите МВФ, който не се вълнува от нашите тревоги. Няма да ви е лесно да убедите вашия стратегически съюзник, чиито планове зависят не от броя на българските деца, а пък заради него извършваме операции, които ни струват милиони долари. Няма да ви е лесно, а и подозирам, че няма да имате куража да посегнете на незаконно натрупаните богатства. Затова добре би било да не се употребяват силни изрази като “превръщане на демографската политика в приоритет на държавата”, като не се знае какво конкретно се има предвид и какво може да се направи, след като нямаме силна икономика. Още повече че приоритет преди всичко би трябвало да бъде да се направи животът на хората по-добър.
- Обречени ли сме на песимизъм за бъдещето на България?
- Не. Няма ресурси за скорошен демографски прелом, но нека все пак бъдем оптимисти и да вярваме, че доброто бъдеще на България е пред нас!

Надежда СТАМБОЛИЕВА