ТОЧНА ДИАГНОЗА
Днес на медицината са известни повече от 40 вида на болестта

За заболяване като епилепсията е писано много, но въпреки това у хората, които имат такива проблеми, винаги възникват въпроси. На най-актуалните от тях ще отговорим днес с помощта на нашите консултанти.
Според съвременните представи епилепсията е заболяване с прояви на внезапни пристъпи, някои от които преминават без никаква намеса. Доказано е, че епилептичните пристъпи възникват в резултат на нарушените процеси на възбуждане и натоварване на клетките от кората на главния мозък.
Нервните клетки (неврони) преобразуват възбуждането във възприятие за отделните органи (зрение, слух и т.н.) и като електрически импулс го предават по-нататък. Затова епилептичният пристъп се сравнява с електрически заряд, подобен на буря в природата.
При първите признаци на епилепсия неврологът задължително предписва електроенцефалография, внимателен преглед от окултист, компютърна и магнитно-резонансна томография.
За съжаление двете последни изследвания могат да се правят само в големите медицински центрове. Въпреки това те са задължителни, защото чрез тях може да се види какво става вътре в главата на детето.

Диагнозата не бива да ви плаши
Много родители страшно се страхуват, като чуят думата “епилепсия”. Корените на този страх се крият много дълбоко. Години наред заболяването се е свързвало с вълшебства и магии, с вселяването на дявола в тялото на човека.
От друга страна, епилепсията се асоциирала с необясним транс, който се наблюдавал при светците и пророците.

Статистиката
• Днес според Световната здравна организация са известни 40 различни форми на епилепсията.
• При 70 на сто от пациентите болестта дебютира в детска възраст.
• Формите на заболяването се различават в сроковете от възникването му. Най-често епилепсията се проявява в първите часове на живота.
• Съществуват съвършено стереотипни форми на нарушения в поведението на новороденото.

КАК СЕ СЛУЧВА, КОМЕНТИРА Д-Р ВОЛОДЯ ПЕТРОВ, НЕВРОЛОГ
ВИК, ВНЕЗАПНО ПАДАНЕ И... ТРАНС
• И днес страшните прояви на епилепсията плашат родителите и хората, които случайно видят такава картина.
• Разпространението на болестта при подрастващите е от 18 до 24 на 100 000 души.

Епилепсията винаги започва изненадващо - с вик, внезапно падане и транс, по време на който се появява пяна в устата.
В повечето случаи се наблюдава и неволно изпускане на урина. Освен това е непоносим страхът от развитието на нервно-психични нарушения (включително и умствена изостаналост) от постоянното очакване на пристъпа и невъзможността той да се контролира.
В този смисъл понякога лекарите спестяват на родителите точната диагноза, а говорят за епилептичен синдром. Понася се по-леко. Специалистите обаче смятат, че това отношение към родителите на епилептика е грешно. Лекарят е длъжен да назове точно болестта и да убеди близките на болния, че епилепсията не е присъда и не е клеймо.

Времето и мястото
Ако лекарят няма възможност да види един от припадъците на болния, трябва да изслуша и разпита подробно родителите. За да се постави точната диагноза, те са длъжни да отговорят на следните въпроси на специалиста.
1. Откога са първите признаци на епилепсията?
2. Какъв е характерът на пристъпите (положение на главата, на очите, движения на крайниците, напрежението на тялото, промяна в цвета на лицето, големината на зениците)?3. Начало на пристъпа (внезапно или постепенно)?
4. Продължителността на пристъпа (секунди, минути)?
5. Особености в поведението на болния преди началото и след края на пристъпа (бодърстване, сън, безпокойство, раздразнителност, възбудимост)?
6. Възможни провокиращи фактори (температура, проблеми по време на сън, физическа умора, стрес, гледането на телевизия, ярката светлина, компютърни игри, менструация и др.)?
7. Време на възникване на пристъпа (до или след събуждане, през деня или през нощта, преди сън или след това)?

Спокойствие и само спокойствие
Родителите не бива да говорят с детето за неговото заболяване в присъствието на други хора. Не е добре демонстративно да му се повтаря да не се притеснява, че това се случва и на други хора и т.н. Ако малкият човек може достатъчно сериозно да се отнася към болестта си, то всичките разговори в семейството по този повод трябва да се водят честно и откровено. Детето трябва да е сигурно, че каквото и да му се случи, възрастните винаги ще му се притекат на помощ. И в същото време няма смисъл от опека всяка минута и всеки час.

ВНИМАНИЕ!
• Детето трябва да знае, че недоспиването, пиенето на напитки, които съдържат макар и малко алкохол, цветомузиката и силната светлина могат да провокират епилептичен припадък, а това може да донесе много неприятности.
Специалистите са убедени, че е изключително важно установяването на правилната диагноза - конкретната форма на епилепсията. Това се прави от специалист, защото от правилното поставяне на диагнозата зависят стратегията и прогнозирането на лечението. Някои форми на епилепсията отшумяват без лечение и в повечето случаи интелектът на болните не страда, психичното им състояние си остава напълно нормално.

Недоверието в постиженията на съвременната медицина и вероятността болестта да се предаде на поколението тревожат родителите
Полезни съвети
КАК ДА ПОСТЪПИМ С БОЛНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПРИСТЪП
В повечето случаи разгърнатият пристъп продължава от една до три минути и въпреки застрашителния си характер не уврежда мозъка. Има създадени специални правила на поведение в такива случаи. И те са следните.
• При първите предвестници на пристъпа болният трябва да се сложи да легне на леглото или на пода, но по гръб. Под главата му се поставя нещо меко, разкопчава се копчето на ризата или на блузата около врата, освобождава се от тясната дреха.
• Болният се изолира от всички опасни предмети - остри ъгли и краища, от вода).
• Не трябва да се изпада в паника, близките на епилептика да се държат спокойно, да наблюдават внимателно как протича пристъпът и да фиксират продължителността му по минути или часове.
• Главата на болния да се обърне настрани и при повръщане да се държи така, че припадналият да не се задави.
• В никакъв случай да не се използват предмети като лъжица, нож и т.н.
• Да не се дават никакви лекарства или течности през устата на болния.
• Да има човек до болния до пълното прекратяване на пристъпа.
• След като премине пристъпът, болният не бива да се тревожи по никакъв повод, да му се даде възможност да си почине или да поспи.
• Не говорете пред болния за това, как ще му се отрази по-нататък това заболяване. Най-добре е периодите след всеки припадък да се отбелязват като подобрение. Възможно е да настъпи ремисия или пълно излекуване на заболяването и затова не бива болният да се тревожи от мисълта, че епилепсията му е неизлечима. Това ще му подейства зле и вероятно ще влоши състоянието му.