Личната изповед на един хомосексуалист

<em>Много читатели са ни разказвали съдбите си, но тази на читателя ни Любчо Младенов от Вълчидол ни покърти искрено, дълбоко. Защото ние станахме първите довереници на тази изстрадана до дъно изповед на човек, низвергнат, обруган, отхвърлен от обществото, което днес издига хора като него на пиедестал. Несправедливост, която не можем да поправим. Но пък можем да предложим споделеното от него за размисъл. Ето какво ни пише Любчо.</em><br /> <br /> Познавах добре проф. Чавдар Драгойчев. По ирония на съдбата моя братовчедка работи като домашна помощничка в това семейство повече от 10 години. До последните й дни тя е получила синовни грижи от самия професор. <br /> <br /> Приживе тя не спираше да хвали неговата човечност и висока интелигентност. Понякога се питам как не се намери човек да напише поне една статия или да създаде едно документално филмче за този бележит наш лекар &ndash; хирург, един от основоположниците на кардиологията у нас. Мисля, че няма да сбъркам, ако поставя и неговото име редом до проф. Чирков, проф. Кръстанов, проф. Начев. Извършил повече от 150 операции и дал живот и помагал на стотици хора. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Малко хора знаят, или просто не помнят, че </strong></u></span><span style="color: #800000"><u><strong>Чавдар е спасил живота на майка си, Цола Драгойчева<br /> </strong></u></span><br /> Като активна комунистка тя е осъдена на смърт чрез разстрел. Единственият начин да избегне куршума е тя да забременее. Партията дава заповед на тъмничаря (надзирателя) да свърши това дело. Всеки ден в едно картонено корито той я изнасял до една полуотворена врата в затвора, за да види светлината. Носели са я в това корито, защото от слабост да върви тя не е можела. <br /> <br /> Публична тайна е, че Чавдар израства в Дом за сираци, заедно с децата на други видни комунисти, като Тито, Долорес Ибарури - Пасионария и др. В началото обича много музиката и мечтае да стане пианист, но майка му предвидливо го отклонява към медицината. Определението, което големият наш лекар казваше за обратните, е: <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> &ldquo;природен биологичен феномен, на който и медицината, и природата е голяма длъжница&rdquo; </strong></u></span><br /> <br /> Животът и раждането на Чавдар е едно разтърсващо явление, един як шамар върху политиката на партията не само у нас, но достига и до съветските комунисти. И то във време, когато се твърди, че у нас няма гейове, както и в СССР, и че това е характерно за богатите капиталистически държави. Започват гоненията от ДС, лагерите и затворите в Тухларната фабрика в кв. &ldquo;Ив. Вазов&rdquo; и Софийския централен затвор. Стигна се до нашумелия гей процес, уволнение от работа, преследване и жесток побой по улиците. Важи принципът - всеки да се спасява както може. Едни във Франция, други в Швейцария, а синът на голям шеф на БТА - в Австралия. След разговор между Т. Живков и Ц. Драгойчева по нареждане на ЦК у нас идват лекари сексолози от Холандия начело с проф. Зели и двама нейни асистенти за &bdquo;лечение на обратни&rdquo;. Самият професор е изпратен в Япония на специализация за една година в частна клиника срещу заплащане в долари от самата БКП. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> През 1960 г. аз, на 19 г., направо от поделение 90110 гр. Плевен бях заведен от лекаря на поделението капитан д-р Станкушев в психиатричната клиника</strong></u></span><br /> <br /> (зав. проф. Златев и доц. Ченков). Бях настанен в стая №3 в буйното мъжко отделение. Общо бяхме 7 момчета и 2 момичета. Забранено ни беше да разговаряме помежду си, въпреки че се познавахме добре. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Лечението се състоеше от шокова терапия, хормонални инжекции</strong></u></span><br /> <br /> и т. н. За три месеца вследствие на инжекциите от повръщане бях станал на скелет. Малки стаи с шпионки на вратата, без вода и тоалетна. Другите две полудели войничета след престрелка на границата ме подлагат на ежедневен психотормоз. Извършваха физиологичните си нужди в леглото ми, нанасяха ми ежедневен побой, поощрявани от санитарите, плюеха в яденето ми, за да не мога да се храня. И така три месеца без сън и миг спокойствие, с ежедневни мъчителни изследвания и разпити с показване пред студентите по медицина. Още първия месец едно от момчетата беше преведено в НХО на II етаж поради мозъчно туморно заболяване, където след извършена операция почина. В момента сме живи само трима човека, единият, бивш отличен художник (нарисува всички картини в трапезарията на психиатричната клиника), е психично болен и за него се грижи брат му. Отникъде не получава никаква помощ, както и аз самият. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>От това лечение всички подложени на него принудително сме физически и психически инвалиди </strong></u></span><br /> <br /> Много даровити момчета бяха убити в лагера в Ловеч на известните с нечовешки условия каменни кариери. <br /> <br /> След ходатайстването на активен борец и голям комунист бях освободен по параграф 12, буква А. Всички от клиниката, включително и холандската сексоложка, бяха богато възнаградени с корекомски подаръци от родителите. За патилата в ДС на улица &bdquo;Московска&rdquo; №5 мога да напиша цяла книга. Викан съм повече от 30 пъти без редовните посещения на агенти у дома. С нетърпение и вяра очаквах демократичните промени. Но уви, вятър и мъгла. <br /> <br /> От 1989 г., 21 години не работя никъде. Аз и едно сляпо момче (рехабилитатор) от 650 човека в поликлиниката бяхме сред първите съкратени. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Две години преди пенсия бях съкратен и станах клошар <br /> </strong></u></span><br /> Пет пъти в съда за възстановяване на работа и накрая санитар за 3 месеца и вън, прекрати ми се договорът. От къщи в кв. Галата, за да преживея, си продавах четири пъти жилището. От четири години живея в гр. Вълчидол в една полусъборена къща с паднал покрив и таван в стаите. Тече отвсякъде и поставям кофи, тенджери, одеяла. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> При стаж 39 години, 8 месеца и 6 дни получавам пенсия от 168 лв. 15 г. ми удържаха ергенски данък</strong></u></span><br /> <br /> 18 пъти съм дарявал кръв безвъзмездно. Понякога имам желание да отида в затвора, където ще работя в някоя болница по професията си като медицински фелдшер. Не разчитам за нищо на никого, а най-малко на местните &bdquo;погребални грижи&rdquo;, разбирам &bdquo;Социални грижи&rdquo;. <br /> <br /> <em><strong>Любчо МЛАДЕНОВ</strong></em>, Вълчидол