Изкарах инфаркт и инсулт на крака.
<em>Певицата Ивелина Балчева е носител на 18 международни награди. В момента тя развива концертна дейност в Египет, Сирия, Казахстан. Журира международни конкурси, менажира проекти. Призната е от колегите си за &ldquo;Майка на рапа&rdquo;, още когато Мишо Шамара е ходил под масата. Неотдавна Балчева навърши активна 25-годишна творческа дейност. В това време на няколко пъти е била на границата между живота и смъртта.</em><br /> <br /> <strong>....................................................<br /> - Ивелина, на 6 август 2000 г. сте поканена да пеете по случай 40-годишния юбилей на Илия Павлов. Как попаднахте в хотела му &ldquo;Сейнт Илиас&rdquo; /Св. Илия/ в курорта &ldquo;Св. Константин и Елена&rdquo;?</strong><br /> - Така е, пяла съм само веднъж пред Илия Павлов, на неговия рожден ден. Тогава го видях за пръв и последен път, но бях много бясна.<br /> <br /> <strong>- Защо, босът на &bdquo;Мултигруп&rdquo; се славеше като щедър бизнесмен? По това време, както е известно, е оперирал с милиони. Да не би да ви е дал по-малък хонорар от очаквания?!</strong><br /> - Режисьорът Петко Радилов - този уникален, луд и готин човек, в разгара на лятото на 2000-та ме навива: &ldquo;Отиваме да пеем на едно страхотно място във Варна, в един гранд-хотел пред все отбрани хора. Там ще има един голям човек. Любимата му песен е &ldquo;Бела съм, бела юначе&rdquo;. Приготвям си бяла рокля от коприна, с рисувани рози по нея. Беше ми отредено да пея под едно уникално дърво, нещо страхотно. Ще пея в съпровод с тъпан, акапелно. В един момент се усещам къде съм и пред кого ще извивам глас. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А там Мартина Вачкова, &bdquo;Ку-ку бенд&rdquo;&hellip; </strong></span><br /> <br /> Дочувам, че три вечери покрай басейните се строят сцени. А аз направо съм се минала &ndash; по-голямата отговорност носи и по-големи претенции.<br /> <br /> <strong>- Финансови, навярно?</strong><br /> - Ама разбира се! Преди това кандидатствах по проекти към тяхната фирма /&rdquo;Мултигруп&rdquo; &ndash; б.а./, но нямаше отговори&hellip;<br /> <br /> <strong>- И изведнъж се оказахте прецакана. Както и да е, минало-заминало. С какви впечатления останахте от домакина?</strong><br /> - След изпълнението ми Илия Павлов дойде, поздрави ни с китариста Огнян Видев и тъпанджията. Каза, че страшно много му е харесала песента &ldquo;Бела съм, бела юначе&rdquo;. В един момент музиката се изключи и той запя руски романси. Стана невероятно шоу. В една от паузите му подарих мой албум. <br /> На другия ден се чухме по телефона. По-близо не успях да стигна до него, а така исках да си поговорим&hellip;<br /> <br /> Все си мисля, че той /Илия Павлов &ndash; б.а./ беше един от малкото ни просветени и посветени бизнесмени, притежаващ една друга култура&hellip;<br /> <br /> <strong>- Затова ли днес не е между живите? Апропо, на 6 август, след броени дни, щеше да навърши 50 години.</strong><br /> - Нещо ми подсказва, че той въобще не е умрял. Отдавна си живее в Латинска Америка, движи си задкулисно бизнеса. Както много от побелелите ни генерали по селата. Гледат си животни и си въртят бизнеса оттам. Това е общоприет вариант по цял свят.<br /> <br /> <strong>- Вие сте единствената поппевица, писала гневно писмо до министър-председател. Какъв беше поводът?</strong><br /> - Писмото беше адресирано до Симеон Сакскобургготски. В него му пишех за проблема &bdquo;Евровизия&rdquo;. Че нямаме там свой представител, възможности или какво?! Бях гневна защо за юбилея на една голяма българска актриса могат да се дадат 25 000 лв. само за цветя и поздравления /навярно намеква за примата Цветана Манева, когато съпругът, й Явор Милушев, е зам.-министър в културното ни ведомство &ndash; б.а./, а правителството не може да задели 45 000 евро за такса и за участие в &bdquo;Евровизия&rdquo;. Нали това е част от нашето присъствие в Европа, нали веднъж се прави в годината?!<br /> <br /> <strong>- И какъв беше ефектът от спонтанната ви депеша?</strong><br /> - Ами 4-5 месеца след нея обявиха първите подборни турове в едно от студиата на БНТ. Все се питам дали тази рязка промяна не е била вследствие на писмото ми до царя. Радостна, отивам веднъж в БНТ, обяснявам на човека от пропуски, че искам да слушам кандидатите. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не ме пуснаха&hellip; </strong></span><br /> <br /> Аз, Ивелина Балчева, дала толкова много за фонда на БНТ, за БНР, все ще чака пропуски. Не се изненадах. И Марин Големинов е чакал на входа на Министерството на културата два часа и половина, за да влезе при някого от заместниците, без да знаят кой е. България не обича талантите си!!!<br /> <br /> Ние се раждаме с оптимизъм, но трябва и да умираме с оптимизъм. По силата на Тибетската книга за смъртта не трябва да страдаме, а да се радваме. Работя с деца, болни от аутизъм. Представете си какво е! Баща ми прекара 4 години на легло след инсулт, в специален хоспис. Всеки месец по 20 дни съм стояла при него. Прилагах му терапевтични методи, свързани с въздействието на музиката. Това му даде много добра психонагласа и воля за живот. Изпратих и майка си, беше с Алцхаймер, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>в ръцете ми издъхна. </strong></span><br /> <br /> В най-студения месец прибрах баща си от хосписа с катафалката и по целия път му говорих защо така изведнъж ме напуска&hellip;Трябва да умираме с оптимизъм.<br /> <br /> <strong>- Често пъти сте била на границата между живота и смъртта. От подобно &ldquo;време разделно&rdquo; ли ви идва ориентацията към езотериката, тайнството, окултното?</strong><br /> - Лекари са ми казвали, че, без да знам, <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> съм прекарала леки форми на инфаркт, на крака.</strong></span><br /> <br /> Първият път беше след концерт в Украйна, с техен симфоничен оркестър. Пея руски романси, бях включила само три песни. Изкараха ме на бис, аплаузи, нещо страхотно. За да запълня дупката, изпълних една родопска песен. Прибирам се в хотела, всичко ми се върти. Нито чувам, нито виждам. Краката ми взеха да омекват. Само си казвам: &ldquo;Господи, не тука! Може да е в самолета към родината, но не тук&hellip;&rdquo; Оправих се. <br /> <br /> Следващият път бе у моята свекърва. Копаме, обръщаме на двора, говорим си как земята ни зарежда. Дрън-дрън&hellip; По едно време се усещам, че ходя в някакви паници, краката ми омекнали, всичко ми се върти. Виждам смъртта на майка ми, катафалката, която идва да я вземе от къщи, погребението й. Животинките по двора &ndash; птици, кокошки, зайци, неистово започват да крещят, да писукат, прощават се със стопанката си. До този момент се държах, в следващия усетих как говоря много бавно, как краката ми се подкосиха, не мога да се отделя от земята. <br /> <br /> Може да е бил някакъв инсулт.<br /> <br /> <strong>Кърджали, <br /> едно интервю на Георги АНДОНОВ </strong><br />