Атанас Панайотов: Иван Кочев-Чомбе и Кузман Гуслеков откраднали 4 кг злато във Виена?

Внукът на човека, халосал Тато по главата, е станал гей

17 Септ. 2010, 18:40 30448 прочита 153 коментара

Атанас Панайотов

Внукът на човека, халосал Тато по главата, е станал гей

Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за “ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност. В този брой продължаваме с Тошо Лудия, чийто баща цапнал Тодор Живков по главата и го пратили в лагера в Белене, с Иван Кочев-Чомбе и Кузман Гуслеков, които праснали Дичката и Джумбурчо с 3-4 кг злато, с Гацо Магурата, когото Бранко, Мето Илиенски и Митьо Очите тероризират да си продаде къщата... - Наско, ти имаш много интересни истории с Тошо Бързанов – Лудия Макс, за който се говори, че бил много скандална личност? - Да, най-колоритната личност в София и в нашите среди, това е Тошо Бързанов – Тошо Лудия, Лудия Макс, Гугутката, Риголето, Франк, Дон Плеши, Мадам Бовари... Напоследък е изперкал и разправя, че е станал гей и гейства в Докторската градина, там правел св..ки и си го монтирал отзад! Ще ти разкажа какво съм преживял с него, няма нормален разум, който да може да побере всичко това! Тошо е от Говедарци, от рода Бързанови. Дядо му Михал, на баща му бащата, е човекът, който е приютил навремето Тодор Живков и Мара Малеева да живеят у тях. Той не е бил и един ден партизанин, а по цял ден е играл карти и табла и е пасял кравите на бай Михал, дядото на Тошко. От време на време е идвала кола от София да го кара на спявка при Никола Гешев, на когото бил агент. Дори Людмила Живкова е родена в къщата на бай Михал в Говедарци. От това време са спречкванията между Тодор Живков и бащата на Тошо Лудия – Слави, син на бай Михал. След 9 септември 1944 г. Слави станал милиционер, а Тодор Живков вече е първи секретар на БКП. Слави нещо се ядосал и го халосал по главата. Затова го изпратили в Белене. Няма нищо чудно в това! Там са много щури хората! Говедарци е единственото в България село, където алкохол се продава само след 18 ч. по кръчмите. Най-малко 30-40 човека са имали целогодишна забрана да им се продава алкохол и всяка година са ставали поне 20 битови убийства. Тошо Бързанов живееше в къщата на столичната ул. “Ангел Кънчев”, която беше на писателите и Николай Хайтов продаде на Илия Павлов за банка, и там бяха офисите им... Но когато става подписването за продажбата, Тошо единствен, понеже не е в България, не си слага подписа. Така че той продължава да има там 20 кв. м негови. Тошко навремето е бил скиор заедно със Сашо Диков и ги отстраняват от Националния отбор, защото били много остарели, за да дадат път на младия проспериращ скиор Петър Попангелов. Тошо ми е разказвал: “Имаше едно гъзе, женчо, което също караше ски – имаше най-лъскавите ски екипи, учеше във Френската гимназия, техните бяха някакви дипломати! Беше голяма шушумига, нямаше го никакъв, никой не го поглеждаше... Гледам, че сега се изявява като Ицо Стоте манекенки... По едно време Тошо беше полудял да става картофен бос. Оттам му е прякорът Барон фон Картоф. В началото не засажда 10 дка за експеримент, а взема в Ковачевци, Самоковско, 100 дка, после взе под аренда в с. Цалапица, Пазарджишко, 700 дка. На едро! Ще гледа картофи, но заедно с това започва и внос на картофи! Преди това имаше бизнес с матраци – турски, но ги продаваше като швейцарски... Разбра, че в Полша има евтини картофи и започна да ме юрка да ходим. Започнахме да обикаляме цяла Полша да изкупуваме картофи за София. Пращаме цели тирове, влакови композиции... После, като застудя, му викам да смъкне цената, но той: "Не! Ще ги затворя в хладилни камери и пролетта ще ги продавам като пресни!" Но понеже му свършиха парите и не можа да плати наема, изгоряха кортофите! Друг случай: отиваме за пъпеши във Венецуела. Вървяха по 10 лв. в София, а там бяха 10 цента. Отиваме в Каракас, обаче разбрахме, че не можем да докараме пъпеши, защото до София щяха да станат на вода... И Тошето вика: “Дай да ходим за матраци!” А във Венецуела правеха много хубави матраци. Обикаляме фабриките, от всяка дават малко матраче за мостра, само от една – не! Но Тошето прескочил оградата на фабриката – искал да си вземе малка мостричка – и охраната го хванала! Уредих да го пуснат, защото той не знаеше испански... Но на път от фабриката към хотела купи един огромен матрак – 2 м на метър и 60, и доволен и щастлив иска да го кара в България! Опакова го и отиваме на летището в Каракас! Като ни скиваха с този матрак, ни помислиха за наркотрафиканти! Но Тошо като се заопъва – не дава да му разопаковат матрака! Дойдоха двама яки негри, грабнаха матрака и го закараха на скенера! След това в Мадрид на летището, Франкфурт, влака, Хамбург, Варшава страшни перипетии до България! Опаковай, разопаковай, опаковай, разопаковай – страшни постановки! Накрая в самолета от Варшава се засякохме с бай Павел, бащата на Илийката Павлов. И той като започна: “Защо не се обаждате, бе, знаете, че сме едно семейство!” Пишман бизнесмен беше Тошо, луд човек! През 1991 г. взима от Петьо Гуев 520 000 долара, за да купува цигари. Дава ги на един непознат арабин да му докара цигари... И парите изгарят! Непознатият арабин избягал с тях! Тогава като се търгуваше с цигари – хората държаха по 2-3 милиона вкъщи, защото ги изкарваха за 2-3 седмици. Прекупвачите печелеха по 50-60 000 долара на ТИР! Тогава Петьо си продаде вилата от зор и замина за Хималаите да си лекува нервите. Да не говорим за един друг “бизнес” на Тошо Лудия. Построил в родното си село Говедарци бензиностанция, сложил колонките, всичко било готово и той отишъл да докарва бензин... Върнал се след... 10 години! Само луд човек може да прави такива неща! Той си носи едно питонче в пазвата, катаджиите не смееха да го спират като караше моторче, защото им показваше питона! Сега е станал 5 метра, яде котките на съседите му и по този начин спестява пари за зайци! - Разбрах, че някакъв стар тарикат си прекъснал почивката в Тайланд, за да се върне в София да ти разказва истории?! - О, да! Онази вечер си вървя по “Витошка” и от един сребърен мерцедес ми бибиткат. От нея слиза една много хубава мадама и се запътва към дюнера отсреща. А от колата се вика: “Насо, Насо!” Отивам: А, Ташко! Вика: “Братле, като прочетох за това как Румен Гайтански-Вълка тупнал колата на Любчо, веднага взех самолета от Тайланд, където бях на почивка, и пристигам да ти разказвам моята история: И аз съм потърпевш в тази история. Защото Любчо тогава поиска пари назаем от мен, не му стигаха да купи този опел и когато Румен я гепи, и аз изгорях. Защото пък Любчо няколко месеца след това влезе в Пазарджишкия затвор! И Ташко ми вика: Както и да е! Дай сега да ти разправям за Иван Краев - Маминка в Берлин! През 1990 г., когато става обмяната на германските марки и най-много бригади от България отиват да бръмчат в Източен Берлин, Ташко взема с неговото Рено 17 000 лв. да ги носи на бригадата на Камен – Качо от Елхово, и на Огнян Отворения в Берлин. Носи им свежи пари. Отива Ташко при Иван Краев-Маминка и той го поканил да се видят в “Тути Фрути”, където се събират всички български тарикати. Чакал час, два – Краев не пристига. Тръгва си и вижда, че колата му я няма. Явно Маминка е казал на някого да му тупне колата, защото знае, че носи много пари. След един месец разбрал, че бригадата на Митко Бретона му е гепила колата. Но Ташко така бил скрил 17-те хиляди лв., че е убеден, че и до ден днешен не са намерени. Разказва ми Ташко този случай пред сребристия си мерцедес на “Витошка”, а аз гледам, че мадамата му си е купила дюнер. Викам му: “Ташко, Ташко, тази мадама иска нощен бар и уиски с бадеми, а не дюнер за 1.20!” А той се смее... Ташко навремето беше един от най-силните в “Илиянци” заедно с Дилян, който избяга в Кипър, с Жоро Конелиано... Това са хората, които търгуваха тогава с бяла техника и ги зареждаше Жоро Виенски... По едно време им беше дал напред стока за 4-5 млн. марки! Говорим за времена, когато на Илиянци се правеха пари... Сега Ташко скита по морето – маниак е на джетове... С него сме много добри приятели. Когато идваше на среща с мен в някой ресторант, той винаги беше с лъскав мерцедес. Водех сина си със себе си, а той е доста отворен и започваше да пита: “Татеее, на кой е тази хубава кола?” А Ташко му отговаря: “Моя е, бе, мойто момче!” А синът ми продължаваше: “Татеее, а ти кога ще ми дадеш 5 лв. да си купя нова фланелка?!” А Ташко: А, бе, Насо, можеш ли да не даваш на момчето да си купи фланелка?! Ето, мойто момче, 20 лв. да си купиш една фланелка!” - Кои от тарикатите от провинцията бяха най-напред с материала? - Ще ти разкажа за Иван Коче-Чомбе от Петрич. Той, Коце Маца, Коцето Лялев, Живко Фашиста са най-големите имена от петричкия регион... През 1985-1986 година Чомбе рита футбол в Америка, но явно не е бил толкова добър футболист и го връщат. И той къде да отиде, отива в Австрия, където се запознават с Гузман Гуслеков – Дълга Мара. Това е човекът, убит по нареждане на Поли Пантев за 600 кг кокаин. Има един - Дичката, който е наследник на старите българи емигранти, които навремето са се изселили в Австрия, аз им викам зеленчукари. А пък Иван Калев-Джубурчо е циганин. Има много бракове и много деца. Аз като бях във Виена, имаше поне 10 брака и над 25-30 деца. В София той е живял в циганската махала. В Австрия се жени за чехкиня, за полякиня, за австрийка, за американка – и от всяка има по 1-2 деца. До ден днешен все се жени за 18-19-годишни момичета. Той продаваше килими във Виена. Но по едно време измисли уж някакво мазило, за да расте косата на плешивците. И един негов приятел сутеньор, който държеше бар “Скоч” във Виена, където ни е пял Принс, му дава пари и Джумбурчо нае цял етаж на хотел “Мариот” в центъра на Виена и направи козметичен център за плешиви мъже. А той сам стържеше вкъщи чесън, смесваше го с крем Нивеа и мажеше главите на глупаците. Взимаше им баснословни суми. Джумбурчето живееше извън Виена като баровец, в къща с басейн и сауна. Два-три пъти ме е посрещал на гости. Но накрая се разбра, че Центърът за плешивци е измама и трябваше да се спасява. Та тези двамата – Иван Калев-Джумбурчо и Дичката, решават да продадат на Кузман Гуслеков и на Иван Кочев-Чомбе три-четири шепи със злато, които са горе долу 3-4 кг. Сделката трябва да стане в един хотел в центъра на Виена. Но уж и Дичката, и Джумбурчо са големи тарикати, а пък Чомбето и Гуслеков – Дълга Мара ги праскат по най-балъшкия начин – хотелът бил с два изхода. Взимат им златото. От това злато тръгва възходът на Кузман Гуслеков, който бяга в Италия, а след това заминава за Америка. - Казваш, че има някаква все още актуална история с един от старите тарикати, за която искаш да разкажеш? - Това е историята на Гацо Магурата. Дано като разкажа историята, му помогнем по някакъв начин... Той живее на границата между Западен парк и “Люлин”, точно зад бензиностанцията на OMV, зад тях е магазин “Лабиринт”. Към неговата къща има много големи апетити, но той не е знаел това. Една вечер през 2001 г. се разхожда той по “Витошка” към 8 часа вечерта. Изведнъж до него спират две коли – натикват го в едната. Започват пълен мариз, тупаници... спукват му тъпанчето на дясното ухо. Веднага Гацо писва на куките, те правят преписка срещу неизвестен извършител. А Гацо в един от биячите си разпознал Бранко. Това е племенникът на бореца Боян Радев, който преди Мая да се ожени за Жоро Илиев я изнасилва и пребива до смърт. Говори се, че затова тя няма деца впоследствие... След побоя от хората с Бранко, в сладкарница “Неделя” при Гацо Магурата започват да идват най-различни лица. Искат да се сприятеляват с него, подпитват го. Други пък го заплашват, че ако не им продаде имота, ще го ликвидират – идвал е и самият Мето Илиенски. А после изпратил някакви хора със закани, че ще го убие, защото закачал гаджето му. А той нито го знаел, нито го познавал! Мутри ходели у тях и крещели: “Мръсник, продай имота, ще те убием!” А имотът и да иска, не може да продаде – той се води на много лица, а брат му е в Америка... Започват да чупят прозорците на Гацо Магурата, два пъти му палят къщата – тотален тормоз! Един път на ул. “Шипка” Гацо среща Бранко с 5-6 човека. Докато успее да възира, те го заобикалят и един го удря с бокс. И понеже ударът не бил много плътен, се разминал само със... 7 дни в “Пирогов”! Много пъти като се прибира у тях, пред външната врата спира полицейски патрул от 9-о Районно и му искат документите! Пълен караминьол! Пускат се всякакви интервенти и калинки, за да разберат за какво става дума. Притесняват го в продължение на 5-6 години! От тормоза баща му починал. Уведомил е всички възможни полицейски служби, но натискът продължава и до ден днешен! Разбрал, че магазин “Лабиринт”, който се намира до тяхната къща и се предполага, че оттам е най-големият натиск за продажбата на имота, е собственост на несебърския бос Митьо Очите... Оттам е най-големият натиск сега! Представяш ли си какъв тормоз в продължение на 10 години! Валерия КАЛЧЕВА