През 1990 г. в Съюза убиваха на улицата за една цигара
<em>Иван Иванов е роден на 25 март 1950 г. в Горна Оряховица. Завършил е английска гимназия в Русе и после филология в СУ. От малък се занимава с музика. Ходил е на уроци по цигулка, пиано... Пеят се предимно италиански и френски песни, но когато изгряват &ldquo;Бийтълс&rdquo;, всичко се обръща тотално. Създател е на група &ldquo;Кукери&rdquo;. Китарист и вокал. Женен за Гинка Иванова-Джина от &ldquo;Трамвай № 5&rdquo;. Има голяма дъщеря, също певица.<br /> </em><strong><em><br /> </em>Джон, кой създаде група &ldquo;Кукери&rdquo; и кога?<br /> </strong>- Създадох я аз в 9-и клас на английската гимназия заедно с китариста басист Пламен Басаров през 1967 -68 г. Така се случи. Цялата музика се обърна, когато се появиха &ldquo;Бийтълс&rdquo;. Пламен в момента е в Австралия. Завърши тук архитектура. Замина с цялото си семейство. Групата създадохме преди още да сме чували и виждали електрически китари. Първите два албума записах с правена китара. Свирехме във физкултурния салон, седнали на &ldquo;коня&rdquo;, с две кухи китари. Бяхме заключени в пансиона на английската гимназия в Русе и идваха от цялото училище.<br /> <br /> <strong>Не ви ли гонеха, не ви ли намаляваха поведението?!<br /> </strong>- Гонеха ни всякак, но направихме невъзможното. Успях да убедя директора, Димитър Стефанов, до такава степен, че той ни купи електрически китари и уредби. Направихме официална група към училището &ldquo;Пеещи звезди&rdquo;. Бяхме много горди и щастливи. Всички ни приеха и тогава се сформира група &ldquo;Кукери&rdquo; с Нели Янкова (тя стана редактор в телевизията) на пианото и солистка, Дени Драганов, Стефан Попов, Пламен Басаров и аз. <br /> <br /> <strong>Как ви приемаха с жена в групата?!<br /> </strong>- Бяхме единствените с момиче на йониката. Тогава всички рокаджийски групи бяха само мъже. Ние бяхме единствените с групарка. Тогава се разтуриха &ldquo;Златни струни&rdquo;. И Данчо тръгна да прави &ldquo;Сигнал&rdquo;. Имаше по 200 души опашки. Като влизаха от комсомола, обръщахме да пеем на български. Щом излизаха, пак започвахме на английски. Тогава &ldquo;Щурците&rdquo; имаха проблеми, &ldquo;Сигнал&rdquo; също. Нас не ни спираха много, защото нямахме много концерти. Свирехме ъндърграунд. Чак 1973-74 г. ни излезе официален запис, &ldquo;Тракийски момичета&rdquo;. Христо Ковачев от БНР много ни помагаше. 5 години поред бяхме на &ldquo;Златния Орфей&rdquo;. Взехме 2-3 награди. Заложихме малко на етноелементи. Така се и прочухме като първа група, която свири етнорокендрол. Много вървеше и ни харесваха. Проблемите ни бяха, знаеш, с косите, особено в телевизията. Слагахме фиби, лепяхме с гелове, какво ли не...<br /> <br /> <strong>Кога се запозна с Джина?<br /> </strong>- Отидохме за първи път в Съюза на турне. Много добре мина всичко и ни поканиха за следващата година. Тогава, през 1984-85 г., се връщаме от западната чужбина, много слушахме и ни пускаха, само Нели я спряха при първия ни опит, защото в нейната къща влизали &ldquo;дългокоси хулигани, които свирели упадъчна западна музика&rdquo;?! А дългокосите хулигани това бяхме ние, които ходехме да репетираме. Та хукнах веднага да обяснявам на полковници и началници, комсомоли и т. н., че сме читави хора... Пуснаха я. Обиколихме цяла Европа по клубовете. Нели пък не издържа да свирим от 20 до 04 ч., рамото ми е със сантиметър по-ниско от китарата. Много колеги са оперирали гласните си струни, но не го казват. Може да се превърне в злокачествен тумор. Зорът ни беше да си купим хубави инструменти. <br /> <strong><br /> Как толкова мъже си деляхте Нели Янкова?<br /> </strong>- Трудна работа беше, но... Тя не можа да издържи в чужбина. Още при първото ходене в Германия каза, че това не е за нея. Беше й изключително тежко.<br /> <br /> <strong>А кой ви покани на Запад?<br /> </strong>- На &ldquo;Орфея&rdquo; се появи един много голям мениджър от Холандия, Джон Вардел, който докарваше тук балетите и певците от ГДР. Та идва и ние свирим някакво парче в &ldquo;Магурата&rdquo; на финалния бал на Батето. Свирим ние, а той казва, че не може да ни вземе, защото сме свирели силно, по концертен начин, &ldquo;нямате нагласата да свирите на хората на ушенце&rdquo;. И ни отряза... На другата година пак идва. Пак свирим, пак се срещаме. &ldquo;Абе, нали ви казах! Вас няма да ви взема! Не ставате!&rdquo; Жана Моллова, директорката на импресарска агенция, му каза: &ldquo;Господине, това е една от най-елитните наши групи. Заради името и авторитета ги вземете за месец-два... може и да станат.&rdquo; &ldquo;Ще ги взема тогава и не за един месец, а за два, та поне да имат пари за път, като ги изгонят!&rdquo; Обаче първия ден отиваме в заведението, яка дискотека за елита на Арендол, Норвегия, и започваме... Вече треперим след края и една сервитьорка ни казва: &ldquo;Шефът ви вика в другата зала!&rdquo; Казах си &ldquo;Край! Сега като ни изгони, да си тръгнем утре... Ние сме потънали в дългове, за да пътуваме...&rdquo; Шефът взел едно шампанско, плодове и ни посреща: &ldquo;Никога не съм очаквал, че такава добра група ще дойде тук!&rdquo; Направо паднах. На другата сутрин се обади мениджърът: &ldquo;О, Иван! Вери гуд! Вери гуд!&rdquo;. Та от &ldquo;Вери гуд!&rdquo; така 20 години останахме из Запада. От 1980 г. <br /> <br /> <strong>Ти тогава ли си развали първия брак?<br /> </strong>- Да. Беше несполучлив брак.<br /> <br /> <strong>А с Джина как се оженихте?<br /> </strong>- Запознахме се в телевизията. Те снимаха преди нас. Отидохме с групата. Надникнах иззад завесата... От 4-те от &ldquo;Трамвай № 5&rdquo; като я видях, и очите ми останаха в нея. Знаеш, че всички са страшни гаджета, но очите ми в нея... А ние не знаехме, че има такава група. Нали все по чужбина сме... 4 страхотни мадами, а моят поглед директно на Джина и точка. Това какво значи?! Заминаха си. Само след два дни пристига Петко и иска да пътуваме заедно на турнета. Нямаха група. Направихме 10 наши и десет техни хита и тръгнахме. От дума на дума така и стана. Отидох да ме запознае с момичетата и да ги чуя. Нали бях нещо като всичко, за договори, за пътувания... А Джина ми в акъла. Запозна се с всички и започнахме. 4 турнета в СССР направихме. Те просто умираха. Като излязат с късите гащи... още на другия ден пращаха тук телекси, за да идем и другата година &ldquo;за когато те кажат&rdquo;. Спряхме през 1990 г., защото там започнаха да убиват за една цигара. Та така станахме семейство с Джина през 1988 г., а на другата година се роди Марта. Запя си от малка. Нищо не сме я карали насила.<br /> <em><strong><br /> Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ</strong></em>