Мъжете станаха суперметро, правят се на интересни с тъпоумни шеги
<em>Есил Дюран (с рождено име Исмигюл Дуран Наим) е родена на 5 юли 1969 г. в Хасково. По време на възродителния процес е Силвия Горанова. Завършва естрадния отдел на Националната музикална академия в класа на Ирина Чмихова. През 2005 г. се ражда синът й Харис, дете от композитора Борис Павлов, с когото са заедно от 14 години. През 2008 г. Есил Дюран е член на журито на &bdquo;Мюзик айдъл&ldquo;. Преди броени дни излезе 4-тият й албум - &quot;Забавляваш ме&quot;, който върви в комплект с парфюм, собствена марка на Есил. Сред ВИП гостите на партито беше и лидерът на ДПС Ахмед Доган.<br /> </em><br /> <strong>- Каква е истината за теб като агент на ДС? Веднъж признаваш, че си била вербувана, а след това казваш, че не си? <br /> </strong>- Не ми е идвало наум да споменавам този факт, но понеже през последните няколко години се възроди обсъждането кой бил агент и кой не, много исках да кажа, особено на младите хора, на 20-годишните, които не са живели в такова време, как могат да използват твоята слабост, за да те вкопчат в агентурна мрежа. Принуден си да го направиш. Нека не си мислят младите, че решаваш да станеш агент, защото ти се правят мръсотии и искаш да топиш хора. <br /> <br /> Случи се на границата, когато се връщахме от Голямата екскурзия до Турция. Датата беше 26 октомври 1989 г. Броени дни преди да се смени режимът. Този важен факт в интервюто, което дадох по въпроса, не беше отбелязан. <br /> <br /> Най-вероятно съм щяла да бъда агент, но ме спаси свалянето на режима. Бях принудена да приема, защото бях на неутрална зона &ndash; нито можех да се върна обратно в Турция, нито да се прибера в България, без да подпиша нещата, които ме накараха. Исках да живея в България, изпитвах огромна носталгия и исках да се върна, след като видях една страна, която не ме е затоплила. И ето, ставаш агент. В това е абсурдът на цялата ситуация. Това не се разбра. <br /> Няма от какво да се срамувам. Трябва да се срамуват онези, които са измислили онази система. После в разговори с други хора разбрах, че едва ли не всеки трети или втори човек е бил таен агент, тоест всички сме се наблюдавали един друг. <br /> <br /> <strong>- Имала си преди години неприятна среща с Роко и бандата му. Какви опасности крие работата ти на певица в клубове?<br /> </strong>- Това е епизод от началото на кариерата ми. Включих се в шоубизнеса след 2001 г. и бях щастлива, че съм пропуснала мафиотския период на България. Поканиха ме на участие в дискотека в Джебел, където имам много фенове. Всичко беше нормално, докато Роко не се въодушеви и стана агресивен. Изплаших се много, но овладяхме ситуацията. Беше като в американски екшън и никога повече не съм стъпвала в Джебел. <br /> <br /> В живота си не съм попадала на агресивни, пияни мъже, на хора, които губят контрол. Баща ми никога не е близвал алкохол, мъдър и разумен човек е. Не съм имала и такива гаджета. Не харесвам такива типажи. <br /> <br /> <strong>- Разкажи за Борис Павлов, човека с когото живееш, що за птица е?<br /> </strong>- Борис е моят човек, той не спада към мутрите, макар това да е странно за фолкпевица. <br /> <br /> <strong>- Какво наблюдаваш в клубовете?<br /> </strong>- Това, което забелязвам напоследък, е, че музиката се диктува от онези, които имат заработени някакви парички и трябва да направят демонстрация с тях. Демонстрират парите си с нагло и агресивно поведение, сменят всеки ден мадамите от компанията си. Диктуват и музиката, което е страшно, защото са музикално ограничени и искат да слушат и танцуват само кючек. Дори аз, която имам ориенталска жилка в себе си, не приемам това. Искам попфолкът да е музика и за душата, и за танци, но клубовете пускат само песни, които звучат като кючек. За певци като мен е обидно. Искам да правя попфолк със смислени текстове, с музикантски направени парчета. Искам да не е парче, а песен. Нали разбираш разликата между парче и песен? Песен ми се прави, песен! Опитвам се да се намесвам в тези неща и това прави кариерата ми по-трудна. Експериментирам с музиката, опитвам да смесвам жанрове.<br /> <strong><br /> - Това прави ли те по-малко комерсиална?<br /> </strong>- Не искам да е така. Кой иска да го слушат трима души? Искам публика от 3 милиона. Трябва да си комерсиален, за да събереш толкова хора. Ясно е, че сложна музика не може да се поднася, но поне да те накара да мислиш. Сега върви моята песен, след мен идва друга, но ти не разбираш, че е дошла следващата, защото певицата пее по същия начин, ритъмът е същият, солата на кларинетите са същите, знам ги наизуст. На мен ми е скучно! <br /> <br /> <strong>- Какво мислиш за силиконовата мода, ти какво си позволи да промениш?<br /> </strong>- Всяко прекалено нещо е грозно. Наблюдавам и виждам, че на българина му липсва чувството за мярка. От това ни идват проблемите. Всичко ни е прекалено - или няма, или е много, не знаем средно. Силиконът е същият проблем. <br /> <br /> <u>Имам импланти и съм казала, че имам, но никой не вярва. <br /> </u><br /> Направила съм го така, че да изглежда естествено и да не бие на очи. Не искам да ходя като надуваема кукла от сексшоп. Има момичета, които искат да изглеждат точно така. Зависи на какъв тип мъж искаш да се харесаш. <br /> <br /> <strong>- В журито в &bdquo;Мюзик айдъл&rdquo; бяхте заедно Вили Казасян. Как го запомни ?<br /> </strong>- Знаех още преди шоуто, че Вили Казасян има байпаси, че не е в цветущо здраве. После се срещнахме и беше в перфектна форма - забавен, истински лорд! България трябва да е много тъжна, че хора като него бавно и постепенно си отиват и не останаха почти.<br /> <br /> Младите от &bdquo;Мюзик айдъл&rdquo; имаха възможност да се запознат с хора като Вили и да видят какъв трябва да бъде един солиден мъж най-малкото. <br /> <br /> Понятията много се изкривиха. Мъжете са станали суперметро, опитват се бъдат интересни с тъпоумни шеги, които не вървят при истински дами. <br /> <br /> С чувството си за хумор Вили можеше да има всяка жена, въпреки че беше на 74 г. Неговият ум, чар, душевност събуждаха интереса на всяка дама. Той знаеше още с подаването на ръка при запознанство какво да ти каже, за да събуди симпатиите ти. Други надуват мускули и показват новото си ферари&hellip; Благодаря на съдбата, че имах възможност да се докосна до този човек.<br /> <br /> <strong>- Ревнувате ли се взаимно с Борис? Ти си красива жена, излизаш на сцена, работата му на продуцент пък го среща с млади готини момичета.<br /> </strong>- Все за това ни питат журналистите. Българинът е суперревнив и това, че не се ревнуваме, буди интерес. Борис не е ревнив, но това не означава, че не ме обича. <br /> <br /> Човек, който не ревнува, има добро самочувствие. Ако някой усеща ревност, нека да я преглътне, защото нормалната мисъл у партньора му би била: &bdquo;Щом ме ревнува, не е уверена в себе си, значи не е достатъчно добра за мен и трябва да си намеря друга&rdquo;. Това е психология.<br /> <br /> Борис може да ме пусне накрай света. Направила съм така за тези 14 г., в които сме заедно, да ми вярва, макар че сме имали ситуации, в които един мъж може да полудее. <br /> <br /> <strong>- Значи и на тази възраст си целомъдрен човек, както сте се шегували в студентските ти години? <br /> </strong>- Да! Със смях разказвам за това. Не съм била комплексирана, не се срамувам да го кажа, не ми е било времето за връзки с мъже, докато другите момичета имаха контакти още на 15-16 г. Други неща ми бяха в ума - да си намеря пътя, амбициите си калявах. Като влязох в консерваторията, това се разбра, защото споделях наивно. Беше голям бъзик, как е възможно в тези артистични, освободени среди?! &bdquo;Каква беше, а сега каква си отворена&rdquo;, ми казват стари приятели от консерваторията.&nbsp;<br /> <br /> <br /> <em><strong>Даниела СТЕФАНОВА</strong></em>