Скулпторът Александър Дяков на 80: Бившата ми жена ми направи голям номер

<em>Званието &ldquo;Почетен гражданин на София&rdquo;, което творецът получи, за него означава, че е почтен гражданин. Осемдесетгодишният скулптор е емблематична личност в културната ни история. За него се разказват толкова легенди, че са се превърнали в градски фолклор. </em><br /> <br /> Неслучайно Рангел Вълчанов го кани да изиграе главната роля на скулптора във филма &ldquo;С любов и нежност&rdquo;. Творбите на Дяков са като самия него, от издръжлива материя и излъчващи нежност. В Киноцентъра още стои седемметровата феропластика - творба на Дяков, правена за същия филм. Сашо е и художник на осем филма, между тях &ldquo;Вълчицата&rdquo;, &ldquo;Спомен за близначката&rdquo;, &ldquo;Смъртта на заека&rdquo;, &ldquo;Бащата на яйцето&rdquo;. Той е бил и боксьор, през 1952 г. става национален шампион. <br /> <br /> Приятелите му толкова го обичат, че не дават никога... да им плаща сметките. Защото за него е много характерно, че и дори да няма, дава последния лев от джоба си. Журналистът Сашо Бешков винаги почва и свършва безкрайните си лакърдии с истории за Сашо Дяков като тази:<br /> <br /> &ldquo;В шейсетте години настъпиха по-ведри времена, гостуваха художници от Запад. Един път Сашо Дяков звъни на Начо Културата, че ще води при пловдивските художници Йони Левиев, Димитър Киров самият Ренато Гутузо. Ренато Гутузо щял да има изложба в София. Той навремето е бил влюбен в Жени Заимова. Среща я в Рим, тя била жена на нашето военно аташе там Стоян Заимов, красавица, интелигентна, пише поезия, и поискал да я рисува. Влюбва се, ама тя женена. Затова и с голям ищах идва да показва изложба в България. Та нашият Сашо Дяков имал по това време гостенин, който досущ приличал на Гутузо. <br /> <br /> И тръгват с него за Пловдив. Там ядене, пиене, всички доволни, &ldquo;Гутузо&rdquo; им подарява свои скици, рисувани, естествено, от Сашо Дяков, кани ги в Рим, харесва ги как рисуват, хвали ги. Те от щастливи по-щастливи. На тръгване идва поръчаното такси, пловдивските майнички благодарят на Дяков и викат: &ldquo;Един път и ти да свършиш полезна работа&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong><em>А той вече в таксито им отговаря: &ldquo;А следващия път ще ви доведа Леонардо да Винчи!&rdquo;.</em></strong></span><br /> <hr /> <br /> <strong>Казват, че цял живот си правиш номера и хората не се усещат...</strong><br /> - Сигурно ги разказвам така сериозно, че не се разбира, че ги съчинявам. А може би просто разказвам случки от бъдещето... <br /> <br /> <strong>Казват, че си правил големи номера на жените си?</strong><br /> - Правех, да. Първо, да призная, че освен два законни брака съм имал връзка с още три жени. Понеже вкъщи все ми натякваха, че един хляб не съм донесъл вкъщи, един ден видях каруца, натоварена с хляб, и дадох на момчето пари, за да отиде до адреса и да каже на първата ми жена Розалия Бикс, че съм поръчал каруца с хляб и повече няма да купувам хляб за вкъщи. На нея й прилошало, като чула... И други номера съм правил, но ето че втората ми екссъпруга Таня, тя ми направи голям номер.<br /> <br /> <strong>???</strong><br /> - Организира и осъществи юбилейната ми изложба за 80-годишнината. Пусна ме в залата едвам преди откриването, да не мога нищо да пипна, но аз видях всичко нагласено, направено като за една истинска европейска изложба. Не мога да не й бъда благодарен. <br /> <br /> <strong>Често си се намесвал да разтърваваш биещи се?</strong><br /> - Правя го от добро чувство, да ги сдобря, но накрая аз го отнасям. Два пъти ми е сцепвана главата и други глупости...<br /> <br /> <strong>Вече втори месец, нещо рядко за скулптурна изложба, посетители идват да я видят. Централното място в салона заема авторската визия за Новата композиция &ldquo;Великден&rdquo;, която да стои на мястото на Паметника на Съветската армия. </strong><br /> - Скулптурата е изкуство, в което няма положителни и отрицателни герои. Аз предлагам идея... <br /> <br /> <strong>Извънредно модерна и благородна визия за това централно място в София. Запазваш фигурите.<br /> Защото са творби на едни най-големи скулптори &ndash; Любомир Далчев, Иван Фунев, Васка Емануилова, Мара Георгиева, а художник-график е Борис Ангелушев. Те отразяват част от миналото на социзкуството ни от 1954 г., типични соцреалистични творби, които младите са любопитни да видят. </strong><br /> - Най-малко аз съм привърженик на онова време. Още като ученик бях враг на народа, баща ми щял да бъде в последното правителство на Муравиев, обаче майка ми, умна жена, го разубедила, заради изчакването два дни не е имало правителство, но накрая майка ми надделява и баща ми отказва да стане министър. Иначе щяха да го убият на девети септември. И после не ни се размина, отнесохме изселване, какво ли не..., но поне бе жив. Аз като студент пък бях &ldquo;модернист&rdquo; за ръководството и журитата... <br /> <br /> <strong>Директорката на &ldquo;Банско филм фест&rdquo; Натали Петрова иска да се направи подписка за осъществяване на новия паметник &ldquo;Великден&rdquo; на мястото на Паметника на Съветската армия в София. Първи към идеята се е присъединил любимият на поколения българи актьор Филип Трифонов. Ще се осъществи ли идеята?</strong><br /> - За мен &ldquo;Великден&rdquo; е израз на моето кредо: духът гради битието. И чак след това битието определя съзнанието. Знае се обаче, че в името на Христос се създава и Инквизицията... Христос е ходил бос и е правил добро, неговите служители днес са с килограми злато на гушите, возят се в последен модел мерцедеси, трапезите им са отрупани с излишна храна...<br /> <br /> <strong>Кои от многобройните ти шегобийски случки изникват в момента в ума ти?</strong><br /> - Ама това е истина - с обущаря Леон деляхме ателието ми, тогава на ул. &ldquo;Цар Симеон&rdquo; и &ldquo;Средна гора&rdquo;. Един ден идват да вземат кофа за лепило, че умрял Леон, ще разлепват некролози. Леон в моргата и всички сме мрачни. На другия ден отварям ателието и там Леон. Възкръснал. Някакъв съсирек в артерията му вследствие на тръскането отпушил артерията и покойният излязъл от клинична смърт... На сериозни учени съм разказвал, че Китайската стена е строена, за да пази Китай от българите. И че е строена от трънски майстори. <br /> <br /> Сещам се, като снимахме филм в Стара Загора &ndash; в азотно-торовия завод. Помолихме режисьора Шарлето - Шарланджиев, мой добър приятел, да ни пусне за един ден до София. Тръгнахме с една латвия, шест души се натикахме, с шофьора - седем. Викам, айде да вечеряме в Калофер, ще видим Иван Пейчев, поета. Тя, жена му Ани, беше директор на музея на Ботев там. Отидохме в хоремага, дето Иван си пиеше, ама те заминали за София. Поръчахме вечеря, но един от съседната маса взе да се намесва в разговора ни, нахалства. Виждам, че ще стане скандал, правя му забележка. А той вади някаква карта: &ldquo;Знаеш ли кой съм аз!?&rdquo;. Тогава аз се изправих и още по-силно извиках: &ldquo;А знаеш ли кой съм аз? Ако беше чел вестници и слушал радио, щеше да знаеш, че аз съм Квартет Аврамов!&rdquo;. Той се смути и каза: &ldquo;Знам, как да не знам, другарю Квартет!&rdquo;. Обърна се към кръчмаря и вика: &bdquo;На другаря Квартет двойна гроздова, а на другите - каквото пият...&rdquo;<br /> <br /> <strong>Кои са твоите най-близки хора?<br /> </strong>- Много обичам децата. Но най-много обичам, както всеки, моите деца Невена и Омуртаг. От моята дъщеря Невена, също скулпторка, и зет ми Светлозар - той е директор на Пловдивската художествена гимназия, са двамата ми внука - Емилия и Александър, а Емилия ме направи прадядо, Данаил е вече на годинка и четири месеца. Често имам чувство за вина, че съм се развел с майките на децата ми, но го компенсирам с продължаващото ни приятелство.<br /> <br /> <br /> <strong>Савка ЧОЛАКОВА</strong>