ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО
Жив камък спаси от смърт дъщеря ми Теодора Стефанова, разкрива нейната майка

Прочулата се като врачката на Берлускони Теодора Стефанова доби международна известност и благодарение на своята уникална майка. Калина Трендафилова е феномен, който повече от три десетилетия помага на хората с необикновените си ясновидски и нумерологични предсказания както и с лечителските си познания. Тя е основателка на дружеството по психотроника у нас през 1979 г., завършва Международния университет за биолъчева енергия в Милано и е член на Миланския институт за биолъчева енергия. Тези дни дамата представи новата си книга “Отвъдна светлина” (“Тайнството ЖИВОТ”).

- Държа веднага да ви попитам за смъртта на сестрите Белнейски...Възможно ли е зад убийството им да стои политик, както се говореше?
- Да. Зад повечето неразкрити убийства стоят политици.
- В книгата ви личи голяма симпатия към Бойко Борисов, вярно ли е?
- Вярно е. (смее се - б.а.) Аз съм му правила личен хороскоп. Той е човек с богат житейски опит, не е алчен и не е злобар. Остроумен е и хората го възприемат.
- В книгата си коментирате промяната в климата. Сега е трудно да ви повярвам, че много скоро ще имаме дълбок сняг...
- Зимата ще дойде по-късно, а лятото ще бъде продължително и горещо. Сняг и дъжд ще има още в края на този месец и началото на февруари - около десет дни. Промяната на климатичната обстановка е световен проблем. Що се отнася до нас тук, в България, именно поради тази промяна в климата, виждам взрив към Смолян, земетресения в Русе, Чирпан и Кърджали. Дунав ще прелива, пороища във Варна и Бургас. По цялата страна ще има много дъжд, много гръмотевици. Много хора ще бъдат ударени от гръм...
- Вие познавахте ли се лично с Ванга?
- Да, виждали сме се много пъти. Тя предсказа точния ден, в който Теодора ще излезе от комата, и че първата дума, която ще произнесе, е “мамо”. Каза ми веднага да се връщам, за да чакам да си отвори очите...
- Калина, читателите знаят повече за дъщеря ви Теодора Стефанова, отколкото за вас самата?
- Дори когато придобих дарбата си в мен винаги, дълбоко стаено спи едно смущение, че виждам повече от другите, а съм един обикновен човек. Ще ви кажа нещо, върху което често разсъждавам: числото 13 беляза съдбите ни - моята, и на дъщеря ми Теодора - на 13 юли 1974 г. катастрофирах аз, на 13 юли 1984 г. катастрофира дъщеря ми. И двете, след катастрофата сме били между живота и смъртта - в кома - аз три дни, Теодора - осемнайсет. Не вярвам да има човек, който да се усъмни в това, че идентичните премеждия, които преживяхме, са били съвпадение или случайност. Трябвало е да бъдем на тази гранична линия с отвъдното, за да се отвори пътят за мисията ни тук, на земята. Между нас с Теодора съществува връзка, много по-силна от обикновената между майка и дъщеря. Аз усещах не само с интуицията на майка, но с някаква особена и тягостна увереност, че нещо ще се случи с Теодора. Нещо повече, видях като в съновидение как колата, с която искаше да пътува, се обръща. Молех я да не тръгва, казах й, че имам лошо предчувствие, но тя не ме послуша. Лекарите ми говореха колко е сериозно състоянието й, аз непрестанно плачех, но вътрешно изобщо не допусках да умре - бях някак си странно спокойна. Не зная откъде идваше тази увереност - нямаше конкретен знак. Слава Богу, животът й бе запазен. За себе си пък изобщо не помня как се случи катастрофата - нито мястото на произшествието, нито откарването ми в болницата. Баща ми дошъл с ковчег да ме прибере от моргата... Първото нещо, с което се събудих след комата, беше като сън: погали ме една миловидна черноока жена, с черна забрадка на главата, и ми каза: “Калина, давам ти втори живот, за да помагаш на хората!” От онзи момент нататък досега гласът й не ме напуща и коренно промени живота ми. Дотогава бях един обикновен, работлив търговски работник. Борех се с живота сама и се опитвах да бъда добродетелен човек. Никога обаче не ми бе хрумвало, че може да стана човек, до когото ще се допитват толкова много хора, и че именно с мен те ще свързват съдбовните си очаквания...
- Как за първи път разбрахте, че има някаква промяна?
- Разбрах го още по време на престоя си в болницата. Сънувах един сън, в който Гласът ми каза: “Кажи на съседката си по легло, Мария, да не отива на среща с любовника си, защото мъжът й ще я хване, ще повика любовника й на разговор в “Аязмото” и ще го убие.” Събудих се и разказах на всички жени в стаята какво съм чула. Тази, за която ставаше дума, направо ми се изсмя и ме нарече “ненормална”, като посмекчи обидата с оправданието, че сигурно комата ми е повлияла така и бръщолевя врели-некипели. После обаче се оплакала на главния лекар и го помолила да ме преместят в друга стая. След време обаче моето предсказание за жалост се случи: това беше едно нашумяло убийство, за което говореше цяла Стара Загора - един военен уби съперника си, любовника на жена си - същата онази Мария. И тя ме потърси - намерила ми телефона чрез болницата. Намери ме у дома и ми се извини.
- Чрез съновидения ли получавате информация?
- Да, понякога дори сънувам кой ще дойде и какво ще пита. Имах един фрапиращ случай в самото начало, с една жена от данъчното в Стара Загора. Като я видях на вратата, направо се смутих и си помислих, че ме търси по работа - веднага взех да си разсъждавам наум и да се чудя за какво идва. А тя ми вика: “Абе, Калина, колкото и смешно да ти звучи, сънувах, че трябва да дойда при теб и да ми кажеш нещо.” Аз не мога да повярвам на ушите си: “Ама, викам, аз нищо не мога да ти кажа, аз съм един обикновен човек - изобщо не знам какво да ти кажа.” И в същия този момент през мисълта ми, като мълния проблесна - като подсещане за някакъв предишен сън: “ Ще дойде при теб една жена. Дъщеря й е в Америка, има дете, което трябва да оперират на 30 април. Да не го оперират, това дете ще умре на 13-ата си година, но не й го казвай. Кажи й само, че дъщеря й ще роди близнаци. Те ще бъдат здрави - ще дадат смисъл на живота им след нещастието, за да преодолеят мъката!..” И тук отварям една скоба - тогава разбрах, че има случаи, при които не е грях лъжата - т.нар. благородна лъжа. Много години аз гледах на тази жена, и никога не издадох какво очаква внучето й. Точно на 13 години то почина. Мъката на близките беше голяма, но пък близначките наистина се родиха и растяха здрави - дадоха смисъл на това семейство да преодолее нещастието. Разбрах, че премълчаването е имало смисъл. Представяте ли си как ще се чувства една майка, ако гледа на детето си като на обречено?!
- Това доказва, че както твърдите и в книгите си, съдбата е предначертана и никой не може да я промени.
- Абсолютно, съдбата на всеки човек е предопределена. Врачки, гледачки, ясновидки - колкото и да са надарени, не могат да променят тази предопределеност. Те обаче могат да помогнат в това отношение, че да разкрият намесата на негативна енергия, под формата на проклятия и магии, които влошават съдбата и засягат здравето на човека. Пътят на човешкия живот има четири пътеки: когато се ражда, когато умира, когато се преражда и вечният живот. Най-трудно ми е било, когато виждам, че някой вече не е между живите, а близките му ме питат за него...Тогава си изправен пред дилемата да кажеш истината, или да я премълчиш. Особено мъчително е, когато се отнася за дете.
- Имали ли сте случай, в който дарбата ви ви е изплашила?
- Да, беше именно със случай с дете. Работех във “Водно стопанство”. И точно там една година, през зимата, едно дете, Ивайло, потъва под леда и се удавя. Няма свидетел, и родителите го търсят - надяват се, че могат да го открият жив. Майката дойде при мен, и аз й казах: “На 40-ия ден детето ти ще си дойде вкъщи.” Но и аз самата не знаех какво означава това - дали ще се върне живо, или просто ще го открият мъртво. Десет дни след инцидента майката отива и при Ванга. Ванга й казва:” Каквото ти е казала Калина, това е истината” - и тя, обаче не й казва живо ли е, или мъртво. Мислех постоянно за това дете. Бях чувала, че ако искаш да видиш образа на мъртвец, трябва да вкараш слънчева светлина в дълбок кладенец. И точно на 40-ия ден, беше едно слънчево време,..взех аз едно огледало и застанах на канала. Призовах с името му детето, и зачаках с трепет какво ще се случи. А чувам така, отстрани, колеги от стопанството ме гледат и ме коментират, някои се и присмиваха, като ме гледат как стърча на слънцето с огледалото, за да привлека лъчите чрез него...Абстрахирах се аз от това и се съсредоточих: видях Ивайло, свит на кълбо между два камъка, чисто гол...Мястото ми се видя познато. Веднага се обадих на пожарната, на полицията, посочих им мястото, за което подозирах, че е в “картината”, и наистина го откриха точно там, и го извадиха. Поне близките прибраха тялото...
- Въпреки здравословните си проблеми дъщеря ви Теодора изглеждаше прекрасно на промоцията на книгата ви...
- Да, стана чудо. Теодора беше в много тежко състояние - за мнозина от по-близките видът й днес е проява на божествено благоволение. Тя беше толкова отслабнала и в толкова критично състояние, че не искам да се връщам дори към спомена за това (натъжава се и в очите й се появяват сълзи - б.а.) Молех се с цялата си душа за нея - молех се като обикновена майка за детето си. Всеки от нас е грешен на тази земя. И аз измолвах и нейните грехове, исках да ги поема върху себе си само и само да оживее и да се съвземе. И чудото стана. Но, питате ме, дали съм получила някакъв знак за последното й премеждие - операцията. Отивах в “Аксаково” (квартал на Варна - б.а.) - там ме чакаха много хора. Теодора вече беше приета в Правителствена болница и операцията предстоеше. Тя все ме успокояваше по телефона, че всичко е наред и че няма смисъл да пътувам до София. Но една нощ аз сънувах Св. Богородица, която ми каза: “На толкова хора помогна, сега на детето си трябва да помогнеш. Детето ти има черна магия, и на деветия ден умира, ако ти не го спасиш!..” Теодора въобще не вярва в магии, нейният контакт е друг - с извънземно, което според нея се казва Улинисам. И аз, дори в съня си осъзнавах, че тя няма да приеме, ако й кажа, че има магия. И дори отговорих в съня си на Богородица:”Ама какво да направя, как да постъпя, като тя не вярва - няма да ми повярва!..”И пак чувам Гласа: “Сега ще ти повярва!” На другия ден ми е страшно неспокойно: помолих шефа на община “Аксаково” да ми даде една кола, и тръгнах първо към Стара Загора - сетих се, че там има един неин потник, на Теодора, и една кърпичка, с които отидох при ходжа. И оттам, с тия две неща - в София. Като я видях как изглежда, колко е отслабнала, сърцето ми се скъса. Тя почна да ми се оплаква, че обстановката я потиска, че й миришело на болница, че дрехите й миришели на болница - с две думи - изнервена до крайност,.. и изведнъж ме попита дали не й нося някакви дрехи. Това ми дойде добре дошло - веднага й дадох аз потника и кърпичката, а през мисълта ми мина: “Силата сама я накара да си ги поиска”.
- Кои сили управляват човешкия живот, Калина?
- Светият дух и Сатаната. И затова трябва да се търси помощ във вярата. Когато се влоши състоянието на Теодора, аз отидох в една запусната църква зад Долни Богров, по пътя за Варна,..един камък има в тая църква, който расте...
- Как така?
- Така, както ти казвам - камъкът расте като жив. Разказаха ми, че някога бил донесен от Йерусалим. Оставих зад олтара една дреха на Теодора, да седи там три дни - помолих се, и ето - чудото стана. Като излезе от болницата, я заведох в манастира “Св. Мина” да се изповяда и да благодари - така трябва. Пак ти казвам, няма човек - безгрешен, на тая земя. Трябва да се разкайваме, трябва да умеем да благодарим.

Едно интервю
на Еми МАРИЯНСКА

Някои от по-известните предсказания на Калина Трендафилова, които вече се сбъднаха:
• Убийството на Андрей Луканов
• Завръщането на Симеон Сакскобургготски
• Промените в правителството през 1998 г.
• Природните катаклизми през лятото на 2002 г.
• Смъртта на наши войници от контингента ни в Ирак