Д-р Христо Дамянов: У нас оцеляват лекарите, но не и техните пациенти!

<em>Д-р Христо Дамянов е завършил висшето си образование в Медицинския факултет на МА-София. В продължение на няколко години работи като действащ лекар в системата на Министерството на отбраната. Практикува в Урологичното отделение на Военна болница в Сливен, а после става завеждащ на Урологичното отделение към поликлиниката на ВМА в София. През 1994 г. става консултант в Урологичното отделение на Университетска болница &bdquo;Ал Таура&rdquo; в Сана - Йемен. Той е създател и шеф на Урологичното отделение в Националния онкологичен център, където работи до 2003 г. Специализирал е в Дания и в САЩ. Автор е на над 70 научни публикации, 14 от които в авторитетни европейски издания, има 2 изобретения, 4 рационализации и 1 монография. Член е на Съюза на учените в България, на Академията на науките в Ню Йорк, на Световната асоциация по урология (SIU), на Европейската асоциация по урология (EAU) и на Балканския онкологичен съюз (BUON). Д-р Дамянов е първият и засега единствен български лекар, завършил квалификационен курс и получил диплома за приложение на инсулино-потенцирана терапия. От пет години той се занимава изключително с приложението на методите на интегративната медицина в лечението на онкоболни.<br /> </em><br /> <strong>- Д-р Дамянов, какви грешки допускат най-често пациентите, след като им поставят страшната диагноза рак? <br /> </strong>- Над 90 на сто от пациентите, които идват при нас, са хора, които са претърпели неуспешно лечение с химио- или лъчетерапия обикновено след стандартно лечение. Не можем да говорим за грешки на пациентите, защото това са резултатите от стандартното лечение, прилагано у нас. Когато се установи туморът, обичайната практика е да се казва на болните: &bdquo;Влизайте незабавно в болница, за да се лекувате, защото ситуацията е трагична&rdquo;. Пациентите, психически сринати, без много да се информират, доверявайки се на своите лекари, веднага се насочват кой към операция, кой към лъчева или към химиотерапия. За съжаление голяма част от тези пациенти не са добре информирани какво точно става с тях, какво лечение им се предлага. Това е много сериозен проблем в практиката. Можете да си представите какво изпитва човек в такава ситуация. Той няма време за нищо. Казано му е, че всеки ден за него е загубен, което не е вярно, разбира се &ndash; дълбоко невярно. Нямат възможност да се посъветват, да се консултират с други лекари. И приемат първото, което им се предлага. Волю-неволю тръгват по една пътека, която не знаят къде ще ги изведе.<br /> <br /> <strong>- Но тези пациенти имат ли възможност да избират?<br /> </strong>- Преобладаващата част от пациентите нямат шанс за избор на лечение. До тях не достига информация за това какво може да очакват от лечението, какви са евентуалните резултати от него, какви са страничните му ефекти. Това е огромен проблем на стандартното лечение, което твърди, че основната му цел е да даде добро качество на терапията. Но като погледнем практическите резултати, виждаме, че то е доста далеч от доброто качество на лечение. Последното нещо, от което се интересува в момента системата на онкологичната помощ в България, е качеството на лечение. А контрол на това качество не се осъществява по никакъв начин. Това, което винаги съветваме нашите пациенти, са три основни неща: първо, да не прибързват с решението си, преди да са събрали достатъчно информация за състоянието си. Второ, да направят консултация не с първия срещнат лекар, който ги вкарва в лечебната схема, а да потърсят второ, дори и трето мнение. Колкото повече, толкова по-добре. Колкото по-добре е информиран човек, толкова по-верен избор ще направи за себе си. Системата на здравеопазването ни не дава никакъв шанс на онкоболните на практика. Затова и не можем да говорим за грешки на пациентите &ndash; единствената им грешка е, че те се предоверяват на тази система, която за мен като лекар е изключително порочна. Този стандарт, де факто, който се прокламира, е стандарт само на думи. <br /> <br /> <u>Това е конвейерна, некачествена медицина <br /> </u><br /> Мога съвсем убедено да го кажа, тъй като всеки ден виждам тези неща в практиката си. А пациентите идват при нас едва в късен стадий, и то след неуспешно лечение. Едва тогава голяма част от тях са прозрели истината за страничните ефекти на това лечение, каква е резултатността му. И са започнали да търсят допълнителни варианти, за да направят нещо по-добро за лечението си. Лошото е, че лекарите онколози, тук има един друг много сериозен проблем, не се интересуват от друго, освен от тази стандартна система, която ги вкарва в порочен кръг. От тях не се изисква нищо друго, освен да попълнят квадратчетата на тези стандарти, т.е. да отразят това, което са направили, и нищо повече, никакви допълнителни възможности за подобряване на лечението. <br /> <strong><br /> - Какво означава това на практика?<br /> </strong>- На практика това е отнето от лекарите. А тези, които се опитват допълнително да подобрят с нещо ефективността на лечението, получават удари. Излязат ли извън тази конвейерна система, получават шамар. Затова преобладаващата част от лекарите не си позволяват дори и да опитват. Поначало трябва да знаем, че програмите по лечение на онкоболните, като цяло в световен мащаб, са далеч от решението на проблема. А какво да кажем за една съсипана система на здравеопазването като в България &ndash; тя нанася още по-големи вреди. И ако има някой да направи сериозна статистика, резултатите ще бъдат потресаващи. Най-тревожно е ниското ниво на качеството на лечението. И веднага тук трябва да добавим &ndash; това не е по вина на лекарите, защото системата съсипва лекарското творчество и възможности. И в резултат на тази конвейерна медицина се съсипват и десетки болни. Тази система работи на оцеляване &ndash; оцеляват лекарите, но не оцеляват болните.<br /> <strong><br /> - Има ли начин да се подобри резултатността от лечението с химиотерапия?<br /> </strong>- В стандартната химиотерапия, която е един от водещите методи за лечение, има няколко сериозни проблема, свързани с приложението й. Тя се използва най-вече при метастатичните тумори. За съжаление нейната ефективност и приносът й към 5-годишната преживяемост на болните е твърде скромен &ndash; не повече от 2-2.3 на сто. Това е първият проблем. Вторият проблем е, че <br /> <u><br /> тази химиотерапия е твърде токсична <br /> </u><br /> Страничните ефекти са добре известни на обществото, но напредъкът на науката в това отношение за съжаление не е кой знае какъв. През последните 5-6 години се правят опити в тази насока, като се използват нови схеми на лечение, включващи минимални дози. Този вид химиотерапия се нарича метрономна. Целта й е с малки и по-чести дози да се постигне същият ефект, както при стандартната, където се използват максимално поносими дози. Налице са известни успехи в тази насока &ndash; да се намалят страничните ефекти, но нещата са още много далеч от желаното. И третият негативен момент по отношение на химиотерапията е, че при голяма част от болните в хода на химиотерапията се получава химиорезистентност &ndash; т.е. липса на чувствителност към химиотерапията. Тази химиорезистентност може да бъде първична - още преди провеждането й туморът е нечувствителен към лекарствата. И вторична &ndash; в хода на лечението с химиотерапия туморът не стои и не чака да го убием, той си изработва защита и става химиорезистентен &ndash; нечувствителен към лекарствата. Това е сериозен проблем, който в значителна степен се отразява негативно на крайния резултат от лечението. Сега имаме възможност да преодолеем този феномен &ndash; за всеки болен може да се избере индивидуална химиотерапия.<br /> <br /> <strong>- Когато говорим за резултатност на лечението, какви са впечатленията ви от т.нар. таргетна терапия?<br /> </strong>- Таргетната терапия е резултат от новите научни постижения в областта на генетиката. За съжаление учените насочиха усилията си при изследването на генетични проблеми изключително към прецизиране ефективността на един или друг от новите препарати на т.нар. таргетна терапия. Както посочва в интервюто си за в. &bdquo;Доктор&rdquo; проф. Канев, нещата се преувеличават и се хвърлят изключително много пари и надежди там, а насреща получаваме само скъпо лечение. С таргетната терапия се постига подобрение в резултатите, което далеч не кореспондира с високата цена на това лечение. Ние нямаме все още данни за продължителната преживяемост при това лечение на пациентите. Имаме в отделни проучвания данни, че преживяемостта се увеличава с месеци, но тези няколко месеца на фона на големите ресурси, които се влагат там, често пъти поставят под много сериозен въпрос това лечение. Да не говорим, че и при таргетната терапия има резистентност и токсичност и те далеч не са малки. За съжаление никой не си дава в момента сметка за това. Това е <br /> <br /> <u>поредната нова надежда за поредната панацея, <br /> </u><br /> което не е много коректно към пациентите. Хората се надяват. Вие видяхте какво стана с тази млада жена и с нейната таргетна терапия &ndash; 7000 лв. месечно струва лечението. Тя е получила ефект &ndash; стопиране на заболяването, но важният въпрос е за колко време, за колко месеца. Това никой не иска да каже. Истината е, че няма все още данни каква е ефективността на терапията, съпоставена с цената на това лечение. Нещата са в много ранен стадий и затова не могат да се направят съответните изводи. А това е важно от социална гледна точка &ndash; виждате какво става. Ангажират се огромни пари, Касата пищи. Отнемат се средства, които са жизненонеобходими за други онкологични пациенти. Таргетната терапия e последен писък на науката и технологиите! Това обаче далеч не отговаря на скромния й принос. Ние наблюдаваме това в нашата клиника. Не при един или двама, а при десетки пациенти с неуспехи в лечението. Констатирали сме, че онкоболните, които пристигат след неуспешно лечение, включително и след таргетна терапия, са постигали удължена ремисия в рамките на месеци &ndash; в най-добрия случай 8-9 месеца. Не може ли да се търсят и други възможности за получаване на подобни резултати? Защо тази таргетна терапия се прилага при пациенти, които не са изчерпали другите варианти на стандартната химиотерапия? На официалната медицина не й е удобно да дава публични отговори на тези въпроси и проблеми.<br /> <strong><br /> <hr /> Дияна Тодорова, Пловдив:<br /> Как се подбират противотуморните медикаменти за химиотерапия?<br /> </strong><br /> За определено онкологично заболяване има стандартизирани няколко схеми за лечение с комбинация от химиопрепарати. Те са изготвени на базата на стандартни клинични изследвания. Това, че една комбинация от химиопрепарати е показала добра резултатност при група онкоболни, не означава, че и при конкретния пациент може да очакваме същата резултатност &ndash; възможно е при него да няма никакъв резултат. Когато се изследва индивидуалната чувствителност с помощта на тези методи, става възможно да се подбере най-добрата и ефективна схема на лечение. Методите за изследване на свободно циркулиращите туморни клетки в кръвта са все още в стадий на сериозни експериментални проучвания. За да достигнат до ежедневната клинична практика на нашите онколози, ще минат минимум 10 години. Но в клиничната практика вече има достъп до тези постижения и те се прилагат.<br /> <br /> <strong><hr /> Факт!<br /> <br /> </strong>В Европа има няколко сериозни лаборатории, едната от които е в Германия. Те правят генетичен анализ на различните противотуморни препарати, заедно с хранителните добавки, имуностимулаторите и другите противотуморни медикаменти, които се използват в интегративната онкология. И в случаите, при които има неуспешно проведено лечение с химио- и лъчетерапия и са изчерпани всички възможности на стандартното лечение, е задължително болните да си проведат такова изследване. Вече около 56 болни са си направили този тест и за тях е подбрано най-подходящото лечение.<br /> <br /> <strong><hr /> Шансът е в това да се състави лична програма за всеки пациент поотделно<br /> <br /> </strong>Индивидуалната химиотерапия може да се подбере чрез генетично изследване на циркулиращите туморни клетки в кръвта. Това е съвсем нова възможност, която възникна през последните години. Учените откриха техники и методи, с помощта на които да се изолират циркулиращи туморни клетки в кръвта. Те могат да помогнат като цяло на лечението в две насоки: първо, по отношение на прогностичната стойност. Наличието на циркулиращи туморни клетки е показател, че туморният процес е с тенденция за агресивно развитие, т.е. влошава прогнозата на болните. Показател е и на това, че са необходими по-агресивни методи на лечение при дадения пациент. А липсата на такива циркулиращи туморни клетки подобрява прогнозата &ndash; при пациента може да се очаква добър резултат от лечението. Това е първото предимство на изследването. Другата важна информация, която е още по-съществена, се постига чрез молекулярните анализи, чрез които се открива чувствителността на тези туморни клетки към различни противотуморни медикаменти. И това дава шанс да се подбере индивидуална програма за лечение при всеки пациент.<br /> <strong><br /> <hr /> Какви са предимствата на индивидуалното лечение?<br /> </strong><br /> Предварителните впечатления от индивидуалното лечение според онколозите са, че то значително подобрява резултатността от терапията. Основавайки се на това изследване, изготвяйки индивидуална схема за лечение, дори и при пациенти, които са имали неуспех от вече проведено лечение, се получава над 80 на сто преустановяване на туморното развитие. Т.е. вкарване в ремисия на пациента. Така медиците успяват да спрат туморния процес, осигурявайки по-добро качество на живот на болния, тъй като този вид химиотерапия не е токсична и е неинвазивна. Приносът на генетичния анализ на циркулиращите туморни клетки в лечението на онкологичните заболявания е с много сериозно бъдеще. Тук възниква въпросът: защо само при неуспешна химиотерапия трябва да се предприема такова лечение? Според лекарите, които го провеждат, това трябва да се направи преди всяка химиотерапия, защото става въпрос за резултатност и за ефективност на лечението. Защо трябва първо да тровим пациента на принципа проба и грешка и ако не сработи лечението, тогава да търсим по-ефективно? Още повече че на всички ни е известно колко токсични са препаратите, използвани в химиотерапията, и че унищожават не само болните, но и здравите клетки. Препоръчваното засега изследване би трябвало да се превърне в златен стандарт преди лечение с химио- и лъчетерапия. Генетичният анализ на циркулиращи туморни клетки в кръвта ще има не само огромен икономически, но и социален ефект. Когато се изчерпят всички възможности на стандартната терапия, вместо да се каже на болния: отивай си вкъщи да умреш, може да му се направи такова изследване и да се потърси нова комбинация от ефективни противотуморни средства. Това е много сериозен шанс. Ако има повече такива лаборатории и цената на това изследване стане по-ниска, това би имало огромен икономически и социален ефект.<br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong>