Бягството на европейските компании от Стария свят, търсещи по-добри условия в Америка, не се ограничава до зелените или индустриалните сектори.

Британският мултинационален петролен и газов гигант Shell Plc заплаши да делистне акциите си от Лондонската фондова борса (LSE) и да ги листне на Нюйоркската фондова борса (NYSE).

Изпълнителният директор на Shell Ваел Саван каза пред Bloomberg, че компанията губи значителна стойност в Лондон поради апатията на местните акционери към петролния и газовия сектор.

Саван също изрази дълбоко разочарование от подценяването на финансовите резултати на компанията от страна на инвеститорите, както и от прекомерното данъчно облагане на нейните печалби от британското правителство. 

Главният изпълнителен директор на компанията обеща скоро да "разгледа всички опции", включително преместване на листването на групата в Ню Йорк, за да се преодолее разликата в оценката с петролните компании в САЩ Exxon Mobil Corp и Chevron Corp.

Преместването ще засегне и част от инфраструктурата и производствените съоръжения. 

Цената на акциите на Shell вече е близо до рекордно високо ниво от £28,51, отчасти благодарение на геополитическите сътресения от последните години, които подкрепиха нарастващите цени на газа и петрола.

Саван обаче смята, че акциите са подценени и тази ситуация може да доведе до бърз фалит, особено поради конкуренцията от страна на конкурентите.

Фактори като предпочитанията на инвеститорите, тежките политики на ЕС, свръхрегулирането на европейските пазари и по-високите заплати на ръководителите изиграха роля за това решение.

Основната причина обаче е просто, че фондовата борса в САЩ е най-атрактивната в света. 

Независимо от това как гледате на анализа, Съединените щати разполагат с най-дълбокия фонд от ликвидност и капитал в света и много компании от ЕС искат да се присъединят към пая, пишат експерти. 

Shell все още инвестира около 20% от своите парични инвестиции в нисковъглеродни активи, в сравнение със само 2% от парите, които Exxon е похарчил за екологични решения.

Такива разходи са почит към европейската „мода“, поради което представянето на Shell е по-ниско по отношение на рентабилността и доходността от това на американската Exxon.

Рентабилността намалява с увеличаване на страничните разходи. Сега един индустриален гигант, уморен от своята „европейщина“ и всички произтичащи от това последствия, иска да се премести в тази ниша на доходност.