Людмила е знаела за слабостта на баща си и е изпитвала презрение към „кукувицата”
<em>Култовият пловдивски журналист Стефан Северин е автор на едни от най-силните разследвания, които скандализират политици, бизнесмени и дипломати още от зората на демокрацията. Негови публицистични материали са печатани в руски, немски и турски вестници. Автор е на книгата &bdquo;Огледало за обратно виждане&rdquo;, в която разказва за срещите и разговорите си с писателите Орлин Василев, Станислав Сивриев, Андрей Германов, Васил Попов, Иван Радоев, Стефан Продев... В момента Северин работи над втората си книга - &bdquo;Когато варварите дойдоха в Пловдив&rdquo;.</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Стефане, ти пръв направи публично достояние, малко след промените на 10 ноември 1989 година, скандални подробности от така нареченото &bdquo;Първенецко шушукане&rdquo; и развенча мита за Дража Вълчева и нейното управление в Пловдив...</strong><br /> - Преди да разкажа за него, искам да направя една кратка увертюра. Всеизвестно е, че Дража Вълчева е една от любимите жени на Тато. Карловската фурия има късмета да се набие в очите му, когато е на 35 години. Амбициозната и щедро надарена от природата красавица вече се е домогнала до партийния връх в малкия подбалкански град Карлово. На една конференция Живков с мъжки бяс в очите следи пищните й форми и не мирясва, докато не ги опипа в леглото. <br /> <br /> И така, в една топла октомврийска вечер на 1965 година &bdquo;Чайката&rdquo; на Първия спира дискретно в тиха карловска уличка, за да приеме в луксозната си утроба накипрената партийна активистка. Цялата сякаш е лице на &bdquo;Арома&rdquo;, а пристегнатите форми напират, та чак ще пръснат блуза и пола. &bdquo;Тогава Тодор Живков беше отседнал в Хисарската резиденция на Министерския съвет, бяхме приготвили всичко за неговото нощуване, включително и вечеря с кулинарни глезотии&rdquo;, разказвал ми е някогашният шеф на протокола в ОК на БКП Васко Василев. <br /> <br /> &bdquo;Вечерта Живков изпрати личния си автомобил да вземе от Карлово Дража и тя дойде, поласкана и приятно превъзбудена от възможността да бъде на маса с всесилния човек на страната. Вечеряха двамата, а ние дискретно бяхме в съседната зала. В по-късните часове Живков се оттегли в апартамента си, Дража го последва, за да си отиде в Карлово чак на другия ден сутринта&rdquo;, спомня си човекът, който е видял и чул доста от пикантните сцени и разговори на тогавашния партиен елит. И да нямате богато въображение, можете да си представите горещата като Африка Дража как разстила знойна плът пред погледа и ръцете на загорелия Първи. То е било страст и секс!... Живков е останал доволен, дори моят източник твърди, че е бил предоволен и това личало на закуската. Проличало и другаде &ndash; <br /> <br /> <strong>от тази нощ на бурни ласки и секс за кариерата на Дража няма спънки</strong><br /> <br /> След година тя вече е секретар на Окръжния комитет на партията и се чака само сгоден момент да й се разчисти пътят до първото място. Такъв момент идва &ndash; Костадин Гяуров е издигнат за кандидат-член на Политбюро и му поверяват юздите на родните профсъюзи. Пред Дража се откриват широки простори за ръководене с размах, всичко трепери от нея, защото почти всички знаят или просто са чували чия изгора е нафуканата и сексуално апетитна първа другарка на Пловдив. &bdquo;Тя дори не беше толкова тактична и, без да иска, се издаваше, че всеки ден се чува с Първия. Говорим нещо за Тодор Живков пред нея, а тя току ще изтърси: &bdquo;А, другарят Живков не е в момента в София!&rdquo;... Ние се споглеждахме и леко си намигвахме&rdquo;, спомня си Димитър Бакалов, който по онова време е бил неин помощник. Тя всячески е искала да му докаже, че е всеотдайна не само в чаршафите, но и в партийната бдителност. И такъв шанс й се поднася на тепсия.<br /> <br /> <strong>- Става дума за &bdquo;Първенецкото шушукане&rdquo;, когато Дража съсипва живота на 34 елитни мъже на Пловдив, нали?</strong><br /> -Да. Било е 10 април 1972 година, някъде около обяд. В двора на винарската изба в Първенец идват около петдесет души, поканени от Тодор Кордовски по случай 65-ия му рожден ден, пет години от пенсионирането и пет години от удостояването му със званието &bdquo;Герой на социалистическия труд&rdquo;. Кордовски е бивш политзатворник, активен борец против фашизма и капитализма. По негова молба Атанас Костов /бивш кмет на Пловдив/ е поканил Антон Югов, с когото са роднини. Тук е бил и Тодор Звездов - бивш първи секретар на ОК на БКП /до 1962 година/, но изключен от партията за &bdquo;фракционна дейност&rdquo;. Казано най-общо - да го уважат са дошли хора, с които Кордовски е работил преди и след Девети септември 1944 г. Както на всеки рожден ден, вдигали са наздравици, отправяли са поздравления за здравето на юбиляря, разказвали спомени, пели песни и дори играли хоро. Тост е вдигнал и Антон Югов. Това е всичко.<br /> <br /> <strong>- Добре, какво лошо има в това? Празнуват хората, пеят, пият...</strong><br /> - Абсолютно нищо лошо няма. Ама за нас. Но за Дража Вълчева?... Само след няколко дни при нея се получават сведения за рождения ден, популярен сред пловдивчани като &bdquo;първенецкото шушукане&rdquo;. Ето го шанса и тя решава да действа бързо и безмилостно. Тържеството е квалифицирано като &bdquo;антипартийно и фракционно сборище, с което се нарушава единството на Пловдивската партийна организация&rdquo;. Това било &bdquo;демонстрация на привързаност, съчувствие и подкрепа на присъстващите към Антон Югов, Тодор Звездов и Атанас Костов&rdquo;, които преди това били наказани за антипартийна и фракционна дейност. Въображението на Дража няма граници, дори е патологично <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>това е заговор срещу другаря Тодор Живков! </strong></span><br /> <br /> Тя начаса свиква бюрото на ОК на БКП и на бърза ръка нахвърля каква участ очаква клетите участници в празника. Дража е безкомпромисна и ги забива с железни въпроси: &bdquo;Защо в речите и тостовете не говорихте за Априлската линия, за 10-ия конгрес на БКП, за нашите успехи, за Съветския съюз?...&rdquo;. Тежки и смазващи обвинения. Милата, така се е увлякла, че хич не се и досеща - това не е партийно събрание, а рожден ден, интимен празник, другарска среща... Клетите участници мигат с очи и смутолевят, че обстановката не позволявала да се държат политически речи...<br /> <br /> На другия ден търчи в София и докладва лично на Тато. Живков е очарован от бдителността й, а и за него това е идеална възможност завинаги да се саморазправи с един от най-големите си опоненти &ndash; Антон Югов. Той немедлено е бил изключен от партията. От Централната контролно-ревизионна комисия одма са били изхвърлени Славчо Гилин и Коста Чекаларов. Тодор Кордовски /що ти трябваше рожден ден, бачо Тодоре!/, Атанас Костов и членът на ОК на БКП Симо Георгиев са изметени от редиците на БКП. Тодор Звездов е заточен в Разградско. И още трийсетина падат под гилотината на освирепялата първа любовница. Пълен погром! За него разказах някъде в средата на януари 1990 година &ndash; нямаше още &bdquo;Дума&rdquo;, а си беше &bdquo;Работническо дело&rdquo;. Дража Вълчева беше зам.-председател на последното комунистическо Народно събрание...На другия ден дотърча до Пловдив и пискливият й глас се чуваше през два-три етажа: &bdquo;Къде е този кореспондент, ще го размажа!...&rdquo;. Е, можеше да ме размаже, ако публикацията беше излязла 5-6 месеца преди това... <br /> <br /> <strong>- Драмата с 34-те комунисти в Пловдив всъщност е звездният миг на Дража Вълчева и тя прави шеметна кариера, макар че, както се говори, Людмила Живкова е била върло против нея?</strong><br /> - Така е &ndash; тя завинаги вгорчава живота на тези 34 мъже. За техните фамилии вече бял ден няма! Белият ден е за Дража &ndash; нейната вярност и женска всеотдайност са възнаградени. Тя става кандидат-член на Политбюро /да е по-близко до Тато/ и пак по същата причина е изтеглена в София. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Нейният съпруг е изпратен на дипломатическа работа в Букурещ &ndash; да е по-далеч и да не пречи</strong></span><br /> <br /> След този донос Антон Югов е окончателно унищожен политически - изключен и от БКП. Въпреки това през 1984 година е награден със званието &bdquo;Герой на социалистическия труд&rdquo;, а 5 години по-късно става и &bdquo;Герой на Народна република България&rdquo;. През януари членството му в партията е възстановено. Умира в София на 6 юли 1991 година. Дъщеря му Маргарита е омъжена за сина на Михаил Шолохов. <br /> <br /> Знаеш ли с какво се занимава днес първата любовница на Живков и къде живее тя? По едно време се споменаваше, че е във Виена, където върти бизнес с цветарски магазини&hellip; Както си забелязала, през последните двайсетина години Дража Вълчева избягва медиите. Живее в култовите кооперации на ул. &bdquo;Велико Търново&rdquo;, в които ЦК на БКП настани в разкошни апартаменти соцвеличията на България. Там са апартаментите на Александър Лилов, на Любомир Левчев, на Дина Станишева и на още куп звездни ВИП персони. Дража се е усамотила. Чете вестници, гледа телевизия. Трудно подвижна е, но можеш да я засечеш да тътри болните си крака по паветата на &bdquo;Велико Търново&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Разказвали са ми, че Людмила Живкова не е одобрявала любовната авантюра на баща си с Дража, изпитвала е неприязън към нея&hellip;? </strong><br /> - Така е. Дъщерята е знаела за слабостта на баща си и е изпитвала презрение към &bdquo;кукувицата&rdquo;. Шегобийци разказват, че дори и слънце да пече, по онова време през площад &bdquo;Александър Стамболийски&rdquo; е трябвало да се мине с чадър. Защо? Защото дъжд от слюнки е хвърчал между двете ведомства &ndash; просветното министерство, в което е Дража, и Комитета за култура, където е властвала Людмила Живкова. <br /> <br /> <strong>- Ти си автор и на едни от най-силните журналистически разследвания за погрома на родното ни селско стопанство преди двайсетина години...</strong><br /> - Когато започнаха да ликвидират ТКЗС-тата през пролетта на 1992 година, аз организирах събор на кооперациите от Южна България в Ръжево Конаре. Пловдив беше опитното поле, тук първо пробваха модела. Организирах събора в селото, в което се е издигнало първото ТКЗС. Всеки ден пишех за този проблем на първа страница, ударно, бунтове тресяха селата, хората не си даваха ТКЗС-тата. Срещу тях беше хвърлена полиция. Ченгетата бяха объркани &ndash; вместо да гонят бандити, търчаха по селата да дърпат отрудени хорица&hellip; Абе, съсипаха българското село! По това време областен управител на Пловдив бе бащата на президента Петър Стоянов. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Стефан Стоянов е бил платен доносник на Държавна сигурност</strong></span><br /> <br /> Това ми довери Атанас Ракидов, бивш полковник от ДС, който го е вербувал. Държавна сигурност му създава алиби, като го праща в лагера в Бобов дол за 6 месеца след 9 септември 1944 година. Иначе как да си обясним, че синът на Стефан Стоянов, врагът на народа, шефът на легионерите в Асеновград ще учи право?!... През 1968 година в Юридическия факултет на Софийския университет приемаха само 20 души! Как синът на народния враг ще стане комсомолски секретар на елитната тогава пловдивска гимназия &bdquo;Лиляна Димитрова&rdquo;?! Как едно момче, след като завърши право, ще дойде в Пловдив и веднага ще започне работа като адвокат?! Тогава, за да станеш адвокат, трябва да има разрешение от министъра на правосъдието. Може да те назначат за юристконсулт, но да започнеш като адвокат веднага след дипломирането си &ndash; абсурд! Това е истината, но тя се покри. <br /> <br /> Стефан Стоянов се държа изключително мръсно по времето на правителството на Филип Димитров. Като областен на Пловдив той публично нареждаше: &bdquo;Тухла върху тухла да не остане от ТКЗС-тата!&rdquo;. А точно тогава американски експерти бяха направо изумени, че готова окрупнена, комасирана земя, ще се раздава на парчета! Но те сринаха всичко! Не е виц, а самата истина - на томбола в пловдивски села се разиграваха расови крави. Колеха бременни елитни животни! В Костиево имаше специална кравеферма, в която 25 години се прави селекция на най-хубавите животни. Оборудвана &ndash; супер! И изведнъж - всичко беше пометено! И какво да правят хората? Теглиха ножа на елитни, расови животни, селекционирани 25 години. Никъде другаде по света няма такова варварство! На мен ми настръхна косата, като чух как заблуждават народа. През януари Желю Желев държа реч в Пловдив и се изцепи: &bdquo;Ако имаш два декара, ставаш милионер!&rdquo;. Ще станеш, ама другия път! Под 150 декара си нищо! Изкарваш, колкото да прехраниш фамилията си &ndash; какъв пазар, каква конкуренция!...<br /> <br /> <strong>- Нали писаха, че Емил Стоянов, братът на Петър Стоянов, е активен агент на службите?... </strong><br /> - Братът на Петър Стоянов е съвсем друга работа. Него не го взимат да работи в тогавашната &bdquo;Комсомолска искра&rdquo;. Защо?! Ами, както се казва, за разлика от другия брат, пикае накриво. Докато Петър Стоянов е праволинеен, активно участва в комсомолския живот на Пловдив. С група приятели обикалят ученическите и студентските бригади, изнася беседи. Той си е взимал и парички за тази работа. <br /> <br /> <strong>- Семейният живот на Петър Стоянов със съпругата му Антонина е обект на множество спекулации&hellip; </strong><br /> - За Антонина в Пловдив се разказват наистина много пикантерии. Още при социализма, когато под тепетата са идвали отговорни офицери от КГБ, са ги настанявали в Новотела. Вечерта - хапване, пийване, ама без жени е истинска скука. Твърди се, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>на такива вечери е канена Антонина, защото е проверен човек</strong></span><br /> <br /> /според живеещия във Виена Стефан Краев Антонина е агент на ЩАЗИ, като е вербувана по време на следването си в ГДР &ndash; Лайпциг, от &bdquo;братските служби&rdquo;. Пак според него Стоянова е завършила международна търговия, а не право, както се твърди в България. И за да бъде призната юридическата й правоспособност, били приложени манипулации и нарушения на административните разпоредби от страна на съпруга й Петър Стоянов и лобито на ДС в Министерския съвет &ndash; б.а./. Когато той стана президент, тя работеше в нашето посолство в Лондон. Върнаха я, защото не върви президентът на България да е сам или разведен. Мандатът му изтече и тя отново му би шута. Само Антонина най-добре знае защо&hellip;<br /> <br /> <strong>- По време на първата му кампания за президент ти написа в &bdquo;Дума&rdquo; скандални подробности от житието на Петър Стоянов. Тогава опонент му беше проф. Иван Маразов. Знаеш ли нещо любопитно от онова време? </strong><br /> - Между двата тура през октомври 1996 година ми позвъниха от редакцията да замина веднага за Бачковския манастир &ndash; там ще бъде кандидатът на БСП. Докато чакаме Маразов, разказвам на фоторепортера за дядо Наум, игумена на обителта. Той е племенник на Димитър Благоев. От ДС го харесват и искат да го направят игумен на втория по големина манастир в страната. Отива офицерът при патриарх Максим да ходатайства. &bdquo;Нищо против нямаме, ама Наум много пие, как да го пратим на обучение в Москва?!&rdquo;, отвърнал Негово Светейшество. Човекът от службата обещава, че ще се оправи с пиячката на Наум. Така и става. <br /> <br /> И ето ни - кибичим пред вратата на Благоевия племенник и чакаме. Идва Маразов, кимва ни и влиза при него. След малко идва и владиката Арсений и най-накрая отец Боян Саръев. Вътре хапват, пийват и бистрят политиката, а ние висим. По едно време се доближават двама дебеловрати &ndash; охраната на Саръев, и питат какви сме. Казваме, а те категорични: &bdquo;Нищо няма да се пише!&rdquo;. Същото каза и Маразов след срещата. Остана ни само едно гладно висене пред покоите на игумена.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Мария ДРУМЕВА</strong><br /> <br /> <em><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>........................................</strong></span></em><br /> <em><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Очаквайте нови скандални разкрития, разказани от Стефан Северин пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong></span></em><br />