MADE IN BULGARIA
По-малкият ще легне в гроба, който сам зида за батко си

Вече втори месец майката на зверски убития охранител от “Брикел” ЕАД -Стефан Куцаров, която живее в старозагорското село Дълбоки, не може да го погребе. Убиецът обаче е известен. Това е колегата му - също охранител, старозагорецът Иван Бинев. Той направи пълни самопризнания. Двукратният републикански шампион по китайска бойна техника и бивш помощник-треньор по източното бойно изкуство “сан да”, след като първо лъже ченгетата, че е загрижен за приятеля си, който уж бил изчезнал, после признава, че го е застрелял. Убийството става на 27 юли. Мотивите за екзекуцията обаче и досега са неизвестни.
Иван Бинев е с мярка за неотклонение, а жертвата му 33 - годишният Стефан Куцаров дори още не е погребан.

- Големи приятели ли бяха синът ви и убиецът му Иван Бинев?
- Нищо подобно. Аз дори не го и познавам добре. И името му не знаех. Преди време съм го виждала да звъни на врата на апартамента ни в Стара Загора. И после го видях в полицията. Стои на една пейка вън. Дори не знаех защо е там. Това стана, когато ми се обадиха полицаите и посред нощ ме заведоха да давам показания. Още дори не знаех, че синът ми “го водят изчезнал”. А след няколко дни разбрах, че момчето ми е намерено мъртво и убиецът му е именно този, който стоеше тогава на пейката в полицията . Един тапишок е този Иван Бинев - една педя кестибек. И досега не мога да асимилирам как такъв човек е убил Стефко. Той под мишницата на сина ми ще влезе, като се има предвид, че Стефан беше висок над метър и деветдесет и тежеше сто и петдесет килограма.
- Имате ли своя версия за убийството, що за човек беше синът ви?
- Никаква версия нямам. Но не мога да повярвам, че е убит неволно. Убедена съм, че в колата не са били само двамата. Стефан беше много як и едър мъж. Камък да стисне и вода ще пусне. Момчето ми беше изключително скромно и честно. Възможно е да е станал неволен свидетел на нещо незаконно и да се е противопоставил, та за туй да са го очистили. Друго обяснение нямам. Познавам момчето си. Толкова беше скромен, че дори и приятелка си нямаше на тези години. Оставихме му апартамента в Стара Загора. И работа като охранител си намери. И му викам: “Сине, сега като купи и колата, ти остава само да се ожениш.” А той: “ И това ще стане, първо да направя ремонта и тогава ще мисля.” Беше и електротехник.
- Как със заплата на охранител и електротехник, поработващ тук-там, е могъл да купи “Мeрцедес”?
- Продадохме една гарсониера с втория му баща, който много го обича и силно беше привързан към него. А и той към нас. И мъжът ми вика: “Да я продадем, тая гарсониера. Ние сме на село. Кой ще живее вече в нея? И с парите да купим една кола на детето да се порадва и то.” Така и направихме. Той без да му е истински баща, му даде парите за мерцедеса от гарсониерата. А и Стефан не ни е оставил. По доктори, по зъболекари - мята ни на колата и ни води. Помагаше ни всякак. А истинският му баща ни напусна, когато Стефан беше много мъничък. Почина от рак.
Полицаите поискаха да отворя апартамента. Да проверяват нещо, да вземат отпечатъци. Видяха, че от сейфа му вкъщи го няма пистолета. Той си имаше законно оръжие. Дадоха ми телефоните си разследващите. На тоз звъня, на оня звъня- никой нищо не ми казва! Мълчат.
Стефан има един сърбин приятел- Предо се казва. С него и с един друг приятел на Стефан- млад адвокат - Тихомир Василев, накрая решихме да отидем до Шумен, където се води разследването, да видим какво става, къде е трупът на сина ми и ще ми го дадат ли най-накрая да си го погреба.
Но на адвоката само показаха снимките от намерените остатъци на Стефан. На мен не ми ги дадоха да ги видя, че не били за гледане. И на Предо ги показаха. Аз не исках да нахалствам. Викам си- хората си знаят работата.
Убиецът му го изхвърлил на някаква мера край магистрала “Хемус”. Да се отърве от оръжието, с което го убива - законния пистолет на Стефан - него пък хвърля край едно село Моравица близо до Търговище.
- След като ви отказаха да го разпознаете, не ви ли взеха кръвна проба за ДНК експертиза?
- Кръвна проба не са ми вземали, но ми взеха секрет от устата. Пак можело така да се определи ДНК-то. Но и оттогава мина много време, и пак не са ме информирали. Разбрах, че и мерцедесът му от Стара Загора е откаран в Шумен.
Откакто съм се омъжила, бял ден не съм видяла. Съдба! Майка ми почина преди 40 дни. Родният им баща на двамата ми синове - Йордан, ни остави, докато децата бяха малки. Замина за Русия. Там се зажени. Разведохме се. После се върна. И преди време умря. Това стана след смъртта на големия ми син Йордан, когото убиха преди дванайсет години в Босна.
Беше бодигард тука, но в ония гладни години, през 1995-та, се записа доброволец за Босна. Аз не знаех, пък и да знаех, кой ще ме послуша. Той беше самостоятелен човек. Беше само на 28 години, като го убиха. Само десетина дни след като се е бил в Босна, е станало убийството му от снайперист. Така Даньо изгърмя живота си като кьорфишек. Остави едно момченце сираче, то вече порасна. На шестнайсет години е. Но В Босна го бяха погребали родителите на негов приятел, с когото заедно ги убили. Владимир Капуран се казваше момчето, с което е убит в един ден. Аз научих чак на третия месец, че лежи в гробищата на Пале. И докато отида до Босна, минаха още три месеца.
Шест месеца след убийството ексхумираха трупа на Йордан. Докарахме го в България и тук в Стара Загора го погребахме на 20 декември 1995 г. А брат му - Стефан, който с тухли му зида тогава гроба сред зима, защото не исках да хвърля детето си в калта, сега в същия този гроб и него ще погребвам. Откъде да знае тогава Стефко, че гроб за батко си гради, но и за себе си.
И пак в оловен ковчег ще бъде, също както и брат му. Само че има една голяма разлика. Сигурно сега няма да мога да разпечатам ковчега, за да го видя, както направих с брат му?!
- Разпечатали сте ковчега на първия си син, след като е ексхумиран и шест месеца е престоял в земята?
- Точно така, разпечатах го на своя глава. Още след като го извадихме от гробища на Пале, ако и да ми бяха забранили военните да го отварям. Исках да се убедя дали това, което лежи в пръстта на чуждата земя, е моят син. Стоеше цял целеничък в ковчега все едно, че току що е заспал. Нито сянка, нито капчица от разложение по тялото му, нито мирис на гнилоч. Едно парченце от дрехата му дори нямаше смачкана или изпокъсана. От нищо не беше полазен. Всичко стои цяло, целеничко. Чудо на чудесата!
Нямам други деца. И двамата ги убиха, когато вече съм на възраст и дори не можем да осиновяваме. И на най-големия си душманин не пожелавам това, което ме сполетя.

Стара Загора
Едно интервю на
Керка ХУБЕНОВА