Имаме витрина, отделена за футбола, в която сме поставили последния капитански екип на Гунди, фланелка на Христо Стоичков, няколко купи с исторически победи, казва уредничката
<em>Уредничката на музея на спорта, който се намира на стадион &bdquo;Васил Левски&rdquo;, Катя Иванова е родена преди 56 години в Самоков. Работи в музея от 1990 г. Завършила е археология в Историческия факултет на СУ &bdquo;Кл. Охридски&rdquo;. <br /> <br /> От дете е влюбена в спорта, а сред любимите й състезания са всички с участието на силни българи и, разбира се, &bdquo;Тур дьо Франс&rdquo;. <br /> <br /> </em>- Как изглеждаше музеят, когато започна работа тук?<em><br /> </em>- Не изглеждаше толкова приветливо място, както е сега, но през 2003-та беше направен голям ремонт. Между другото, вече му е необходимо известно освежаване, но не се оплаквам. Музеят на физическата култура и спорта се помещава в специално пригодена зала на Националния стадион &bdquo;Васил Левски&rdquo;. И понеже съм обиколила почти всички музеи у нас, твърдя, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>това е един малък, но много модерен музей днес, в който се съхранява една голяма част от историята на българския спорт</strong></span><br /> <br /> Експозиционната площ е само 252 квадрата, а седящите места са 100. Харесва се.<br /> <br /> <strong>- Много наши спортисти вече наричат музея светилище и не преувеличават. Ти точно за какво работеше през годините, в какво искаше да се превърне това място? </strong><br /> - В средище на културата в спорта. И като се обръщам назад, мисля, че в някаква степен съм постигнала това. Защото дано всички, които работят в полето на спорта, ме подкрепят и това да не са празни приказки, но мисля, че почти няма голямо спортно събитие, свързано с историческо честване, с дадена годишнина на федерация, клуб, на личности, представяне на книги на спортна тематика, които не се провеждат тук, в Музея на спорта. Стана традиция и на подсъзнателно ниво си мисля, че все пак имам някакъв принос за това. Оптимистка съм за бъдещата ми работа. Разбира се, аз като музеен специалист спазвам и всички изисквания, свързани с научната работа, със събирателската дейност, непрекъснато обновяваме нашите фондове.<br /> <br /> <strong>- А имате ли достатъчно място, база?</strong><br /> - Да. Знам, че повечето колеги на други места се оплакват, но точно при спортния музей базата е добра. И съм благодарна на ръководителите на българския спорт, които винаги са имали позитивно отношение към музея. На самите спортисти също. Много ми е приятно, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ветераните спортисти чувстват музея направо като свой дом </strong></span><br /> <br /> Идват много често тук. Повечето от тях са и щедри дарители. Големите имена на българския спорт са предоставили част от своите най-скъпи трофеи. Гордея се с това. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че пазите триката с черната и червената роза на Мария Гигова?</strong><br /> - Да-да. Тук се намират тези прословути трика на Мария Гигова от 1969 и 1971 г., с които тя стана световна шампионка, както и дървеният й обръч. А другата ни трикратна световна шампионка от художествена гимнастика - Мария Петрова, пък подари трите си златни медала от първенствата в Аликанте, Виена и Париж. Имаме дарения от баскетболистката Петкана Макавеева, от Данчо Йовчев, от Мария Гроздева... Разполагаме с много хубава колекция експонати, свързани с гимнастическите дружества &bdquo;Юнак&rdquo;, а пък Румяна Нейкова неотдавна подари екипа, с който гребеше на Олимпийските игри в Пекин. <br /> <br /> <strong>- Има ли наш спортист, който да е отказал на музея?</strong><br /> - Не. Разбира се, аз съм се обръщала към големи наши спортисти и съм ги подканяла да дарят някое свое отличие, а те са отлагали във времето. Преди 4-5 години дойде една от големите личности в нашия волейбол, академик Димитър Еленков, и донесе една дървена купа, която неговият отбор, чийто треньор е бил той, е спечелил през 1957 г. Ръцете ми се разтрепериха, защото това е изключителен експонат, тъй като след този турнир волейболът влезе в олимпийската програма за 1964 г. <br /> <br /> <strong>- Много събития вече се организират тук, явно е много привлекателно?</strong><br /> - Увеличават се непрекъснато, факт. Няма да се връщам назад, но ето първото събитие, което се е случило през тази година, беше на 28 януари, когато бе представен роман, посветен на художествената гимнастика. В средата на август пък беше изнесен истински класически концерт - невероятно беше. Оказа се, че и акустиката тук е добра. А певицата беше една голяма гимнастичка от близкото минало - Дарина Йосифова, участвала в ансамбъла през 1967 г., бронзова медалистка от СП в Копенхаген. Имали сме над 16 публични изяви, свързани с честванията на 100 години &bdquo;Левски&rdquo;, отбелязахме 50 години от спечелването на първия златен медал от Боян Радев, а до края на годината ще има още много срещи. Ще споделя и моята мечта. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Иска ми се през декември да поканим тук всички олимпийски шампиони на концерт, който да запомнят</strong></span><br /> <br /> <strong>- А как се финансира музеят?</strong><br /> - Той е под шапката на Националната спортна база и се ползва от нейния бюджет.<br /> В експозицията има 1000. А музеят притежава 5 хиляди. И непрекъснато се обогатяваме. <br /> <br /> Първата експозиция е открита на 30 март 1962 г., като музеят първоначално се помещава в Спортната палата. Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни дейци, като Христо Стоичков, Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Светла Оцетова, Григорий Педан, ген. Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Надежда Лекарска и много други. Сред ценните предмети са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на големите български борци Дан Колов и Никола Петров и още, и още.<br /> <strong><br /> - Доколкото знам, все още никой от героите от САЩ`94 не се е решил да подари медала си на музея, така ли е?</strong><br /> - Има време, и това ще стане. Вече няколко от участниците в това световно първенство са ми обещали, че ще го направят. Имаме витрина, отделена за футбола, в която сме поставили няколко много ценни експоната &ndash; последния капитански екип на Гунди, подарен лично от Величка Аспарухова, една фланелка на Христо Стоичков, няколко купи с исторически победи...<br /> <br /> <strong>- Както се знае, музеят е включен в списъка 100 национални туристически обекти. Чуждестранните туристи, които идват тук, от какво най-вече се интересуват?</strong><br /> - О, почти от всичко. Но особено ценна е една фотография от 1894 г. на швейцарските учители по гимнастика, пристигнали в България по покана на министъра на просвещението и разпределени в големите гимназии в страната, които на практика поставят началото на модерния спорт у нас.<br /> <br /> <strong>Елена КОЦЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />