Човешката психика е необятна и трудно обяснима
<em>Приветствам екипа на &bdquo;Над 55&rdquo;, че покрай цялата тази политическа порнография, на която отделя твърде много внимание, все пак намира място и за сиротни души. Своеобразен отдушник. Ако се появя черно на бяло в изданието ви, значи споделената ми съдба не е останала безпристрастна и незабелязана, макар и да не е единствена. Изплакнах я пред вашия репортер като чист планински ручей. Няма да бъда нито първият, нито последният. Но тъй като г-н Дарко Орачев постоянно &bdquo;оре&rdquo; в подобни болезнени теми, моля, предайте чрез него и моята нескопосана орис. </em><br /> <br /> Това е едно от хилядните телефонни обаждания на редакционния телефон. Изпълняваме я.<br /> <br /> Благой Петров е писател, твори, негови книги се превеждат на десетки езици. Не е от най-тиражните, но задоволява творческото си его. И печели от него. Той е зодия Овен, жена му, Марина &ndash; Телец. Нещо несъвместимо между духовното и материалното, според астролозите. Така кретат цели 18 г. &ndash; с изневери, със скандали, с любов и омраза в името на дъщеря им Лукреция. Творецът, макар и да е бохем, е поел върху плещите си отговорността за отрочето си. След това идва разлъката&hellip;<br /> <br /> &bdquo;Най-сигурният пристан е бащиното. Теглих една майна на миналото си и с един трабант се прибрах при родителите си. Дали са ме искали, или не, е друг въпрос, но ме приеха. Чистичко, спретнато, потопих се в друг свят. Не исках да се събудя, въпреки че предишните кошмари не спряха да ме преследват. Обикалях стария град, където бях живял преди, нямах потребност и от старите си приятели. Чувствах се пренатоварен, а сега реших да смъкна напрежението от себе си. И го постигнах. Енергията, която носих в душата си, започна да изригва като мексиканския вулкан Попокатепетъл. Започнах да печеля добре. Но бохемството така и не ме напусна &ndash; имам 500 лв. в джоба си и се чудя къде да ги прахосам. Както е казал народът, тъпа тиква &ndash; не увира&rdquo;, прави разбор на битието си интелектуалецът. Но пък е наясно, че след всичко хубаво идва и лошото, че това е нормалният баланс. Или както е казал народът: &bdquo;Много хубаво не е на хубаво, много лошо &ndash; не е на лошо&rdquo;. <br /> <br /> И твърде скоро идва залезът на твореца &ndash; както тихо и кротко си пие ракийката с отеца си на терасата, последният изведнъж клюмва, тялото му изчезва. Инсулт! Спешна помощ, неврологични отделения, близо месец памперси, а дядото е суетен &ndash; иска всеки ден да бъде бръснат, мустакът му да бъде както преди &ndash; чирпански и харамийски. Слава Богу, залежава се само един месец, след което земята си го прибира.<br /> <br /> &bdquo;Майка ми, Анастасия, отначало изпадна в транс &ndash; как оттук нататък ще живеем без баща ни. Вземи, сине, едно такси и да отидем на стената на яз. &bdquo;Кърджали&rdquo; и там, от 120 метра височина заедно да се хвърлим. Заедно да умрем. Изтръпвах пред мисълта, че животът ми е на финала, не че толкова го желаех, но все пак е за предпочитане. Исках толкова много неща да довърша, недоизказани&hellip; Поработих върху тях, година-две, дръпнах яко, както &bdquo;дръпна&rdquo; и майка, но в обратна посока. Стъжни ми се животецът. Не пожелавам и на най-големия си враг подобна домашна заплаха &ndash; до обяд тя ми целува ръцете, сякаш съм Христос, а до полунощ съм най-големият демон в очите й. Кълне и проклетисва, прави ме на нищожество, на по-малък и от червей. Някои казват, че животът бил такъв, какъвто си го направиш.<br /> <br /> Вятър и мъгла. Пази боже стар човек да доотглеждаш. Някои казват, че това било изпитание. Дори и да е така, но не съм сигурен, ако утре, в други ден клекна, кой ще ме погледне. Ние от 50-те сме жилаво поколение, животът каквото ни сервира, си го сърбаме и така ще да бъде. Преждевременно сдавам душата и тялото си на Всевишния, пък той да му мисли&rdquo;, завършва изповедта си писателят.<br /> <strong><br /> <br /> Дарко ОРАЧЕВ, Кърджали </strong> <br />