Рокаджията Ивайло Крайчовски: Марката ФСБ беше приватизирана от... жена!

<em>Ивайло Крайчовски е най-колоритният /бивш/ член от титулярния състав на легендарната група ФСБ. Както на сцена, така и извън нея. Пред &bdquo;ШОУ&rdquo; о.р. китаристът сподели, потвърди и отхвърли някои митове и легенди за бандата и за самия себе си в типичния си безкомпромисен стил.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Ivailo_vatre.JPG" alt="Ivailo_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="497" />- Вярно ли е, че към момента нямате сериозни ангажименти, защото имате проблеми с алкохола? </strong> <br /> - Това са глупости! Както виждаш, главата не мога да си вдигна от ангажименти. Виж, ако разглеждаш нещата от гледна точка на това, че съм лице на Бирената партия в България, това е друго нещо. <br /> <br /> <strong>- Е, тук нещата опират до политика...</strong><br /> - Да, но политиката и музиката си имат допирни точки. Откъде мислиш, че познавам един Ивайло Калфин например? <br /> <br /> <strong>- Имате предвид министър Калфин?</strong><br /> - Същият. Много добри познати сме, меко казано. Изключително интелигентен и свестен човек. Напусна БКП и БСП с достойнство и в подходящия момент, в момента, който той си е преценил. Аз съм музикант, той - политик, но паролата ни беше обща &ndash; бутилка мастика за двама. Забележи &ndash; бутилка, но само за двама! Това ни беше комуникацията. Така че с него сме си пили мастиката и много добре се познаваме, що мастика сме изпили!... <br /> <br /> <strong>- Къде? </strong><br /> - Ами къде ли не!... Да речем, по къмпингите на морето. Първо на &bdquo;Веселие&rdquo;, после на &bdquo;Смокиня&rdquo;, след това на &bdquo;Каваците&rdquo; и т.н., все в тоя залив. Последния път ние правехме един блус бийч фест там някъде. Посвирихме си, пуснахме разни други да посвирят. И така, три дена нашите дружини фестивал правят. Накрая събираме багажа, в адска жега, и аз вече морен и потен до смърт, викам на останалите: &bdquo;Ще ида да се бухна в нашия океан тука, да се изплакна&rdquo;... Тръгвам и гледам - Ивайло на една каравана. Свирнах му: <br /> <br /> &bdquo;Фиу, ей, адаш, какво правиш тука, бе, няма ли да ставаш министър или нещо такова, нали спечелихте изборите?!&rdquo;. Мисля, че годината беше 2006-а. Той ми вика: &bdquo;Абе, те, ако трябва, ще ми се обадят. Иди се измий и ела тука да допием тая мастика тука&rdquo;. А ние винаги я пием с много вода, не с лед, с вода едно към едно, по французки. Това мога да го твърдя като лидер на Бирената партия.<br /> Като изпихме шишето, аз отидох да си събирам палатката и багажа. Нашите си заминаха, прибрах се с кола на мои приятели, адаша го прибраха негови партийни другари и на следващия ден сутринта чувам по медиите, че Калфин става министър на външните работи. <br /> <br /> <strong>- Щом се забихме в политиката, да продължим. Защо не станахте президент?</strong><br /> - Ами... малко сложно е. Жоро Гълов - председател на партията, пожизнено, по устав, не беше подал данъчна декларация, а аз вече се изявявам по медиите. Той ми звъни: &bdquo;Стига си приказвал, моля те, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &lsquo;щото мен вече ме осъдиха </strong></span><br /> <br /> на втора инстанция като материално отговорно лице за 6000 лв. Недей повече, &lsquo;щото не ни дават да припарим до ЦИК&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- А вие?</strong><br /> - Какво аз? Вече се бях изявил. Даже по Нова ТВ или ТВ7 беше, няма значение, правим предизборен дебат...<br /> <br /> <strong>- За който се говори, че сте се явили пиян в тв студиото?</strong><br /> - Дрън-дрън ярина! Аз играех театър. Щом съм лице на Бирената партия, трябва да ми донесат бира и викам в студиото: &bdquo;Ей, чш, фиу, дайте бира!&rdquo;. Обаче успях и да си кажа няколко пъти защо политическият елит трябва някой да го сръчка. Но това беше само театър. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз ако не го изиграя, кой? </strong></span><br /> <br /> Изявата ми обаче получи неочаквано продължение. Щракнали са ме от &bdquo;Господари на ефира&rdquo;. Хубаво. Но, разхождам се след това една сутрин в горичката отсреща и се натъквам на запокитен в шумата &bdquo;Златен скункс&rdquo;. Ха, викам си, и се обаждам на Маги Халваджиян: &bdquo;Абе, що не ми го връчите както трябва, с всичките ви табиети, ами го подхвърляте?&rdquo;. Той замълча и след известен размисъл вика: &bdquo;Чакай малко, не може, няма как да е за теб&rdquo;. След размисъла ми праща Джуди Халваджиян, Краси Луканов и оня с каскета - Боби Ваклинов. Идва екипът и викат: &bdquo;Разкажете!&rdquo;. Какво да разказвам, ей тука в гората го намерих, ето го. Те ме питат: <br /> <br /> &bdquo;Според вас на кого е, защото ние не сме ви номинирали за &bdquo;Златен скункс&rdquo;?&rdquo;. Ми де да знам на кого е... Казвам им, вижте там на кой последно сте го връчвали и ще си направите сметката. Звъннаха в централата, оказа се, че това е Нешка Робева. А тя живее в оня блок отсреща! Явно го приела със крито омерзение и след това го изхвърлила. Три часа я чакаха, докато я засекат. Идва тя и те я питат: &bdquo;Г-жа Робева, къде ви е Златният скункс?&rdquo; Тя невинно отвръща: &bdquo;Ами вкъщи е!&rdquo;. Те й показват намереният от мен и я застрелват на място: &bdquo;Ами този, който се е въргалял в шумата, чий е?&rdquo;. Ужас!... Обаче бяха приготвили и още един &bdquo;Златен скункс&rdquo; за мен, който приех с достойнство, ето го там на камината. <br /> <br /> <strong>- А нямат ли някакво отношение всички тези бирени и мастичени приключения връзка с раздялата ви с Галя? Питам, защото връзката ви е невероятна &ndash; двайсет и кусур години брак, от които осемнадесет и кусур раздяла без развод!? </strong><br /> - А, не! Ние си се разведохме както трябва. Това стана, когато тате си замина, мама - също, нейният татко си беше заминал, майка й също си отиде. И Галя, защото е много умна и свестен човек, един ден ми казва: &bdquo;Виж какво, аз съм наследница на някакъв апартамент, имам трима племенника и брат, ти си наследил половин апартамент, имаме по куп племенници, то, не дай Боже да паднем един ден, както си вървим, и ще се почнат едни дела, дела...&rdquo;. Много умно! Освен това, един брак, колкото и да е щастлив, се изчерпва рано или късно. Така че отидохме в съда и шашнахме съдийката, на която й спря дъхът. Вика: &bdquo;Вие имате ли някакви претенции?&rdquo; - Нееее! &bdquo;А фамилията Крайчовска съгласна ли сте да остане?&rdquo; - Даааа! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Накрая се целунахме и прегърнахме в съдебната зала</strong></span><br /> <br /> Съдийката щеше да припадне. Все едно правим сватба, а не развод! <br /> <br /> <strong>- Нека минем към изкуството, т.е . &ndash; ФСБ. Как така се случи, че култовата група мина също през необясними и разводи и раздели? Вие всъщност кой сте, а сега, в момента, има ли ФСБ?</strong><br /> - Аз се разделих на практика с групата около грандиозния концерт на площад &bdquo;Батенберг&rdquo;. <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Ivailo_vatre3.JPG" alt="Ivailo_vatre3.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="383" />- Заради Пепи Славов?</strong><br /> - Не само. Вече беше влязъл в действие новият проект за ФСБ, в който не виждах мястото си. Групата тръгна да се трансформира в нещо като симфоничен оркестър, където четеш ноти и свириш. Ами филхармонии по света колкото щеш, в които музикантите цял живот четат ноти и свирят едно и също. Но, да, и заради Пепи! Преди концерта Румен Бояджиев му се обадил, че няма да участва. Аз щях да ритна канчето! Отивам при Пепи и му викам: &bdquo;Ей сега ще направя така, че този концерт да не се състои!&rdquo;. Как може!? Та Пепи Славов беше локомотивът, душата на групата, съосновател!... Той доведе Иван Лечев и мен. И изведнъж &ndash; аут! Той обаче ми казва: &bdquo;Виж какво, иди и си изсвири твоето, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>а мене - вълци ме яли&rdquo;. Изядоха го наистина, психологически. След една година се спомина<br /> </strong></span><br /> Преди това Сашо Бахаров ги напусна, като остана в Швейцария. По-късно се срещнахме, питах го защо и той ми каза, че е избрал свободата пред... Де да знам, но имах усещането, че не става дума само за политика, щом си напуснал рок група в онова време, явно не ти е било уютно. <br /> <strong><br /> - И кой беше &bdquo;сивият кардинал&rdquo; във ФСБ? Константин Цеков, Румен Бояджиев или Иван Лечев?</strong><br /> - За последния подозрението е пълна глупост. Само един факт &ndash; за 30 години във ФСБ той не написа нито една песен за групата, въпреки че за мен беше добър композитор, и написа други неща за куп за други изпълнители. Защо? Защото не му дадоха! Пълен абсурд!<br /> <br /> <strong>- Тогава кой? Константин Цеков? </strong><br /> - Виж какво, Косьо е невероятен човек, какъвто рядко се намира в света &ndash; скромен, кротък, етичен, но изумителен музикант! Той е гигант, гений! Не, той е гигантски гений! Правил е и прави невероятна музика във всички жанрове. Сега прави страхотен албум с Васко Кеца. Преди това има четири самостоятелни, ето ги. Как може да допуснеш!...<br /> <br /> <strong>- Тогава остава Румен Бояджиев... няма къде да избягате?</strong><br /> - Гледай сега, &bdquo;сивият кардинал&rdquo; не беше мъж, а жена... ФСБ на практика беше приватизирано...<br /> <br /> <strong>- Коя или чия жена?</strong><br /> - Без коментар.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />