Водата пазела Св. Анастасия, в образа на голо дете
Жителите на странджанското село Бродилово са убедени, че девет светци пазят населеното им място от зли сили. Според тях духовете на Св. Богородица, Св. Анастасия, Св. Троица, Св. Панталеймон, Св. Яни, Св. Петка, Св. Марина, Св. Илия и Св. Константин са се явявали неведнъж пред местните. Хората са категорични, че едно от местата с най-силна енергия, и то не само в района, а в цяла България, е параклисът на Св. Богородица. Съществува легенда, според която мястото не отстъпва по сила на прочутия християнски център Кръстова гора в Родопите. <br /> <br /> Бродиловци разказват историята на един монах, който твърдял, че параклисът на Божията майка не отстъпва по нищо на Кръстова гора. През 1912-1913 г. в селото е имало килийно училище, в което преподавал монах. Но дали това е същият духовник, или е някой друг &ndash; никой не може да твърди. <br /> <br /> Според бродиловци местността се намира на 2 км от селото, навътре в гората. Всяка година на 28 август местните хора се събират и отиват да преспят там една вечер, за да се пречистят духовно. На няколко метра от параклиса на Богородица се намира и лековито аязмо, което <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/48_Brodilovo_4.jpg" alt="48_Brodilovo_4.jpg" align="baseline" width="500" height="375" /><br /> <span style="font-size: x-small;">&nbsp;Параклисът с аязмото <br /> </span><br /> сбъдва най-съкровените желания </strong><br /> <br /> Всички вярват, че има някаква сила, въпреки че не знаят каква е. Просто са убедени, че я има! Попаднете ли в местността, ще ви направи впечатление наличието на голям брой маси. Те са много, защото всяко семейство си е направило собствена за празника. По традиция се правят курбани, пеят се песни и се танцува. На другия край на селото пък се намира малък параклис на Света Анастасия, до който също е разкрито лековито аязмо. Според тукашните жители Света Анастасия е била пророчица също като Ванга! Няколко човека от Бродилово свидетелстват, че преди много години една местна жена, която отишла да налее вода от близкото аязмо, като се приближила, забелязала над него чисто голо дете. <br /> <br /> Уплашила се, хвърлила стомната и избягала. По-късно, когато се върнала с хора от селото, детето било изчезнало. Според местните това било пророчицата, която си <br /> <br /> <strong>пазела водата </strong><br /> <br /> Същата история разказват още няколко жители на селото, пред които голото дете също се било появявало. В Бродилово разправят и друга много интересна случка, свързана със Свети Константин. Няколко години поред на един мъж от София, докато пътувал към родното си село, колата все му гаснела на едно и също място. Когато споделил това с майка си, тя веднага се сетила, че навремето там е имало аязмо на светеца. Преди години хората ходели там често заради нивите си, но напоследък в района не бил стъпвал човешки крак, и светията потънал в забрава. Тази случка обаче станала причина местните да се организират и да разчисттят мястото. Оттогава всяка година на 21 май от центъра на селото тръгва нестинарско шествие <br /> <br /> <strong>начело с иконата на светеца<br /> </strong><br /> Бродиловци разказват също, че и баш хайдутинът на Странджа - легендарният Вълчан войвода, се е укривал в пещера точно над тяхното село. <br /> <br /> Според тях той превърнал тази пещера в свой трезор и заровил част от имането си в нея. След това скалното образувание било затрупано с камъни. Вълчан е бил прочут и известен най-вече като майстор обирач на хазни. Името му станало легенда през XIX век. Тогава той финансирал изграждането на дървен мост над река Резовска. След години дървените колони на моста изгнили и той бил победен от времето. Не след дълго обаче бил възобновен, но не от дърво, а от камък, за да се запази с времето и да напомня за майсторлъка на някогашните строители.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/48_Brodilovo_3.jpg" alt="48_Brodilovo_3.jpg" align="baseline" width="500" height="436" /><br /> </strong></span><strong><span style="font-size: x-small;">Триченето вече се наказва </span></strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> <br /> Местните спряха с триченето<br /> </strong></span><br /> Тази година Бродилово за първи път изневери на традицията и не направи традиционната кукерска практика &bdquo;тричене&ldquo;. Според етнографите &bdquo;триченето на кучетата&ldquo; (б.р. бесене на кучетата, циренецерене на кучетатакундене) е български обичай, който идва от древността и се изпълнява на празника Чист понеделник, наричан още Песи понеделник. Това е понеделникът от т. нар. Тодорова неделя. Според народното вярване този обичай цели <br /> <br /> <strong>да предпази домашните кучета от болестта бяс </strong><br /> <br /> Известен е главно в Източна и Южна България, както и в някои части на Централна България. В района на Странджа обичаят се нарича &bdquo;церѝлка&ldquo; или &bdquo;трѝчене (лекуване)&ldquo;, и е разпространен в селата на тронките и рупците. Изпълнява се от ергените и мъжете, които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка поставят кучето. Двата кола са приведени един към друг и допрени в горния си край. При рязкото им изправяне кучето се завърта във въздуха с голяма скорост и накрая пада в предварително изкопан <br /> <br /> <strong>трап с вода, или в речен вир </strong><br /> <br /> Понякога на опашките на кучетата се завързват тенекии, а децата гонят животните до края на селището, за да &bdquo;изгонят бяса&rdquo; от тях. Животните са живи и здрави след края на ритуала и се отървават само с уплах, но триченето бе инкриминирано като престъпление през 2011 г., след като срещу народния обичай се обявиха природозащитници. Нарушителите подлежат на санкции от 50 до 250 лева. Въпреки това местните продължиха тайно да изпълняват ритуала на различни места. До тази година, когато за пръв път не посмяха да нарушат закона и де факто, прекъснаха традицията. <br /> <br /> <strong>Марина ШИВАРОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />