НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ПАМЕТТА СИ ДА “РЪЖДЯСА”!
Най-често понижаване на паметта се забелязва при относително здрави хора, но страдащи от преумора. За тези състояния се използва изразът функционални разстройства на нервната система.
Отначало това е едва забележимо, след това още по-осезаемо. Нарушенията на паметта са разнообразни, защото са предизвиквани по различни причини. При някои хора тя просто отслабва - човек трудно си спомня неща, които са му необходими във всекидневния живот. В други случаи човек губи за известно време способността да възпроизведе важни за него събития. А понякога от паметта изчезват цели отрязъци от живота на човека.
Има и други нарушения и разстройства на паметта, които са на границата на заболяванията.
Великият учен Иван Петрович Павлов всестранно изучавал състоянието на нервните клетки при изразена преумора и е описал това състояние като “дълбаене в една клетка”. Той доказал, че нарастващата умора води до потискане и притъпяване в съответната част на главния мозък. А това е защитен процес и задачата на този защитен процес е да предпази нервните клетки от заболявания, и дори от тяхната гибел.
Наблюдението на Павлов позволява да се направи извода, че в повечето случаи при хората, оплакващи се от известно отслабване на паметта, това нарушение е свързано с преумора. Нарушаването на концентрацията в една или друга степен върви ръка за ръка с притъпеното състояние на кората на главния мозък.
В главния мозък на всеки човек за една секунда се извършват 100 000 химични реакции!
Какво още трябва да знаем?
Човешкият мозък генерира за един ден повече електрически импулси, отколкото всички телефони на света, взети заедно.
От момента на раждането, в мозъка на всеки от нас съществуват вече 14 милиарда клетки, но през целия живот техният брой не се увеличава. Точно обратното, след 25-годишна възраст този брой намалява със 100 000 всеки ден. Това значи, че за една минута, изразходвана за четене, умират около 70 клетки.
Оказва се, че да остане човек без памет е много по-страшно, отколкото заболяването от тежки болести. Да загубиш паметта си, значи да загубиш себе си. А ако все пак тя започне да се помрачава постепенно, какво може да я спаси. Дали медицината е измислила нещо ново?Тези и други въпроси задаваме на нашия консултант, д-р Бончо Бонев, невролог и психотерапевт:
- Д-р Бонев, остава ли все още паметта загадка за човека?
- За съжаление, да. Чак в последните години започнахме да разбираме и да си даваме сметка в известна степен какво значи памет. В края на 80-те години известни изследователи успяха да открият гени, участващи в привеждането на паметта на постоянно съхранение, така да се каже. Оказа се, че е достатъчно да се наруши един-единствен ген и по този начин да се попречи преминаването на паметта от оперативна в дълготрайна. Стремейки се да намерят методи за подобряване на паметта, различни лаборатории в света започнаха да търсят какви точно сигнали “отключват” този процес. Психиатрите стигнаха до извода, че ако разшифроват тези сигнали, те ще съумеят да се борят с отслабващата памет. Може би разбирате, колко невероятно е това откритие. Ако се разшифрова как и от какви гени се контролира и управлява паметта, ние може би ще разберем как чрез лабораторни анализи да се определи влошаването на паметта. Засега такава диагноза се поставя само на основата на психологични тестове. А новото откритие ще позволи да се открият и нови препарати, които най-накрая да спасят хората с нарушена и отслабена памет.
- А докато се стигне до разшифроване на въпросните сигнали и се открие заветното хапче, ние трябва да се примиряваме с това, което е “написано” от раждането ни - дали притежаваме бистра памет, или проблеми, да го кажем?
- Това, за което споменах, е така да се каже, пасивният път за придобиване на отлична памет. Но съществува и многовековното изкуство да се тренира паметта, което се е въплътило и в много съвременни методи. Много добри резултати се постигат с такива упражнения, с каквито могат да се придобият всякакви навици. Например да се научим да четем отзад напред. Но генетично заложените способности на паметта на всеки от нас са различни. Има хора, които са с по-слаба памет. Но понякога се раждат своего рода гении, чиято памет притежава неизчерпаеми възможности. Феноменалната памет се проявява при децата още в най-ранната им възраст. Такива хора, по принцип, имат още едно уникално свойство: те помнят всичко за себе си буквално от пелените. Обикновено хората забравят това, което им се е случило до 4-годишна възраст. Този процес се нарича инфантилна амнезия. При това едно четиригодишно дете добре помни играчките, които са му подарили на една годинка. То е запомнило и събития, които му са се случили на две годинки. Когато човек обаче израсне, обикновено тази детска памет изчезва. Но не при всички.
- Вярвате ли в това, че ако човек до края на живота си води активна мисловна дейност, то при него всичко ще бъде наред и с паметта? Знаем, че в преклонна възраст много известни хора са се отличавали с изумителна памет - Толстой, Ъруин Шоу, Тициан, Тосканини и други. Но има и такива, които са загубили паметта си след заболяване от болестта на Алцхаймер. Като Рейгън например...
- Когато питат съвременните учени за най-добрата рецепта за предотвратяване на болестта на Алцхаймер, те отговарят: активен интелектуален живот. Тази болест се среща много по-често при хора с бедни духовни интереси и стремежи. Аз съм присъствал на дискусии на специалисти по повод болестта на Алцхаймер. Един от изказващите се каза: активната работа на ума е верен начин да се предотврати тази болест. А друг отговори, че това е просто ерудираност и нищо повече. Но и двамата бяха единодушни, че в крайна сметка един наситен и интензивен интелектуален живот няма да попречи в никакъв случай, той само ще бъде в полза на човека. Интелектуалният тренинг няма да причини нищо лошо, а по-добро - кой знае?...
- Какви други болести могат да засегнат нашата памет, освен вече известната ни болест на Алцхаймер?
- Загубата на паметта понякога възниква след остро вирусно заболяване, например херпес. Някои видове херпесни вируси са много опасни с това, че проникват в централната нерва система и увреждат точно тази част на мозъка, която е свързана с паметта. Това е така наречената невротропна инфекция и тя често се бърка с грип или банална простуда. Болният гълта противовъзпалителни и други противопростудни препарати, както и хапчета за понижаване на температурата. Него обаче все по-силно го боли глава, а след това се оказва, че частично, или дори изцяло е загубил паметта си. И много често това се оказва невъзвратимо. Натоварвайте, уважаеми читатели на в. “Доктор”, своята памет, не й позволявайте да ръждяса, както се казва.
- Ние говорим само за това как по-бързо да запомняме и най-вече как да не забравяме това, което сме запаметили. Но има неща, които човек иска да забрави. Доколко е нужно това на човек - да успее да забрави?
- Когато човек се връща в мислите си към много неприятни, тревожни и дори драматични събития, това предизвиква у него редица нравствени, чувствени преживявания и в крайна сметка води до така наречените соматични заболявания. Те се проявяват по различен начин в зависимост от слабите места в организма: с болки в сърцето, с язва на стомаха и дванадесетопръстника, с повишено кръвно налягане. С така наречения синдром на посттравматичната памет се сблъсква цяло поколение американци, върнали се от виетнамската война. И не само в Америка, а на много други проблемни места в света. Човек често сам потиска тези тежки спомени, но те продължават да се промъкват в паметта му, да му въздействат и да го измъчват. Накрая го превръщат в неврастеник.
- И какво се предприема при такива тежки психологични патологии?
- Психотерапията и психоанализата се опитват да спасят човека от подобни травми, които всъщност са негативните следи от преживяното. А те често влизат в рязко противоречие с всички останали негови ценности. Много е трудно и сложно обаче да се застави човек да забрави за нещо, и то толкова фрапиращо в неговия живот. Но нашият мозък, нашето съзнание притежават невероятни ресурси. Естествено, разбираемо е, че готови рецепти за блестяща памет не съществуват. Освен едно: трябва активно да я натоварвате тази своя памет, да не й позволявате да “ръждяса”.
Едно интервю на Яна Бояджиева
ЗАБРАВЯНЕТО ВСЕ ОЩЕ НЕ ЗНАЧИ СКЛЕРОЗА
Всеки от нас от време на време има някакви проблеми с паметта си. За тези от нас, чиято работа изисква концентрация на вниманието, подобни ситуации могат много да попречат, могат да докарат до истинска катастрофа. Дали това може да се избегне? А как да приведем в ред своята памет?
Ето какво казват специалистите:
Страхът и депресията също могат да предизвикат забавяне на паметта.
Такъв проблем действително съществува. Този, чиято глава е заета с различни неща, много често му се случва трудно да концентрира вниманието си върху обстановката наоколо, по-точно - на работното място. Такъв човек не е в състояние правилно да възприема съответната информация. Особено ако носи негативен характер. Но не се паникьосвайте. Временно възникващите проблеми с паметта съвсем не означават, че страдате от склероза. При тази болест наистина се нарушава паметта, но това често се обърква с нарушаване на вниманието. А то може да бъде предизвикано по различни причини.
Първо, страхът е този, който може да попречи на човек да концентрира вниманието си. В такива случаи той възприема околния свят само от гледна точка на неговата потенциална опасност. Друга информация просто не го интересува в този момент.
На второ място, депресията също забавя мисловните процеси. А също и обикновената умора. В подобни случаи трябва да се обърнете към специалист или просто да си починете.
ВЪЗСТАНОВЕТЕ БЕЛИТЕ ПЕТНА ЧРЕЗ ДЕТЕКТИВСКИЯ МЕТОД
Пропуснатото, изгубеното от вашата памет можете да възстановите и сами. Използвайте принципа на така нареченото когнитивно интервю. От този метод се ползват например детективите. Следвайки простички правила, можете да приложите тези принципи за активизация на собствената си памет.
Когато ви се случи да желаете да си спомните на всяка цена нещо забравено, опитайте следната стратегия: разкажете или запишете всичко, което можете да си спомните за събитията или информацията, която на всяка цена търсите. Всеки сегмент от спомените може да ви послужи като сигнал да си спомните и всичко останало.
Опитайте да възстановите “изчезналото” от съзнанието ви събитие или информация в различен ред. И най-добре започнете от това, което ви вълнува най-много от всичко.
Върнете се мислено в тези обстоятелства. Опитайте да пресъздадете същата обстановка или да “съживите” някои детайли. Направете го така, че да чуете дори звуците, ароматите, времето, предметите - всичко, което през този ден е било близо до събитието.
Опитайте да се сетите за хората около вас, за вашите думи, мисли и чувства, които са възникнали в този момент. И не е изключено да разберете защо ви е толкова трудно сега да възстановите всичко това. Тази стратегия ще ви помогне да възстановите контекста, в който се е усвоявала изчезналата от паметта ви информация.
Повярвайте, дори ще получите удоволствие, занимавайки се с такава детективска работа.
КАК ДА ЗАПАЗИМ ЯСЕН УМ ДО ДЪЛБОКА СТАРОСТ
Нарушенията на паметта в преклонна възраст се предизвикват от общо понижаване на активността и функциите на главния мозък; от отслабване възбудимостта на нервните клетки, а също и в понижаване активността на основните нервни процеси - възбуждане и притъпяване. Това, на свой ред, забавя превключването на вниманието от един обект на друг. Ако възбуждането преобладава, в сравнение с притъпяването, се появява така наречената старческа разсеяност.
Обаче невинаги напредването на възрастта се съпровожда с нарушаване на паметта. Наблюдения показват, че има по-силно изразено нарушение на паметтта, но има и много-по слабо. Дори в редица случаи въобще не се забелязва някакво нарушение. Историята на човечеството убедително ни доказва, че много хора почти до края на живота си запазват свежи ум и памет.
Физиологът Павлов, художникът Тициан, поетът Гьоте, до дълбока старост са притежавали ясна творческа мисъл и превъзходна памет. Затова в преклонна възраст са създали едни от най-добрите си произведения.
За глупака старостта е бреме, за невежия - зима, а за учения човек - златна есен...
В своите съчинения “За старостта” знаменитият римски трибун, изключителният оратор, писател и политически деец Марк Тулий Цицерон изказва следните съображения за паметта на хората в преклонна възраст:
“Казват, че с напредване на възрастта паметта започва да отслабва. Аз съм готов да допусна, че това действително ще бъде така, ако тя не се укрепва с постоянни упражнения... Фемистокъл (забележителен атински пълководец и политически деец) познавал поименно всички свои съграждани. Що се отнася лично до мен, то аз познавам не само тези, които са живи и здрави в момента, но помня и техните бащи и деди. Старците помнят всичко, което им е поверено следствие на тяхното управление... Какво ли не запазват в своята памет законоведите, жреците, авторите и философите, независимо от своята старческа възраст. Бодрият дух и умът се запазват при старците, ако само не ги напуснат прилежанието и усърдието”.
Още древните са казали, че активното отношение към живота в преклонна възраст помага да се съхранят бодрото настроение, ясният ум, добрата памет и трезвият поглед върху нещата.
“За глупака старостта е бреме, за невежия - зима, а за човека на науката - златната есен.” Този афоризъм принадлежи на френския писател и философ Волтер. Но това важи не само за учените, а и за всички хора в преклонна възраст.
Редувайте заниманията си, за да не изпадне мозъкът в състояние на латентност
За укрепване на паметта и преодоляване на разсеяността голяма роля играе режимът на умствената работа. Не трябва да работите дълго време (по два, три и повече часа) без прекъсване. При всеки вид умствен труд е целесъобразно на всеки 45-50 минути да се правят кратки почивки: станете, походете из стаята, направете няколко физически упражнения, застанете до отворения прозорец и няколко пъти вдишайте дълбоко.
Чарлз Дарвин е отдавал голямо значение на превключване на вниманието от една дейност на друга с цел отдъхване, почивка. Той редувал своите научни изследвания с четене на художествена литература, занимавал се е с музика също. Смятал е, че по този начин се постига хармонично развитие на личността и формирането на индивидуалните качества.
И.Сеченов и И.Павлов научно обосновали необходимостта от редуване на различни занимания. При определена работа натоварването основно пада на една част нервни клетки. Останалите остават пасивни, техният потенциал не се използва. Под влияние на еднообразното продължително раздразнение на уморените клетки главният мозък изпада в състояние на притъпеност и потиснатост. А при редуване на заниманията, те излизат от това състояние. Затова почивката трябва да бъде не само пасивна, но и активна. Павлов например в своя почивен ден изцяло е изключвал от всекидневната си делнична работа. Както той се е изразявал, само така можел да промени седмичния стереотип. Той прекарвал цял ден на чист въздух, активно се движел, слушал музика, любувал се на живописни картини. Такова превключване на мозъка му позволявало да си почине максимално, повишавало неговата работоспособност и ефикасността от творческия труд.
Няколко съвета от консултантите на “Доктор”
АКО ИСКАТЕ ДА ИМАТЕ БИСТРА ПАМЕТ
За да освободят паметта си от претоварването, полезно е възрастните хора да си водят дневник. В него могат да записват това, което смятат да вършат утре, т.е. да си направят план и да го запишат. След това могат да проверят доколко са го изпълнили. Това ще им помогне да подредят живота си по-добре и да укрепят паметта си.
За запазване на паметта много е важен постоянният ритъм на труд и почивка; добрата организация на трудовия процес и системните умствени занимания. Вече стана съвсем ясно, че четенето тренира паметта. Но е забелязано, че небрежното четене не само че не я укрепва, а я отслабва. Затова четете това, което обичате и ви харесва, а не за да отбиете номера.
Още едно наблюдение: когато човек чете лежейки, мозъкът не се снабдява достатъчно с кръв, а това се отразява отрицателно на усвояването и запомнянето на прочетеното.
Четейки, трябва да контролирате своето неволно внимание, защото активното внимание е един от факторите за бързо и дълго запомняне.
Когато четете нещо, се опитвайте да съпоставяте току-що прочетеното с това, което вече ви е известно. Тогава между старите и новите знания се установяват смислени връзки, а това помага на запомнянето. Този начин е много подходящ за трениране на паметта.
Не задълбавайте паметта си във второстепенни сведения, изискващи механично запомняне. Данни, цифри, справочни материали винаги можете да намерите в съответните справочници.
Много е полезно да четете с молив в ръката и да подчертавате това, което е привлякло вниманието ви. Известният римски философ, политически деец и писател Сенека казвал: “Това, което се придобива при четене заедно с перо, се превръща в плът и кръв”.
Последвайте ни
0 Коментара: