Морското училище във Варна е дало първите стъпки към морето на хиляди български моряци. Един от тях е изпълненият с любов към професията и колегите си Слави Пешков.

Днес на 70, главният механик Слави Пешков прекарва целия си трудов стаж – 45 години, в морета и океани.  Веднага след като завършва Морското училище, започва работа в Българския морски флот. По думите му животът на моряка в труден, романтичен и благодатен. 

„Плащат ти това, което заслужаваш. Аз съм получавал и по няколко цента на ден, и по сто долара на ден, но друго е самочувствието, когато можех да се върна и с една заплата да си купя жилище”, казва той пред bTV.

Всъщност жилището му отнема 25 години труд. Повечето време – далеч от съпругата и сина му. „Едно време нямаше комуникации, имало е случаи по 7-8 месеца не се чуваме, ние не знаехме нищо”, спомня си Слави.

Но пък морето го среща с всякакви хора, което го прави истински щастлив. Пътувал е с търговски кораби от цял свят и екипажи от всякакви националности.

„Няма по-добри от българските моряци всъщност. Най-интелигентни са, толкова умни хора не съм срещал”, категоричен е Слави Пешков. Главният механик оцелява и в технически аварии, и в пожари. 

„Горял съм многократно, потъвал съм, да не говоря, като се чупят машините. Винаги е сложно, просто започваш да вярваш в Бог. Пожарът беше хубав от друга гледна точка – най-невзрачният в машината, най-дребният беше най-отпред беше. По друг начин видях хората”, отбелязва той.

Срещата с различни хора, места и събития те оформят като личност, казва Слави. Въпреки позитивизма и любовта към професията главният механик има и тежки моменти.

„Най-тежко е, когато се налага в машинния журнал да напиша: "Днес от сърдечен удар почина…трите имена". Изписвал съм, превозвал съм после мъртвия”, споделя Слави.

Критично е и в буря в открито море. „Не знаеш вече закъде пътуваш, всички сме се вкопчили за нещо. Имаше един случай – пом-политът, който е най-подготвен по политическата част, допълзява до горе до мостика: „Вие какъв курс държите?” – „Ленински, другарю”, разказва главният механик.

Спомня си на няколко пъти, че чуждите работодатели оценявали труда му с бонуси. „Италианците цяла заплата ми даваха за благодарност, една заплата е 7000 долара, по дяволите. Просто викат: "Почерпи се", англичанинът вика "да си купиш парфюмерия"”, допълва той.

Некоректни обаче били част от българските компании. „Български чорбаджия, български кораб, български екипаш, български флаг отзад - и не ти плащат – не само на мен и на другите хора, и няма на кого да кажеш”, посочва Слави.

Главният механик се разтоварва, като пише есета. Рисува картини и икони – една от тях е на борда на баркентината Калиакра. „Не може да си бил в морето и да не си вярващ, иконата е нещо важно”, подчертава Слави.

Въпреки премеждията, ако днес трябваше да избира Слави Пешков, отново щеше да избере моряшката професия.