Историята на Уолис Симсън - жената, заради която един крал остана без корона (СНИМКИ)

В навечерието на едно от най-големите кралски събития в света сме - сватбата на принц Хари и американската актриса (скоро херцогиня) Меган Маркъл. Жената, която вече има зад гърба си един брак с филмовия продуцент Тревър Енджелсън, ще извърви пътя до олтара за втори път. Сега обаче бракосъчетанието ще е пред целия свят, а очакванията към Меган са огромни. Някои казват, че тя иска да бъде "новата Даяна", защото й се е възхищавала много. За други - Меган е златотърсачка, която (почти) си сбъдна мечтата.

Нека си припомним историята на една друга жена, идваща също от Съединените американски щати. Жена от друго поколение, изживяла две световни войни, преминала през острите критики на един народ, но в крайна сметка - спечелила любовта на един крал, който жертва трона, властта и удобствата на кралските дворци и резиденции, за да се посвети на нея - Уолис Симпсън.

Това е историята за една на пръв поглед невъзможна любов в онова време, която в крайна сметка възтържествува.

Уолис Симпсън е родена в Пенсилвания през далечната 1896 година. Баща й Тейкъл Уолис е търговец, описван като "един от най-известните и популярни жители на Балтимор", който се кандидатира за кмет през 1875 г. Майка й Алис Монтегю пък е дъщеря на брокер. Семейството й се хвали като заможно и добре представено сред по-висшите слоеве на общестото, но реално са разорени. Бащата на Уолис умира от туберколоза, което влошава семейното положение. 

Алис успява да се омъжи за втори път. Мъжът се казва Джон Расин и е от заможно семейство. Малката Уолис започва да учи в едно от най-престижните училища по това време - "Олдфийлдс" в Мериленд.

Един съученик на Уолис си спомня за нея: 

"Тя беше ярка, по-ярка от всички нас".

Уолис винаги е била безупречно облечена. Един биограф пише, че Симпсън не е била красавица, но е привличала хората със сините си очи, дребна фигура, бързи разсъждения, жизненост и способност да се концентрира върху думите на своя събеседник. Тя се е радвала на голямо внимание, всеки е искал да бъде приятел с нея.

Нейната общителност и жизнерадост я срещат с Ърл Спенсър, военен летец и... първи съпруг. Сключват брак през 1916 г. Двамата влюбени са щастливи, но Ърл има и друга страст - чашката. Спенсър пие много алкохол. Пилотира дори, когато е пиян. През 1920 г. Уолис и Ърл отиват в Сан Диего.

Ърл е на командировка там. Същата година принцът на Уелс посещава Сан Диего, но двамата не се срещат. Уолис напуска за четири месеца Спенсър. След това двамата отново се събират във Вашингтон, но не за дълго - Ърл е изпратен на мисия в Далечния изток. Уолис започва любовна афера с виден дипломат, връзката продължава година. Симпсън заминава за Китай, там прекарва известно време и пътешества. Тя се връща във Вашингтон, където подава документи за развод през 1927 г.

По това време разводите не са приети, още повече те да са поискани от жени. 

Тя се запознава с Ърнест Алдрик Симпсън - заможен мъж. През 1928 г. се женят. Младата двойка се мести в Лондон. Социалният им живот е препълнен от различни събития и шумни партита. 

Именно в Лондон става първата среща между Уолис и младия красив принц Едуард - престолонаследникът. Уолис се среща с Телма Фърнес, сестра на близка приятелка на Симпсън. Телма е една от любовниците на Едуард по това време, при това омъжена.

Именно Телма представя Уолис на престолонаследника по време на прием в имението Бъроу Корт. Така между 1931-1934 г. Уолис и Едуард се срещат няколко пъти по време на вечерни партита. 

1934 година - грешката на любовницата

Телма заминава за Ню Йорк, а Уолис се възползва. Мълвата бързо се разпространява, но Едуард отрича пред баща си крал Джордж V да има връзка с Уолис. Принцът се дистанцира постепенно от Телма. Едуард представя Уолис пред родителите с в Бъкингамския дворец, но кралят бил възмутен. Принцът не се съобразява с родителите си, обсипва Уолис със скъпи бижута. 

През 1936 г. крал Джордж V умира.

На трона се възкачва крал Едуард VIII. В началото двойката не демонстрира отношенията си, но в края на годината те стават по-публични, което предизвиква скандал във Великобритания. Кралят има връзка с два пъти развеждана жена. Правителството разбира, че намеренията на Едуард са сериозни. Британските медии обаче остават лоялни към кралското семейство и не се появяват слухове за възможен брак между Едуард и Уолис. 

Правителството възприема Уолис, която все още няма втори развод, като жена, която е морално и социално неподходяща да бъде кралица на Великобритания.

Кралят съобщава на правителството, че смята да се омъжи за Уолис и да не се оттегли от престола. Едуард предлага да сключи морганатичен брак (брак между аристократ и неаристократ.), според който Уолис няма да бъде наричана кралица, а децата им нямат право да наследяват трона. Възможността е отхвърлена от правителството.

В края на годината Уолис решава да замине за Франция, след като връзката им вече става обществено достояние. Следващите седмици са едни от най-трудните за крал Едуард, който решава да абдикира.

На 10 декември 1936 г. Едуард VIII се обръща към нацията по радиото като крал, но за последен път.

"Невъзможно е да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам кралските си задължения така, както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам“.

След абдикацията на Едуард е дадена титлата Уиндзорски херцог. Още на следващия ден той напуска родината си. Година по-късно Едуард и Уолис се женят във Франция, където и остават да живеят, а на престола във Великобритания е бащата на кралица Елизабет II - Джордж VI.

Уолис също става херцогиня, но е лишена от правото да бъде наричана Кралско височество, както и да й правят реверанс. Двамата нямат деца.

След скромната сватбата (има едва 16 госта) двойката обикаля Европа.

Прочуто е посещението им в Германия, където се срещат с Адолф Хитлер. Факт е снимката, на която Хитлер се покланя на Уолис, а тя му подава нежно ръка.

По време на Втората световна война Едуард и Уолис напускат Европа. Те отиват на Бахамските острови, където Едуард е губернатор. Уолис пък работи за Червения кръст и за подобряване живота на децата.

По-късно отношенията между Едуард и кралица Елизабет са сложни. Тя никога не забравя неговото дело - абдикацията.

Едуард се разболява от рак на гърлото. Преди да почине Елизабет Втора го посещава в дома му. По време на първите години от управлението й, Едуард води разговори по телефонас кралицата и се връща няколко пъти до Лондон.

Въпреки трудните отношения, след смъртта на чичо й през 1972 г., Елизабет Втора поема всички разходи на неговата жена Уолис, която се парализира през последните 8 години от живота си.

Симпсън умира през 1986 година във Франция. До днес имената на Едуард и Уолис остават спорни сред британците. Историята обаче показва едно - любовта е по-важна от титлите, короните и престижа.

Източник: Vesti.bg