Дали демокрацията наистина отне на българите високата раждаемост и сигурността? Документите и фактите за социалната политика в НРБ говорят за съвсем други неща. Информациите обобщава Николай Цеков в текст за „Дойче веле“, пише socbg.com.

„Имаше консултация за бременни, за деца, посещаваха новородените, родилките. Комунистите – каквито искате ги наричайте – но деца се раждаха и всичко беше безплатно“, твърди във „Фейсбук“ един от носталгиците по соца. Равнищата на раждаемост в НРБ често се използват като необорим аргумент в полза на щастливия живот в тогавашната НРБ.

Зад тази фасада се крие обаче една от най-мрачните тайни на НРБ. Грижливо охраняваната статистика на абортите в страната прави първите си регистрации през 1953 година. Днес тази информация е достъпна за всеки Интернет-потребител:

Защо не се роди 9-милионният българин?


По времето на социализма България е загубила около 5-6 милиона деца. Голям „принос“ за това е имал и опитът за налагането преди 1989 г. на т.нар. модел на тридетното семейство, ограничаващ легалната възможност за аборти. Това, съвсем естествено е довело до увеличаване на криминалните прекъсвания на бременността сред българките. Става въпрос за шест милиона убити български деца със съгласието на техните родители, чрез ръцете на лекари.

Обобщението на събраните до края на 2013 г. данни сочи, че по времето на комунизма броят на регистрираните аборти в България е много близък до броя на ражданията. В тази статистика не са включени множеството тайно извършвани от специалисти и шарлатани изкуствени прекъсвания на бременността. Чак до 1999 година броят на абортите превишава броя на ражданията.

Решение на проблема режимът на Живков вижда в челния опит на братска Румъния. През 1966 г. „Геният на Карпатите“ Николае Чаушеску ликвидира проблема с нежеланието на румънките да раждат с драконски мерки за тотална забрана на абортите. Резултатът е ужасяващ – главоломно нарастват криминалните аборти, често завършващи със смърт или осакатяване на родилките.

Изоставените по улиците и пътищата бебета пълнят в геометрична прогресия сиропиталищата. В същото време приетият от ЦК на БКП указ за насърчаване на раждаемостта от 1968 г. не допринася с почти нищо за повишаване на застрашително падащите равнища на раждаемостта на фона на увеличаващите се аборти.

Чак до 1999 година броят на абортите превишава броят на ражданията


Увеличаването на платения отпуск по майчинство по никакъв начин не променя обстоятелството, че младите семейства в НРБ чакат средно по 20 години за жилище, а най-елементарни стоки и удобства, необходими за отглеждането на новородените са в списъка на най-дефицитните неща.

В началото на 70-те години режимът в София решава да приложи идеите на Чаушеску за повишаване на раждаемостта като забрани абортите за онези жени, които не раждали или имат по-малко от 2 деца.
Независимо от това броят на легалните и нелегалните аборти продължава да превишава броя на живородените деца до и след падането на комунизма. Тази крайно неблагоприятна за възпроизводството на българската нация тенденция се обръща едва в края на 1999 г.

През 10-те години на членство на България в ЕС броят на живородените деца вече превишава над два пъти броя на направените аборти. За периода 2007-2016 г. в страната са родени 645 000 деца, а прекъснатите бременности са 277 000.