Хубава работа, но българска! НАСА се моли на колене нашенец да работи за нея, а ето каква лудост го сполетя у нас (ВИДЕО)

Проф. Огнян Колев е специалист по нервни болести, зам.-директор на болница „Св. Наум”, преподавател в Медицинския университет и в още десетки престижни учебни заведения по света – като Харвард и „Импириъл колидж” в Лондон. Изследва болестта на движението и поведението на астронавтите в критични ситуации на полет – при излитане и кацане.

Преди повече от 24 години проф. Колев е поканен в Космическия център по нервни болести към НАСА. Всички космонавти в НАСА минават през тестове, в разработването на които е участвал и българският учен.

Болестта на движението

При мисия в Космоса астронавтите изпадат в пространствена дезориентация. И това е един от основните проблеми. В следствие на пространствената дезориентация се явява и болестта на движението.

Повече от три години са необходими, за да се подготви един астронавт за мисия в Космоса. Затова и всички изследвания са насочени към това да се установят какви промени настъпват в нервната система и съответно да се обработят, за да може и организмът да бъде нагоден за работа в Космоса.

„Това не е осемчасов работен ден, а почти пълно откъсване от други занимания. Затова се подбират хора, които могат да отделят това време”, споделя проф. Колев.

Професорът участва и в разработването на специален костюм

В момента разработва заедно с екип от военната база „Пенсакола” специален костюм, който позволява бързо ориентиране на пилотите в пространството. Той позволява имитиране на сензорно възприятие.

„Една риба, като плува, или човек, като плува във водата, той по допира на водните течения се ориентира. По същия начин и птицата. Когато един пилот или астронавт е в движение, той няма тази информация. Поради тази причина ние изготвихме тази система, която да подобри възприятието”, разказва ученият.

Средно за последните 10 години загубите от катастрофи, станали в резултат на човешкия фактор, надхвърлят милиарди долари. А американската военна авиация губи средно по 1 млн. долара на ден в резултат на грешки, причинени от човешкия фактор.

„Така че изключително е важно да се подобри това пространствено възприятие,за да може се осигури както безопасността на човешкия живот, който е безценен, така и на летателния апарат, който струва милиони долари”, казва още проф. Колев.

А костюмът вече се тества от НАСА и от американската военна авиация.

В момента професорът е заместник-директор на болница „Св. Наум”

Най-честите оплаквания на пациентите са световъртеж и нарушено равновесие. Не са редки и случаите, при които работата с пациентите му помага в изследванията с астронавтите.

„С уредите провокираме вестибуларната система и другите системи, свързани с нея, и отчитаме параметрите на повлияване на тази функция. Докато при астронавтите тя е в резултат на космичния полет, то при пациентите е в резултата на увреждане на тази система. Но отклоненията имат сходства”, казва той.

През 2014г. става първият български учен, който получава сертификат за върхови постижения от НАСА. През юли 2015 г. професорът е награден и с орден „Св. св. Кирил и Методий“ от президента Росен Плевнелиев. Високото отличие получава „за особено значими заслуги за развитието на българската и световната наука в областта на медицината“. През 2015г. получава и още две награди за научна и преподавателска дейност от Медицински университет – София. Освен в космическия център на НАСА в Хюстън .

Гласувана оставка

Тези постижения не оказват достатъчна тежест, когато преди около месец Медицинският университет отхвърля удължаване на договора му.

Причината – през юни ученият достига пенсионна възраст и навършва 65 години. Според закона трудовият му договор като преподавател може да бъде прекратен. Законът за висшето образование, обаче, дава възможност за удължаване на този договор до три пъти с по една година.

В действията на ръководството ученият вижда лични мотиви:

„Това е въпрос на завист. Моите постижения са в голяма степен оценявани и в чужбина, и от ръководството на университета. Това съответно дразни някои хора, които са в определена ръководна позиция и тъй като аз се явявам конкурент.

От една страна ме обижда. От друга страна ме озадачава, защото това не е добрият начин, по който България трябва да се развива. Една страна, която не цени интелигенцията си, тя е обречена на гибел.

Или тук парадоксът е, ако един американски учен е напреднал, то другият му конкурент, ще гледа да го задмине, а не да го спре”, коментира още отоневрологът.

След като решението е гласувано от Академичния съвет, единствено ректорът на Медицинския университет – проф. Виктор Златков, може по своя преценка да продължи договора на преподавателя.

Той обаче отказа всякакъв коментар по темата.

Проф. Колев и проф. Марин Даскалов работят заедно в катедрата по неврология към Медицинския факултет повече от 20 години. За него гласуваният отказ също е изненадващ.

„Той допринася за авторитета на Медицинския университет, както и за излизане на Медицински университет София за излизане в по- предни позиции в различни класации на световните университети… Неговото участие на този етап е незаменимо, защото той е единствения хабилитиран учен, който развива това направление в отоневрологията”, споделя проф. Даскалов.

Учените предлагат промени в закона

В световен мащаб тези ограничения не важат. А според част от преподавателите, действащият закон е остарял и създава редица ограничения.

„Този закон е правен преди 20-30 години. Парадоксът е, че един асистент може да си работи след 65-годишна възраст, докато един доцент или професор не може.”

Затова предлагат и конкретни промени – удължаване на пенсионната възраст и гласуване по обективни критерии.

Предложенията са изпратени и до Министерство на образованието.

През годините професор Колев е получавал десетки предложения за работа в чужбина, но признава, че предпочита да остане в България.

Вижте и видеото: