Празненства, на които присъстваха гости от няколко държави, отбелязаха откриването на огромната египетска база „Барнис“, разположена на брега на Червено море.

Сред посетителите, уважили поканата на египетския президент Абдел Фатах ел Сиси, бяха премиерът Бойко Борисов и лидерът на ВМРО, Красимир Каракачанов.

Освен насмешливите коментари, появили се след визитата, малко беше казано за мястото, което посетиха българските политици, а то е изключително важно не само за Египет, но и за региона: Българският лидер присъства на събитие, което заслужава да бъде обяснено. Посещението също така отправя и важни въпроси, пише vesti.bg

Освен с други официални лица, Борисов има снимка и с един от най-мощните хора в Близкия изток – принц Мохамад бин Зайед ал Нахян, де факто лидер на Обединените арабски емирства. Откриването на базата „Барнис“ разказва история за милиарди долари, военни и политически цели, и личните амбиции на авторитарен лидер.

ОАЕ е един от най-големите инвеститори в Египет. През лятото на 2013 г. Абу Даби вкара 3 милиарда долара в страната, след като Сиси извърши преврат срещу демократично избрания президент Мохамад Морси.

След това емирствата отделиха още 4 милиарда, построиха 50 000 апартамента, 100 училища, а между 2014-2018 г. депозираха близо 9 милиарда в египетски банки. Към момента над 900 компании от ОАЕ оперират в Египет и представляват важно звено в местната икономика.

Отделно, Сиси и Бин Зайед развиха близка приятелска връзка, а египетският президент дори се консултира с лидера на Абу Даби относно Египет и армията на страната. Например, преди два месеца Сиси се допита до Бин Зайед преди да изпрати сина си Махмуд на дипломатическа мисия в Москва (преди това беше в египетското разузнаване). 

Не става дума само за лично приятелство, разбира се. Египет и Абу Даби изградиха стратегически военен и икономически алианс, в който двете държави координират своите действия и политики. Един от най-важните фронтове, където работят в тандем от години, е Либия.

След години на операции в Източна Либия срещу милиции, които отговаряха за трафик на оръжия към полуостров Синай, Абу Даби и Кайро застанаха зад генерала от ерата на Кадафи, Халифа Хафтар.

Двете страни оказаха важна логистична, политическа и военна подкрепа за силите на командира по време на неговото завоевание на Източна Либия и Бенгази. Неслучайно Хафтар се допита първо до Сиси и Бин Зайед, преди да стартира през април миналата година офанзивата си към столицата Триполи – офанзива, която продължава и в момента. На негова страна беше привлечена и Москва, чиито наемници бяха разположени в Западна Либия.

Откриването на базата „Барнис“ става на фона на подновената офанзива на Хафтар срещу Триполи, след като преговорите в Русия – организирани с подкрепата на Турция - пропаднаха миналата седмица.

Базата ще служи на египетските интереси в Либия, а в нея много вероятно ще бъдат разположени и руски части по силата на подписаните споразумения между Сиси и Владимир Путин, които дават правото на Москва да използва египетски военни бази. Кремъл вече използва тази възможност през 2017 г. именно за операции в Либия.

Офанзивата на Хафтар не само бележи повратна точка в разразилия се след 2015 г. либийски конфликт, но и привлече вниманието на редица държави, искащи повече влияние в района. Турция, Катар и Италия застанаха на страната на признатото от ООН правителство в Триполи (в Западна Либия), докато Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия, Русия и Франция подкрепиха силите на Хафтар и правителството в Тобрук (в Източна Либия).

Вече не става дума само за битка между две оспорващи легитимността си правителства, а надпревара между държавни интереси в Либия, от които Египет, Русия и Турция са основни играчи.

Анкара видя възможност за регионално завръщане в Либия, след като падането на Кадафи причини геополитически трус. Така например Турция загуби милиарди долари инвестиции при договори между турски компании и Кадафи.

За Турция, Либия не е само битка за петрол, а мост към Африка, който Анкара загуби след свалянето на Морси в Египет – тогавашният египетския президент беше обещал серия от търговски споразумения, които през Кайро можеха да отворят пътя за турско влияние в редица африкански държави.

Заплахата, която представлява офанзивата на Хафтар за правителството в Триполи, идва навреме за Ердоган, който побърза да покани премиера Файез ал Сераж в Анкара. Двете правителства подписаха споразумения, които предвиждат създаване на нови икономически зони и граници в Средиземно море.

Съгласно споразуменията от 27 ноември 2019 г., Турция получава широка зона в източните части на Средиземно море, превръщайки така Кипър в морски анклав, а в замяна Анкара обеща да защити Триполи.

За Египет това споразумение е равносилно на обявяване на война. Кайро се опасява, че създаването на нови морски зони ще попречи на планираните газопроводи и петролопроводи към Европа или най-малкото ще наложи преговарянето с Турция – нещо, което египтяните искаха да избегнат. Това развитие на събитията е изключително важно за дипломатическия сблъсък около Либия.

Сега Египет и ОАЕ виждат Турция като заплаха, която може да спре амбициите им. За Турция е възможност да зашлеви шамар на Сиси, който от 2013 г. е в словесен конфликт с Ердоган.

Турция вече разположи военни части, сирийски бойци, служещи като наемници, а също и инженери, които да подготвят изграждането на база в Либия. Египет все още умува как да отговори на тези действия – дали да изпрати военна сила или да засили подкрепата си за Хафтар. Това не е лесно решение за лидер, който в момента има проблеми на юг – в Етиопия.

Темата е жизненоважна за Египет и е дискутирана в египетското общество, защото Етиопия строи огромен язовир на Нил, считан за опасност за собствените водни нужди на Кайро. Сиси заплаши с военен отговор, ако Етиопия завърши строежа или не поиска да подпише ново споразумение за управлението на водите на Нил.

Но военна кампания срещу Етиопия означава египетската армия да изпита силен натиск – армията вече води дългогодишна битка на полуостров Синай, където активност имат редица групировки, включително „Ислямска държава“. Сиси е наясно, че ако обяви изпращане на войници в Либия в подкрепа на Хафтар, това ще предизвика очакване за същото в Етиопия. 

В същото време Сиси е изправен пред силно недоволство у дома. Миналият септември Египет беше разтресен от демонстрации, провокирани от самопризнанията на бизнесмена с връзки с армията, Мохамад Али. Египтяните знаят, че режимът на Сиси е силно корумпиран, но предоставянето на детайли дойде в повече особено с изнесената информация, че офицери от армията не са доволни от Сиси.

В края на декември миналата година, активистки мрежи призоваха за „подновяване на революцията“ на площад Тахрир, станал известен със свалянето на дългогодишния диктатор на Египет, Хосни Мубарак, преди девет години.

На фона на всички тези събития, Сиси покани редица политици, сред които и Борисов. Целта на всичко това е да се оправи послание, че властта в Египет е стабилна, независимо от многобройните проблеми, удари по опозицията и арести на журналисти. Базата „Барнис“ не само е най-голямата военноморска база в района, но и е символ на египетските геополитически интереси. Досега преговорите за Либия се провалят, въпреки желанието на ЕС да предостави бързо решение. 

В същото време, две съседни на България държави участват все повече в кризата в Северна Африка. Освен Турция, Гърция също засили дипломатическите си усилия, подкрепяйки Хафтар и Египет като отпор на споразуменията между Сараж и Ердоган, които засягат гръцките енергийни интереси.

На фона на този сблъсък, интересно е България коя страна подкрепя. Всяко международно посещение може да се счита за заемане на позиция, особено на фона на новини в международната преса, които споменават България около предоставена подкрепа за силите в Триполи.

Дали наистина Борисов иска името му да бъде използвано като легитимация в един изострен конфликт (египетското онлайн пространство вече се възползва), едва ли ще разберем, тъй като държавата ни дава само уклончиви коментари относно Либия, където България има десетилетни икономически връзки.