Къде е бил погребан първият български автор на фантастични романи Георги Илиев, и вярно ли е че  костите му са били захвърлени в безименна яма десетилетия след смъртта му  през 1961 година, пише Монитор.

Тези и още много други въпроси си задават жителите на Стара Загора след официалното откриване на музея „Литературна Стара Загора“, където за пръв път от 30 години може да бъдат видяни ръкописите на романите му „О Корс“ и „Теут се бунтува“.

По спомените на журналистката Йовка Николова преди 12-13 години , докато издирвала костите на избитите  при опожаряването на града през лятото на 1877 година старозагорци в покрита с бетонни панели яма насред гробищния парк попаднала на чувалче с кости и алуминиева табелка „Георги Илиев“.



Въпреки опитите й да заинтригува тогавашния градоначалник проф. Светлин Танчеви  да бъде направено достойно погребение на имения белетрист и инженер не срещнала подкрепа и чувалчето останало на дъното на ямата.

Според изследователи  Георги Илиев е бил погребан в някогашните Еврейски гробища, при разчистването на терена неизвестен почитател на творчеството му прибрал останките и ги пренесъл в новите по онова време гробища по пътя за село Хрищени.Защо и как те не са били погребани както му е било ред, а захвърлени – днес никой не може да каже.

„От вас чувам за това, през следващата седмица ще потърсим мястото и ще проверим дали такова чувалче съществува и съответно ще вземем мерки за достойното препогребване!“, заяви секретарят на община Стара Загора Делян Иванов.

Роденият в странджанското село Тафра Георги Илиев издава двата си романа  през 1930 и 1933 година, като вторият дори е получил награда на тогавашното министерство на просвещението.Запазени са ръкописите на още две фантастични произведения, които така и не са видели бял свят.

Според изследователя на творчеството му, литературният историк и критик Иван Сарандев  Илиев е създал няколко нови думи, с които е целял да замести чуждиците.

Сред тях са например „силодей“ наместо „робот“, числоред“ наместо „шифър“ и „падобран“ наместо „парашут“.Завършил е строително инженерство в Германия, бил е на фронтовете през първата световна война, участва в изграждането на някогашния язовир „Георги Димитров“ /сега Копринка/ край Казанлък.

Издал е и две стихосбирки под псевдонимите Георги Смирнов и Склавус салтанс / весел роб/. Бил е полиглот, на финала на живота си е започнал да учи дори китайски език.