Етнологът Нели Милушева разкрива тайните в любовните отношения между младите хора в българското минало. В българския фолклор седмицата след Месни заговезни, се нарича Сирна неделя и продължава до Сирни заговезни. Това е седмицата, през която в миналото младите хора е можело да се срещат, да се закачат и танцуват на мегдана. След това идват строгите Великденски пости, след които пък започва и работата по полето.
„В миналото любовта между двама души не е била афиширана както днес. В миналото любовта, погледнато от днешна гледна точка, е по-внимателна и по-скрита, а дори и по-романтична, защото има крадене на китка и напиване на менците. Романтични моменти, които са по-скоро като игра, като предистория на живота, което днес липсва“, казва Нели Милушева пред БНР.
 
Животът на хората е протичал по определен календарен начин, свързан с цикличността на природата. „За да има ред в душа е трябвало да се подреди и светът около него. По един такъв магичен начин, трябва да се сътвори доброто и да се гони злото. Обредността на българина се върти точно около това“, обяснява тя. На всеки празник обредността е свързана с това - да се привлече доброто и любовта.
 
Като съвременни хора ние търсим празничност, която трябва да бъде подготвена, подредена по някакъв начин, а в миналото нашите баби и дядовци не са го правили така - празничното е било в тях самите. „Това дали ще омесиш хляб или ще отидеш на вода, те са го случвали по този празничен ритуален начин и това е носело удовлентворлението от самия живот“, казва етнологът.
 
Връщайки се към обредността, според нея, любовта е съществувала във всеки момент - чрез гадаене, освещаване от отделни празнични или ритуални елементи. От гледна точка на едно младо момиче, което търси любовта, гаданията ѝ носят сигурност за добър съпруг и добър живот, както е редно да се развива живота на една жена и тя вярва, че това е Божествената намеса в живота. „Магиите за любов са едни от най-тежките за направа. Говоря за магиите, които всеки един човек е можел да направи“, разказва тя.
 
Момичетата са били по-неизявената част от любовната двойка, което е нормално за патриархалното ни общество. Момичетата са правили тези тайни магии, тайни наричания и са очаквали момчето да ги забележи. При момчетата е по-различно - ако един момък си хареса момиче, може да ѝ открадне китката и това я белязва за пред цялото село, ако пък не я вземе за жена - това е бил голям срам за момичето и цялото ѝ семейство.
 
Момичето е можело да покаже, че харесва момчето, както и че то може да продължи да я ухажва, като се съберат на седянка, тя може да го подтикне да ѝ подаде нещо, например, каделя вълна, а момата демонстративно пред него да я запреде. Това означава, че го харесва и тя. Момите и ергените не са имали право да се държат за ръце пред хората. Дори на хорото от едната страна са били жени, а от другата са мъжете и са се “хващали”, държейки кърпа. Напиването на вода е същото като открадването на китката - харесват си мома и ѝ напиват водата. Водата има голяма роля в българската обредност. Без вода няма празник.
 
„Всяко изключение от правилото и всяко различно нещо, разказва етнологът, което се набива на очи - не е добре“. Неслучайно хората казват, че най-хубавите моми ги дават в чуждо село. На Сирни заговезни момците са хвърляли стрели, запалени с огън в дворовете на момите, които харесват и сутрин, когато стане, момата е отивала в двора да преброи колко стрели има. Снимка
 
Основен момент в живота на стария българин е била сватбата. Реално това е част от живота, през която всеки трябва да премине. Основните моменти са - раждане, сватба, смърт - това е в традиционната ни култура. Има няколко момента от израстването в живота на момите и ергените- това са лазаруването при момите и коледуването при ергените. Преминавайки през тези обредни моменти, момите, например, са ставали готови да се момеят. Става дума за млади момичета, защото ако до 18-20 години една мома не се е омъжила, е възприемана като стара мома. 
 
За Нели Милушева сватбата в миналото не е била толкова романтична, защото това е бил моментът, в който тя се разделя със семейството си. „Тя умира (за старото си семейство-бел. ред.), вече не присъства в живота на това семейство и се ражда наново с нов социален статус в новото семейство. В традиционната сватба, родителите на булката не присъстват на сватбата. Те се канят, след като мине свождането ( първата брачна нощ), а момата е добра и не следва връщане“.
 
Магии има и след като жената е улегнала, родила е децата си и вече не е толкова привлекателна за своя съпруг - такива магии са свързани си с месене на хляб, ритуали на реката и други. Жените в миналото са познавали и силата и значението на цветята, както и комбинациите от цветя, с които да привлекат мъжкото внимание. Най-използваната билка в нашата традиция е босилекът. Няма китка без босилек. Стрит босилек посипан по прага на къщата пази от зли сили и от лошо влияние отвън, но посипан върху спящия мъж - пази от изневяра.
 
Хубавите цветя за магии за любов са маточина, люляк, перуника, омайниче. Растения са използвани и за раздяла - такива са омразниче, пелин, комунига, тинтява. Делянката е интересна билка, защото в преданаията с тази билка са намазани стрелите на самодивите и когато мъж е уцелен с такава стрела, не усеща, но любимата му го намразва.