Преди 101 години един пловдивски кмет е осъден на 5 години ефективен строг тъмничен затвор заради далавери. Влиза зад решетките точно преди век, през 1920-а. След него Пловдив се възстановява повече от десетилетие - чак до времето на Божидар Здравков.

Кметът Деньо Манев става символ за безконтролната власт. Чашата на народното търпение прелива, когато той купува почти без пари общинско място на Сахат тепе и с труда на местната пожарна команда строи нова къща. Тя е разрушена камък по камък от бесните пловдивчани, които след това играят хоро върху развалините й, пише "Марица".

Иронията е, че единственият осъден за корупция пловдивски кмет Деньо Манев е от средногорското село Розовец. А от него е и Гюро Михайлов ​- човекът който е символ на доблестта. Скандалната кметска къща е на терен, собственост на училищното настоятелство на училище „Алеко Константинов”, което тогава се казва „Андрю Карнеги”.

Къщата се падала насред двора на съвременното училище. В съседство и тогава била Пожарната команда. А неин шеф бил един от любимите служители на кмета Манев - Коста Келеша. По време на това кметуване се случили още куп екзотични назначения на образи с прозвища като Шантеклера, Куршума, Коцкара, Цамбъра, Гарвана и тъй нататък.

Един от оцелелите скандални документи на кмета Манев

А се стигнало до тях, след като кметът Манев уволнил ден след встъпването си в длъжност всички общински служители​ - около 400 души, и на тяхно място назначил верни партийни другари. Новата къща била вдигната с общински материали, а работници били пожарникарите, които я зидали даром.

И без това дори при пожар нямало какво да правят - от 36 коня били останали само 6 умиращи от слабост. Двете пожарни коли отдавна се били разпаднали на части. След завършването на къщата едни от първите посетители били депутати от Германия.

Деньо Манев бил избран за кмет от Либералната партия на д-р Васил Радославов през 1914 година. Преди това - в 1900-та, за кратко пак бил кмет, но тогава не успял да остави трайна диря. Времето било малко. След уволнението на 400-те служители общината моментално стигнала до дълг от 300 000 златни лева.

В следващите 4 години градът така закъсал, че нямало пари за заплати и на новоназначените служители. С месеци не взимали и лев и се стигнало до куриоза чиновници да напускат работа и за местата им да няма никакви кандидати.

Другата къща на кмета, която е на ул. ”Лейди Странгфорд"

„През 1911-1912 г. кандидатът за кмет Деньо обещал да превърне Пловдив в голям балнеолечебен курорт ​- Карлови Вари на Б​алканите. Обяснил на електората, че това е лесен проект - само трябва да се прокарат тръби от Хисаря до тепетата”, разказва историкът Владимир Балчев, който от години събира материали за емблематичния кмет.

След това щели да построят минерални бани. Плановете на Деньо Манев предвиждали градът да се задръсти с богати чужденци. Всички специалисти обяснили, че това не може да стане, защото по дългия път от Хисаря до Пловдив водата ще изстине и ще изгуби своята лечебна сила. Въпреки бомбастичните обещания електоратът избрал Манев.

След уволнението на 400-те чиновници новият кмет започнал да разпродава на безценица най-апетитните общински имоти. Търговете се провеждали през нощта и за тях знаели само "нашите" хора. Противниците от Демократическата партия били заплашвани на съвещанията на Общинския съвет с тропане на ножове. Затова Денев наел 500 цигани от "Столипиново".

През това време България влязла в Първата световна война и това променило коренно всичко. Делото срещу кмета Деньо започнало на 2 ноември 1918 година. Смятал, че то ще се точи поне 10 години. И тук сметките му излезли криви - било смутно време и го съдил военновременен съд по най-скоростната процедура. Присъдата била потвърдена и от Върховния съд и влязла в сила през 1919-а.

Пловдивската преса от 1918-а:  

Видял градоначалникът празно място, и му се присънила къща

"За нечистотиите по градските улици кметът Кесяков бил свършил редица полезни работи. Той оставил на Деню Манев 40 боклукчийски коли и коне, три машини за поливане. През юли Деню Манев предал на тричленната  комисия две коли годни и една биволска, ала чужда, която се ползвала с 40 лева дневен наем.

Поливачките били потрошени,  задигнати им би­ли дори колелата, а боклуджийските коли били разбити, из­горени и ограбени. От 40 коня Деню Манев предал само 6 коня, 4 крастави и болни коня впоследствие починали от недохран­ване и лошо гледане. От 34 коня на пожарната Деньо предал само 6.

"На целия град е известно, че храната, предназна­чена за конете, е отивала за частни нужди на хора от бившия общински режим.

    

От намерените коли шест били ремонтирани за 3600 лева,  купени и коне."

Вестник "Юг" от 21 октомври 1918 година