Разширявайки присъствието на своите кораби в Черно море, НАТО изпраща сигнали на Русия и Украйна. Одеса приема „Доналд Кук“. Базираният в испанска военна база, снабден с най-съвременната система ПРО американски ракетен разрушител стана чест гост в Черно море. Преди това, през януари, той акостира в Батуми и проведе учения с грузинската брегова охрана. В одеското пристанище корабът беше посетен от украинския президент Петро Порошенко, който се срещна на борда му със специалния представител на САЩ за Украйна Курт Волкър. Порошенко нарече срещата „символична“, а акостирането на разрушителя в Одеса – „важен сигнал към Кремъл“, че „Крим е украински“ и че „свободата на корабоплаване в региона ще бъде осигурена“.

Без да се афишира, но намирайки се под бдителния поглед на Руския черноморски флот, НАТО разширява присъствието на своите кораби в Черно море. Едновременно с „Доналд Кук в региона се намира и Втора постоянна противоминна група на НАТО начело с германската плавателна база „Вера“. През януари в Черно море влезе десантният кораб на американския Военноморски флот „Форт Макхенри“, без да посети Украйна. Преди това, през декември, Одеса беше посетена и от британския разузнавателен кораб „Ехо“.

Отговорът на НАТО на инцидента в Керченския проток
Тези посещения се състояха малко след инцидента в Керченския проток. Тогава руските кораби използваха оръжия и задържаха край бреговете на присъединения Крим два катера и буксир на украинския Военноморски флот, които бяха се насочили към Мариупол. Тези събития са „без съмнение свързани“, заяви пред ДВ Дебора Сандърс, експерт по военноморски проблеми в Черно море и доцент в Кралския колеж в Лондон.

Според нея Европа „доста бавно“ е реагирала на Керченския инцидент по дипломатически канали, а след това е бил приет „по-скоро военен“ подход – да се усили присъствието на кораби в региона.

„Да, има пряка връзка“, потвърди пред ДВ украинският представител в НАТО Вадим Пристайко и добави: „Това е един от отговорите на съюзниците на случилото се в Керченския проток“. Украйна „моли съюзниците си да увеличат присъствието, за да покажат на Русия, че нейните планове за завземане и изтласкване на Киев в Черно море, да не говорим за Азовско, ще срещнат решителния отговор на международната общност“.

Лидерската позиция на САЩ и сдържаността на Турция
Дебора Сандърс обръща внимание на факта, че САЩ са поели неофициалното лидерство в разширяването на присъствието в Черно море. „Смятам, че САЩ искат да се противопоставят на всички заплахи по море, достатъчно е да погледнете Южнокитайско море, където те участват в операции за осигуряване на свободното плаване. Очевидно, че те осъществяват сходни маневри в Черно море, изпращайки ясен сигнал на Москва, че Черно море не е руско езеро“, заяви Сандърс.

По-рано това се наричаше военноморска дипломация. Именно с това се занимава „Доналд Кук“, възпирайки Русия от разширяване на нейното влияние в Черно море, особено след инцидента в Керченския проток“, добави Сандърс. Тя свързва това със страховете на Киев във връзка с възможната блокада на Одеса – главното пристанище на Украйна, превърнало се в база на нейния военноморски флот след присъединяването на Крим.

„Значението на Черно море нарасна“, заяви в интервю за ДВ Ханс-Йоахим Щрикер., вицеадмирал в оставка, който до 2010 г. е бил командващ на ВМФ на Германия. „Това се случва на фона на изявленията на Русия, че то уж е сфера на нейните особени морски интереси и останалите страни няма какво да правят там. Такива претенции са неприемливи“, добави Щрикер.

На фона на американската активност членката на НАТО Турция с нейния могъщ флот е доста сдържана, отбелязват наблюдателите. „Турция трябва да разпредели силите си между Черно и Средиземно море. Анкара е решила да не придава приоритетно значение на Черно море заради ситуацията в Сирия и своята чувствителна енергийна зависимост от Русия“, заяви Сандърс. Освен това, експертът се опасява, че на фона на „търканията в отношенията“ между САЩ и Турция съществува риск от „още по-голямо отчуждаване“ в отношенията между Турция и НАТО. Но съществуват и противоположни сигнали. Например, разрушителят „Доналд Кук“, преди да акостира в Одеса, е провел учение с турска фрегата.

Новият баланс на силите в Черно море и рискът от сблъсък
Говорейки за ролята на Русия, вицеадмирал Ханс-Йоахим Щрикер спомена за концепцията A2/AD (Anti Access/Area Denial), която означава сдържане на достъпа на потенциалния противник до дадена територия чрез увеличаване на собствените си военни възможности. Русия е постъпила така, увеличавайки своята групировка в Крим и разполагайки там нови мощни ракети, включително крилати от типа „Калибър“. Балансът на силите в Черно море се промени в полза на Русия, признава Сандърс. Разширяването на натовското присъствие в Черно море е „отговор“ на претенциите на Москва.

С увеличаването на военното присъствие в региона нараства и заплахата от директен сблъсък. Свидетелство за това са полетите на руските военни летци, които летят опасно близо до корабите на НАТО. През май 2018 г. това почувства британският разрушител „Дънкан“. Според съобщенията в медиите на близко разстояние над него се прелетели повече от 15 руски изтребители и бомбардировачи.

Ханс-Йоахим Щрикер смята, че подобни инциденти не са така опасни, както ни се струва, и се позовава на опита от Студената война, когато те са били „почти ежедневни“. Според него става дума за „безумни действия на пилотите, а не за подготовка за нападение“.

Как Конвенцията от Монтрьо ограничава НАТО
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в средата на февруари, че алиансът разглежда възможността и „занапред да увеличава“ своето присъствие в Черно море. Някои руски политици от Държавната Дума реагираха на това негативно, говорейки за „провокация“. Но действията на алианса са вързани от Конвенцията от Монтрьо. Приетият през 1963 г. документ, който е върнал на Турция контрола над Босфора и Дарданелите, ограничава присъствието в Черно море на кораби на нечерноморските страни по тонаж и време – не повече от 21 дни.

„Смятаме, че създалата се военноморска ситуация в Черно море е далеч от тази, която е била преди почти 100 години, когато Конвенцията е подписана“, заяви украинският постоянен представител в НАТО Пристайко. По думите му, заради Конвенцията от Монтрьо влизането на големи кораби на НАТО, като флагмана на Шести флот на САЩ „Маунт Уитни“ е рядък случай, както беше на ученията „Морски бриз“ през лятото на 2018 г. Въпреки това Киев работи над този проблем.

Източник: БГНЕС