Появи се прелюбопитен коментар на дългогодишния главен редактор на областния всекидневник "Черноморски фронт".

Спомняме си за блестящото перо на едно от знаковите имена в бургаската журналистика с материала му от 04 август 1998 година: "Кой е царят и где е столицата?" - великолепна публицистика, анализираща как повече от век Бургас е бил пренебрегван за сметка на Варна и как северния град от Морска царица е станал Морска столица. 
 


Кой е царят и где е столицата?

В своя пътепис „По вълните на Черно море” /Събрани съчинения, том 12, стр.356/, Иван Вазов описва една своя разходка по Бургаския залив по следния начин:

"Моторната лодка се отдели от кея на пристанището и запори мътнозелените вълни. Бързо тя се движеше навътре, полукръгът голи хълмовете, що заобикаляха широкия Бургаски залив, на всеки миг изменяваше очертанията си, разтваряше се, бягаше. Морето ставаше вълшебно хубаво, трептеше от разноцветното озарение на лъчите на пролетното слънце..

...Надясно едно островче, което слива почти с брега, /То, и друго край Созопол са единствените острови на Черно море/. Това островче е Света Анастасия, Княз Фердинанд попросил някога Бургаската община да му го отстъпи, за да съгради там морски дворец по подобие на Баромайския залив в езеро Лаго Маджоре. Общината, която тогава имала за кмет грък, отказала. И сега островчето пустее с полупорутения си манастир...”

Не зная кметът-грък или скудоумниците избраници, които допълват и до ден-днешен местата не само  на общинските сесии, но и в Народното събрание, са виновни за ......решение на сегашната Бургаска община.

Защото след като царският дворец не е бил построен на....остров Света Анастасия, той е бил построен в Евксиноград край Варна.

От тогава всъщност започва една неравностойна гонитба между двата големи черноморски града, в която винаги се класира Варна. Че как иначе?

Къде ще летуват Царят и Царицата?
– Естествено, при Варна.
Къде ще почиват министрите и депутатите?
- Пак при Варна.
От кой град ще има член на Полибюро?
- От Варна. 

Къде е пъпът на цялата ни морска пропаганда?
- Пак при Варна.../Филиали на Националното радио, на Националната телевизия, държавно издателство, вестници, списания, ръководство на БМФ, на пристанищата и пр., и пр., - все във Варна/.

Ето, тази пристрастност на властимащите доведе някои варненски апологети да толерират Варна за щяло и нещяло.

Преди около 20 години започна една пропаганда на северния ни морски град, който под път и над път се наричаше „Морска царица”. Тогава си позволих чрез бележка в бургаския вестник „Черноморски фронт” да попитам: А кой е царят?

Надявах се, че като направят сметка, варненските апологети ще се сетят и за Бургас, чието пристанище приема и изпраща годишно повече стоки и товари, отколкото всички останали български пристанища, барабар с Варненското.

Бургас е средище на Южното Черноморие , което има най-много слънчеви дни през годината. Бургас построи язовир „Камчия” и даде на Варна в изобилие питейна вода. По нареждане "отгоре” Бургас даде на Варна хиляди строители за благоустрояването на града, макар че те бяха нужни и за собственото му благоустрояване...


През онези години не можеше да се изтъкне като предимство на Бургас фактът, че се намира по-близо до Проливите и с това се явява най-удобна пристанищна връзка с Европа и света, а за трансграничния коридор номер 8.

Спомням си, че в едно западно издание се появи статия, озаглавена „Живков против Живков”. Ставаше дума за разногласия между Тодор Живков и Живко Живков във връзка с „Тексим”. Тогава „Тексим”, подкрепян от Живко Живков, настояваше да разшири Бургаското пристанище като по-перспективно и по-нужно на държавата. Резултатът обаче стана известен на всички много скоро – Живко Живков бе свален от Политбюро. „Тексим” бе разрушен, а някои от ръководителите му бяха вкарани  в затвора.

Тогава започна разширение на Варненското пристанище и девизът „ Морска царица” се замени с „Морска столица”. 

Сякаш България може да има повече от една столица!? Та нали ако възприемем, че Варна е морската ни столица, тогава ще трябва да възприемем, че Добрич е Добруджанската ни столица, че Русе е Дунавската ни столица, Пловдив – Тракийската, Казанлък – Подбалканската, Малко Търново – Странджанската, Кърджали – Родопската.

На София ще остане да бъде само столица на Шоплука. Та задачата на настоящите редове сега не е толкова да защитят реномето на Бургас, а преди всичко реномето и ролята на София.

Да сме наясно! Не бих искал да се отнемат ли омаловажават достойнствата на такъв град като Варна. Още повече, че имам лични основания да го обичам. За нас, бургазлиите, е ясно, че Варна е най-големият, най-благоустроеният, а може би и най-красивият град по Българското Черноморие. Но всичко трябва да си има мярка. И справедливост! Защото пак Дядо Вазов, пак в същия том, но в друг пътепис, стр. 214, пише”

„Уви, Варна не е била честита с някой Байрон, който да прослави морската й красота. Само покойният Шишков я прослави в стихове, които я опозориха:

Оъ, Варна, Варна,
столица стара,
близо Каварна
ти се докара!
Пхюй, каква непозволителна плоскост!”
Наистина, каква непозволителна плоскост! И  до ден днешен! Уви!

Източник: Флагман.бг