Модел на латвийски радиоапарат "Фестивал" с кабелно дистанционно от 1968 г., създаден специално за министри и висши кадри на Партията в бившия Съветски съюз, пази в колекцията си смолянчанинът Съби Мезински. За радиото с дистанционно той броил крупната за времето си сума от 600 лв. Купил го от Русе преди години. Системата, която действа подобно на днешно уоки токи, има 9 станции, за всяка има копче на дистанционното както на апарата. 

Мазински е страстен ценител на апарати. В сбирката си съхранява 246 лампови радиоприемника, като всички работят и до днес. Родопчанинът съхранява стотиците машини в зала, предоставена му безвъзмездно през 2009 година в сградата на "Отворено общество" в центъра на Смолян. 

Цената на колекцията му е внушителна, но нищо в нея не е за продан. Всеки от експонатите има собствена историята, а Мезински може да говори с часове за тях. 

"Най-новият радиоапарат в колекцията получих като подарък миналата година от Холандия. Той е "Филипс", произведен 1927 г. и е най-старият, който имам. Дойде със специален сертификат. Не знам колко пари са дали моите близки, за да го имам", разказва Мезински. 

Смолянчанинът е радиотехник по образование. Наследил страстта от баща си, който е първият майстор на апарати в Смолянско. "Открил сервиза през 1938 година. По онова време бил единственият радиотехник в Смолян и околията. Поправяше апарати до края на живота си. Аз също започнах работа при баща ми, но продължих с киното и телевизията. 19 години технически инспектор в киното и работих в сервиза на телевизията", спомня си Мезински. 

70-годишният родопчанин и брат му Асен дариха на музея в Смолян тази седмица два ценни радиоапарата - единият е от 1961 година, а дареното портативно радио е от 1968 година. И двата са произведени от баща им Алдин Мезински. Дарението е придружено със сребърен „Народен орден на труда“ от 1964 г., връчен на баща им. 

Синът му Съби приел страстта към радиоапаратите и вече 41 години събира радиоапарати от различни епохи, поправя ги и ги поддържа. Някои са му подарък от приятели и близки, други купувал, трети прибирал от боклука, където ги изпращала техническата революция. 

Радиоапаратите му са на възраст между 50 и 90 години. Произведени са в различни страни - Германия, Холандия, Чехия, Австрия, Унгария, САЩ, Франция, Полша, Италия, бивш Съветски съюз. Има и много български приемници. Колекцията е представяна на 4 изложения - през 1998 г. на Международния технически панаир в Пловдив и на изложби в Смолян през 1977, 1995 и 2006 г. За изложението в Пловдив той застраховал колекцията си за 100 000 лева. Най-трудно се поддържат платът и дървото, но всички работят, казва родопчанинът. 

В сбирката има модели дошли от целия свят, сред тях са нацистки военен "Нора", българските "Гусла" и "Линейка". Любимият на Съби е американски "Зенит" от 1936 г. Той е и най-масивният в колекцията му с тегло от 70 килограма. "Това е стерео радиоприемник от 1971 г., докаран от Кувейт в София. С него са правили дискотека в едно читалище. Тежко е, защото има много големи говорители, усилвателят също е много тежък", обяснява Мезински. 

Освен реални заводски производства в колекцията му е и радио, което е пълно копие на първия руски радиоапарат от 1925 г. Съби го направил сам по интернет снимка от Музея в Москва. Изумителното е, че и сега приемникът работи.      

До един апаратите свирят безупречно, излъскани са като току-що излезли от фабриката. Според колекционера най-ценните радиа като изработка са българските заради перфектното дърво на кутиите си. "Те са направени най-стабилно и са красиви. Скъпо радио се прави с много пари, в такова дърво червеи не влизат. Но са обработвали дървото много, държали са в солена основа кутиите, след това са го обработвали и по други начини, дълъг и скъп процес е било, правили са ги вечни, както са правили мебели", обяснява родопчанинът. 

Мезински показва и апарат, какъвто е имал в кабинета си Сталин. До него пък е изложен радиоапарат от друг диктатор, обърнал историята на света през 20. век - Адолф Хитлер. Радиоапаратът прилича на сейф, направен е в херметическа кутия и е изработван за пълководците в армията на фашистите. "В тях се включва акумулатор и всеки пълководец е имал такъв, за да следи с него хода на войната. Освен за военните германците правят радиоапарат на батерии за пикник за населението. Той е в куфар от дърво и тежи 6-7 кг", показва Мезински. До радиото за пикник на немските семейства е изложен и Телефункен от 1930-1940 г., какъвто били закупили навремето всички църковни настоятелства у нас. 

Един от най-скъпите приемници в колекцията е съветски радиоапарат "Звезда". На него е инкрустирана звездичка от истински сапфир. Той пък прилича на стар акордеон за дете. 

В България има десетина колекционери на радиоапарати, но и според Мезински неговата колекция е най-голяма. На Балканите го биел само един румънец. 
Министрите на Тато си говорили с уоки токи през 1968 г.Министрите на Тато си говорили с уоки токи през 1968 г.
Министрите на Тато си говорили с уоки токи през 1968 г.
Министрите на Тато си говорили с уоки токи през 1968 г.

Източник: marica.bg