Днес Българската православна църква отбелязва един от големите християнски празници.

 Близо 2 месеца след като приключи Великият пост и една седмица след Петдесетница, отново православният свят навлиза в нов постен период – Петровите пости. Наречени са още „Апостолски“. Петрови заговезни е подвижен празник и тази година се пада на 14 юни.

Това е последният ден, в които християните могат да ядат яйца, месо, мляко и млечни продукти, тъй като следват пости до Петровден. В дните без сряда и петък, се разрешава консумацията на риба. 

Петровият пост се нарича още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница" по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията.

Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост. Продължителността на Петровия пост е различна.

Започва винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли.

Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.

Ако 29 юни, празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

Макар и кратки, по време на тяхната продължителност има други християнски празници. Еньовден ( 24 юни) е  празник,  свързан с деня на лятното слънцестоене. Познат е още и като „сред лето“.

В началото е бил чисто езически празник, който църквата е обединила с честването на рождение на св. Йоан Кръстител. Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа.

Във всички тях има три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.

Имен ден имат: ПАНАЙОТ, ПАНТАЛЕЙ, ПАНТЕЛЕЙ, ПАНТАЛЕЙМОН, ПАНТАЛЕЯ, ПАНТЕЛЕЯ, ПАНЧО