Британският фотограф Джак Латъм отива на посещение във Виетнам със специална мисия – да снима ферми.

Не става въпрос обаче за оризови плантации, а за т.нар. "клик ферми".

Миналата година той прекарва един месец в столицата Ханой, за да документира сенчестите предприятия, които помагат на клиентите си изкуствено да увеличават онлайн трафика и ангажираността в социалните медии с надеждата да манипулират алгоритмите и възприятията на потребителите.

Получените снимки, които са включени в новата му книга Beggar's Honey, дават рядък поглед към работилниците, които наемат нископлатени служители, за да култивират харесвания, коментари и споделяния за компании и физически лица в световен мащаб, разказва CNN.

"Когато повечето хора са в социалните медии, те не искат нищо друго освен внимание – те молят за него", обяснява Латам. "Със социалните медии вниманието се превръща в продукт за рекламодателите и маркетолозите."

През 2000 г. нарастващата популярност на платформите социални медии - включително Facebook и Twitter, създаде нов пазар за добре подбрани профили, като компаниите и марките се бореха за максимална видимост и влияние.

Въпреки че не е ясно кога започват да се разпространяват клик фермите, още през 2007 г. технологични експерти предупреждават за "виртуални банди", които могат да ги управляват от страни с ниски доходи.

През следващите десетилетия броят на фермите се увеличава, особено в Азия, където са често срещани в Индия, Бангладеш, Индонезия, Филипините и други.

Регулациите не успяват да се справят с това: Макар че някои държави, като Китай, се опитаха да ограничат операциите (Китайската рекламна асоциация забрани използването на ферми за кликове с търговска цел през 2020 г.), те продължават да процъфтяват на континента, особено на места, където ниските разходи за труд и електроенергия правят достъпно захранването на стотици устройства едновременно.

Като стартъп в Силициевата долина

Проектът на Латам го отвежда до пет клик ферми във Виетнам.

Фермерите, които се надявал да снима в Хонконг, "се отказали", казва той, а ограниченията за пътуване, свързани с пандемията, провалили плановете му да документира практиката в континентален Китай).

В покрайнините на Ханой той посещава ферми, ситуирани в жилищни имоти и хотели.

Някои от тях имат традиционна инсталация със стотици ръчно управлявани телефони, докато други използват по-нов, компактен метод, наречен "боксово земеделие" – израз, използван от посетените от Латам фермери.

При този метод няколко телефона, без екрани и батерии, са свързани с кабел и с компютърен интерфейс.

Латам казва, че една от посетените ферми е била семейна, но другите изглеждали като технологични компании.

Повечето работници са на възраст между 20 и 30 години.

"Приличаха на стартъпи от Силициевата долина. Имаше огромно количество хардуер... цели стени с телефони."

Някои от снимките на Латам изобразяват, макар и анонимно, работници, натоварени със събирането на кликове. На една от тях се вижда момче сред море от джаджи, което се занимава със самотна и монотонна работа.

"Нужен е само един човек, за да контролира голямо количество телефони", казва Латам. "Един човек може бързо да свърши работата на 10 000."

Във фермите, които Латан посещава, отделни хора отговарят за определени платформи на социалните медии. Например, един "фермер" отговаря за масово публикуване и коментиране в акаунтите във Facebook или в YouTube, където се публикуват и гледат видеоклипове.

Фотографът добавя, че TikTok сега е най-популярната платформа в клик фермите, които е посетил.

Фермерите, с които Латам разговаря, рекламират услугите си онлайн за по-малко от един цент на клик, преглед или взаимодействие. И въпреки измамния характер на задачите, те се отнасят към тях като към истинска работа, казва фотографът.

Измамно възприятие

В своите 134 страници "Beggar's Honey" включва колекция от абстрактни фотографии. Има и видеоклипове, които се появяват в канала на Латам в TikTok.

Много от снимките му се фокусират върху хардуера, използван за манипулиране в социалните медии – паяжини от кабели, телефони и компютри.

"Голяма част от работата ми е посветена на конспирации. Опитвам се да документирам машините, използвани за разпространяване на дезинформация – това е слоганът на проекта. По-голямата картина често е нещото, което не виждаме".

Клик фермите се използват и за засилване на политическите послания и дезинформация по време на избори.

През 2016 г. тогавашният министър-председател на Камбоджа Хун Сен беше обвинен в купуване на приятели и харесвания във Facebook, което той отрече, а в Северна Македония беше установено, че сенчести операции са разпространявали постове и статии в подкрепа на Доналд Тръмп по време на президентските избори в САЩ през същата година.

По време на проучването си Латам открива, че алгоритмите – тема на предишната му книга "Latent Bloom", често препоръчват видеоклипове, които стават все по-екстремни с всяко кликване.

"Разпространението на дезинформация е най-лошото нещо. То се случва в телефона в джоба ви, а не във вестниците, а ужасяващото е, че е съобразено с вашия вид характер и предпочитания."

С надеждата да повиши осведомеността за явлението и опасностите, които крие, Латам планира да изложи собствената си версия на клик ферма – малка кутия с няколко телефона, свързани с компютърен интерфейс, по време на фестивала Images Vevey 2024 в Швейцария.

Фотографът купува джаджата във Виетнам за около 1000 долара и от време на време експериментира в профилите си в социалните медии.

В Instagram снимките му обикновено привличат от няколко десетки до няколкостотин харесвания. Но когато стартира личната си клик ферма, за да обяви най-новата си книга, публикацията генерира над 6600 харесвания.

Фотографът иска хората да осъзнаят, че има нещо повече от това, което виждат в социалните медии и че метричните данни не винаги са гаранция за автентичност.

"Когато хората са по-добре оборудвани със знания за това как работят нещата, те могат да вземат по-информирани решения", допълва той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук