Грамотността на всеки един човек на родния му език е сред приоритетите във всяко едно общество. 

Именно заради това от Агенция БЛИЦ подехме инициатива, с която да ви запознаем/припомним по-добре правилата за писане в българския език. 

Днешният урок, който ще ви представим, е за правилното членуване на думите. В следващите редове ще разберете кога се пише пълен и кога кратък член.

Членуване с пълен и кратък член

17.

Образуване и употреба на членуваните форми за м.р. ед.ч.

17.1.

Членната морфема при формите за м.р. ед.ч. има два варианта: твърд (-ът и -а) и мек (-ят и -я).

17.2.

В писмен текст в зависимост от службата си в изречението думите от м.р. ед.ч. могат да се членуват по два начина: с пълен член (-ът или -ят) и с кратък член (-а или -я).

Членуване с -ът и -а

17.3.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ът за пълен член и -а за кратък член се членуват следните думи:

17.3.1.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ът за пълен член и -а за кратък член се членуват всички съществителни нарицателни имена и част от собствените имена от м.р. ед.ч., които завършват на съгласна, с изключение на съществителните имена, посочени в т. 17.4.

договор – договорът, договора; сбор – сборът, сбора; стол – столът, стола; етаж – етажът, етажа; стажант – стажантът, стажанта; президент – президентът, президента; Искър – Искърът, Искъра, Лувър – Лувърът, Лувъра

17.3.2.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ът за пълен член и -а за кратък член се членуват съществителните имена на -тел, за които завършекът -тел не е наставка.

епител – епителът, епитела; картел – картелът, картела; пастел – пастелът, пастела; хотел – хотелът, хотела

17.3.3.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ът за пълен член и -а за кратък член се членуват съществителните имена на -ар и -яр, за които завършеците -ар и -яр не са наставки.

екземпляр – екземплярът, екземпляра; звяр – звярът, звяра; календар – календарът, календара; капиляр – капилярът, капиляра; коментар – коментарът, коментара; минзухар – минзухарът, минзухара; олтар – олтарът, олтара; пазар – пазарът, пазара; светофар – светофарът, светофара; формуляр – формулярът, формуляра; хонорар – хонорарът, хонорара

Членуване с -ят и -я

17.4.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък член се членуват:

17.4.1.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък член се членуват всички съществителни нарицателни имена, които в м.р. ед.ч. завършват на -й.

рай – раят, рая; пай – паят, пая; порой – пороят, пороя; завой – завоят, завоя; брой – броят, броя; край – краят, края; полицай – полицаят, полицая

17.4.2.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък член се членуват съществителните имена, образувани с наставка -тел.

председател – председателят, председателя; предавател – предавателят, предавателя; служител – служителят, служителя; строител – строителят, строителя; съединител – съединителят, съединителя; говорител – говорителят, говорителя

17.4.3.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък член се членуват съществителните имена, образувани с наставки -ар и -яр.

вратар – вратарят, вратаря; еврокомисар – еврокомисарят, еврокомисаря; лекар – лекарят, лекаря; секретар – секретарят, секретаря; юбиляр – юбилярят, юбиляря; огняр – огнярят, огняря; леяр – леярят, леяря

17.4.4.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък член се членуват следните 10 съществителни имена, както и производни от тях съществителни:

път, ден, сън, кон, огън, цар, крал, нокът, лакът, зет; кръстопът, вицекрал.

17.4.5.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък член се членуват всички изменяеми прилагателни имена в м.р. ед.ч.

нов – новият, новия; готов – готовият, готовия; работлив – работливият, работливия; мирен – мирният, мирния

17.4.6.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък член се членуват пълните форми на местоименията в м.р. ед.ч.

мой – моят, моя; наш – нашият, нашия; неин – нейният, нейния; свой – своят, своя; всичкият, всичкия

17.4.7.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък член се членуват всички числителни редни имена в м.р. ед.ч.

първи – първият, първия; десети – десетият, десетия; петдесети – петдесетият, петдесетия

17.4.8.

С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък член се членуват причастията в м.р. ед.ч.

спящ – спящият, спящия; взел – взелият, взелия; нарисуван – нарисуваният, нарисувания

17.5.

Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни само за писмените текстове.

17.6.

В писмен текст в зависимост от службата си в изречението думите в м.р. ед.ч. могат да се членуват по два начина – с пълен член и с кратък член.

Писане на пълен член

17.6.1.

Пълна членна форма се пише в следните случаи:

17.6.1.1.

Пълна членна форма се пише, когато членуваната дума е подлог в изречението. Това означава, че в изречението е възможна замяната на членуваната дума с той.

Законът е еднакъв за всички. (Той е еднакъв за всички.)

17.6.1.2.

Пълна членна форма се пише, когато членуваната дума е съгласувано определение или приложение на подлога в изречението. Това означава, че е възможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва членуваната дума, с той.

Добрият приятел в нужда се познава. (Той в нужда се познава.)

17.6.1.3.

Пълна членна форма се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се, представлявам (в значение 'съм').

Алуминият е най-лекият метал.

17.6.1.4.

Пълна членна форма се пише при членуване на обръщения в м.р. ед.ч.

Редникът, застанете мирно!

Писане на кратък член

17.6.2.

Кратка членна форма се пише в следните случаи:

17.6.2.1.

Кратка членна форма се пише, когато членуваната дума не е подлог в изречението. Това означава, че в изречението е невъзможна замяната на членуваната форма с той.

Оставете човека на мира! (Оставете го на мира!)

17.6.2.2.

Кратка членна форма се пише, когато членуваната дума не е съгласувано определение или приложение към подлога в изречението. Това означава, че в изречението е невъзможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва членуваната дума, с той.

Мостът е дело на Колю Фичето – самобитния архитектурен български гений. (Мостът е дело на него.)

Пълен и кратък член в собствени имена

17.7.

Членуване с пълен и кратък член на собствени имена.

17.7.1.

Според общите правила за членуване с пълен или с кратък член се пишат част от собствените имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма е нечленувана:

17.7.1.1.

Едносъставни собствени имена от м.р. ед.ч. на географски, културни и исторически обекти (Дунав, Искър, Балкан, Акропол, Колизеум, Ватикан, Пратер, Ермитаж, Партенон, Цвингер, Лувър и др.).

Пред Лувъра се издига кристална пирамида.

17.7.1.2.

Съставни собствени имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма не е членувана (Министерски съвет, Институт за български език, Сатиричен театър, Европейски съюз, Балкански полуостров, Млечен път, Лисабонски договор и др.).

На заседание в Министерския съвет бе обсъдена икономическата ситуация в страната.

17.7.2.

С пълен член се пишат членуваните форми от м.р. ед.ч. в заглавия на книги, филми, статии и др., ако са употребени самостоятелно и не са след предлог.

„Железният светилник“ „Властелинът на пръстените“ „Пиратът Шарки“ „Спасителят в ръжта“ „Краят на лятото“

(Срв.: „На самотния остров“.)

17.7.3.

С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат прозвищата и прякорите от м.р. ед.ч.

Апостола беше предаден и заловен край Къкрина.

17.7.4.

С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат собствените имена на географски обекти от м.р. ед.ч., чиято основна форма е членувана (Юндола, Кайлъка, Хисаря и под.).

Леденика е най-голямата българска пещера.