Българите не са загубили своето приятелско и искрено мнение за Македония. Деликатните отношения в продължение на десетилетия не са успели съвсем да заличат близките връзки, а пробивът от последните месеци явно наново напомня на българските граждани общата история на двете страни.

Затова и в дебата за името, който е пред решение и ще отвори евроатлантическата перспектива на Македония, гражданите на България инстинктивно подкрепят Македония. Отношението на страните от Западните Балкани към България е добро – това пък показва скорошно специално изследване на „Галъп интернешънъл“ сред балканските държави. 

Ежемесечното националнопредставително проучване на „Галъп интернешънъл“ е проведено между 9 и 16 март сред 772 души по метода „лице в лице“. Основната част от ежемесечните изследвания са познати като „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Независими са от външно финансиране. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Представително изследване сред няколко балкански страни през лятото на 2017 г. Абсолютното максимално отклонение е ± 3% при 50% дялове.  

Македония

70% от българите са чували за преговорите, които в момента водят Македония и Гърция по повод на искането на Гърция Македония да смени името си. Само 26% не са чули за тези преговори, а останалите се затрудняват да отговорят. Това означава, че на практика цялата активна част от обществото ни проявява заинтересованост относно случващото се на югозапад.

Според данните, народът на България няма нищо против дори и името на Република Македония да остане такова, каквото е - 54% от чулите за спора за името биха приели и тази опция, а само 19% са на обратното мнение. Очевидно, обществените настроения у нас кореспондират добре и с официалната българска позиция (изразена наскоро от министър Захариева) – която винаги е била за принципна подкрепа на Македония под нейното конституционно име, наред с ненамеса в спора между Атина и Скопие, насърчаване на диалога между двете страни и недопускане на евентуални териториални претенции към страната ни в евентуално ново име. 

Мнозинство от 58% от запознатите с дебата се чувстват по-скоро солидарни с народа на Македония и само 15% застават на страната на Гърция при възникналия между двете страни спор за името на Македония. Въпросът е експериментален и се стреми да улови най-общите инстинкти и симпатии. Данните показват, че не е взела надмощие отмъстителна позиция спрямо Македония, въпреки някои провокации от страна на политическия елит в Скопие в годините. Изследователската практика на „Галъп интернешънъл“ показва, че заредено с недоверие у нас е по-скоро отношението към доскорошния политическия елит на югозападната ни съседка, но отношението към самите хора на Македония и към страната като цяло е като към близки.

Отношението на обществата от Западните Балкани към нас

„Галъп интернешънъл“ наскоро провери и отношението на Западните Балкани към нас и към Европейския съюз – отношението към България е видимо добро във всички изследвани страни, а ЕС се разглежда като потенциал за успешна лична перспектива (може би с известен нюанс при Сърбия). Графиките по-надолу показват данните. За улеснение отговори от типа „Не знам“ са изключени от калкулацията. Данните демонстрират генералната структура, уловена още от преди месеци. Развитията в последно време влияят на данните също в положителна насока. 

 

*** Методика на изследването: Изводите са от поредната вълна на ежемесечното националнопредставително проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 9 и 16 март сред 772 души по метода „лице в лице“. Основната част от ежемесечните изследвания са познати като „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Независими са от външно финансиране. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Представително изследване сред няколко балкански страни през лятото на 2017 г. Абсолютното максимално отклонение е ± 3% при 50% дялове.