След като астероид с диаметър над 10 километра се разбива в Мексиканския залив преди 66 милиона години, близо 75% от животинските видове на Земята изчезват, включително и динозаврите.

Ново изследване обаче разкрива, че само няколко години след катастрофата, на мястото на сблъсъка вече е имало живи същества.

Това откритие поставя под въпрос всичко, което знаем за живота на Земята и за възможностите му да се възстановява от драматичните промени.

Сблъсъкът, станал в края на периода Креда, оставя след себе си кратер с диаметър 180 километра и дълбочина 20 км., който е запълнен от водите на океана. Експлозията е била с мощност еквивалентна на взривяването на сто хиляди атомни бомби.

Температурата е била толкова висока, че изпарила околните скали. Планини с височината на Хималаите се издигнали и рухнали в продължение на минути.

Кратерът се намира в района на полуостров Юкатан в съвременно Мексико. Учените от института по геофизика към Тексаския университет са взели проби от седиментите в него и за свое учудване намерили следи от живот в слоеве, датирани само няколко години след инцидента.

По онова време мястото би трябвало да е било мъртва радиоактивна зона с вода, наситена с токсични съединения и да е останало такава в продължение на хилядолетия. Само че пробата от кратера Чихулуб, извадена от 600 метра под дъното на океана, показва различна картина.

„Открихме следи, че живот се е появил в кратера буквално няколко години след падането на астероида, което е много неочаквано за нас. Подобно откритие показва, че последствията от подобен катаклизъм практически е невъзможно да бъдат предсказани”, казва Крис Лоури от Тексаския университет.

Доказателствата за смъртоносните последствия от сблъсъка са безспорни. Седиментните пластове наслоени на дъното на Карибско море и Атлантическия океан през следващите милион години, почти не съдържат останки от планктон и многоклетъчни организми.

Но в самия епицентър на сблъсъка животът под формата на микроорганизми и плоски червеи се е върнал почти веднага, а се е формирала цялостна екосистема само 30 000 години по-късно.

Това откритие повдига редица въпроси. Учените предполагат, че бързото възстановяване на живота на мястото на катастрофата може да се дължи на локални фактори, като морските течения, температурата на водата и дори формата на самия кратер.

И все пак катаклизмът отпреди 66 млн. години е една от малкото промени на цялостните условия на повърхността на Земята, станала по-бързо от причинените от човечеството.

„Това е може би единственото събитие, което се е случило по-бързо от съвременните климатични промени и замърсяване”, коментира Лоури. „И може да бъде важен аналог за възстановяване на биологичното разнообразие, след като най-накрая намалим емисиите на въглероден диоксид и замърсяването”.
 

Източник: vesti.bg