Мистерия около Плутон засегна теорията за Слънчевата система
Компютърни модели, създадени от екипа на експедицията предполагат, че “люспите” всъщност са плътно групирани възвишения с височина приблизително 500 метра. “Относителното разстояние помежду им от между 3 и 5 километра ги прави едни от най-стръмните формирования, наблюдавани на Плутон,” казва Оркан Умурхан от NASA.
Измерванията на New Horizons показват, че в региона, покрит със “змийска кожа”, преобладава метан и отчасти вода. Люспообразните върхове вероятно се състоят от чист метанов лед или от лед от метанов клатрат - метанови молекули, обградени от водни молекули, обяснява Умурхан.
Не е ясно дали чистият метанов лед е достатъчно здрав, за да поддържа толкова стръмни склонове за дълги периоди от време при условията на Плутон. Ако вместо това възвишенията се състоят от метанови клатрати, които на Земята се срещат дълбоко в океаните, то това би било забележително, според Умурхан.
Последните изследвания предполагат, че метановите клатрати в ледените луни във външната част на Слънчевата система и в пояса на Кайпер са се формирали преди раждането на самата Слънчева система - в първичната слънчева мъглявина. Това ги прави потенциално едни от най-древните материали в Слънчевата система, изтъква Умурхан.
Последвайте ни
0 Коментара: