С помощта на космическия кораб "Нови хоризонти" на НАСА учените проучват мистериозен феномен в края на Слънчевата система, където взаимодействат слънчевите частици и междузвездното пространство, съобщава Science News.

Тази област, около 100 пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Земята, се намира на мястото, където ненатоварените водородни атоми от междузвездното пространство реагират на заредените частици от нашето Слънце. Последните обгръщат нашето Слънце в балон, наречен хелиосфера. В региона, в който двата вида частици си взаимодействат, наречен хелиопауза, се смята, че има натрупване на водород от междузвездното пространство. Това създава своеобразна "стена", която разпръсква падащата ултравиолетова светлина.

Преди около 30 години космическите кораби на НАСА "Войаджър" 1 и 2 откриха тази стена, а сега "Нови хоризонти" откри нови доказателства за съществуването й.

Статия, описваща неговите констатации, ще бъде публикувана в Geophysical Research Letters. "Ние видяхме прага между слънчевия ни квартал и галактиката", коментира Лесли Йънг (Leslie Young) от Югозападния изследователски институт в Колорадо, един от съавторите на статията. "Нови хоризонти" направи откритието си с помощта на своя UV спектрометър Alice, който правеше измервания от 2007 до 2017 г. Регистрирана е ултравиолетово сияние, наречено (Lyman-alpha line), което се образува, когато слънчевите частици се сблъскат с водородните атоми. Тази ултравиолетова светлина се среща в цялата Слънчева система. Но при хелиопаузата изглежда има допълнителен източник - водородната стена, която създава по-мощно сияние.

Отвъд стената има повече ултравиолетова светлина в сравнение с преди нея, което предполага, че светлината се разпръсква от стената. Теорията все още не е потвърдена окончателно. Възможно е друг източник на ултравиолетова светлина в нашата галактика да причинява светлината. За да се разбере със сигурност, "Нови хоризонти" ще продължи с проучванията.