Хеопсовата пирамида е построена с цимент, а не с гигантски скални блокове, показва френско-американско проучване.
Дялани каменни блокове за използвани само за основата и облицовката.

Използването на цимент обяснява и как отделните блокове на пирамидата пасват толкова добре, че между тях трудно може да се провре и лист хартия. Причината е, че за разлика от дялания камък, циментът се сляга и така всеки блок е заел форма, съответстваща на тези под него.

Всъщност теорията, че за изграждането на пирамидите е използван цимент, направен от варовикова каша, не е нова. Френският химик Жозеф Давидовиц още през 70-те години на XX век защитава тази теза.

Той взима проби от пирамидите и ги сравнява със скалите в близките кариери. Химическият състав е подобен, но не напълно еднакъв. Освен това слоестата структура на блоковете на пирамидите не съвпада с тази на дяланите камъни.

Давидовиц също така експериментално доказва, че може да се създаде цимент от варовикова каша и че химически той е напълно идентичен с проучваните от него проби.

Според тази хипотеза мекият варовик с високо съдържание на каолин е бил изкопан на юг от платото Гиза. След това бил разтварян в големи басейни, захранвани от Нил, докато станел на водна каша. Смесвали го с вар и диатомит или натриев хидрогенкарбонат, използван също от египтяните при мумифициране. После оставяли водата да се изпари и получавали мокър цимент, който след няколко дни се втвърдявал.

В Геополимерния институт в Северна Франция са извършени концептуални тестове с подобни съединения и е установено, че екип от пет до десет души, работещ с прости ръчни инструменти, може да създаде циментови блокове с тегло от 1,3 до 4,5 тона за няколко седмици.

Въпреки всички доказателства хипотезата на Давидовиц е яростно отхвърлена от много египтолози и от властите в Египет, вероятно защото слага край на мистерията за изграждането на пирамидите.

Противниците на теорията оспорват научните доказателства за нея. Според тях различните форми на блоковете в пирамидите показват, че са използвани дялани камъни. Освен това за варта би трябвало голямо количество пепел, а Древен Египет не е бил покрит с гори. В същото време е имал много работна ръка за дялане на камъни.

Няма как хипотезата за циментовите блокове да бъде потвърдена или отхвърлена категорично, докато египетските власти не дадат достъп за проучване на самите пирамиди с тази цел.

Хеопсовата пирамида се състои от 2 300 000 варовикови блока с тежест между 2 и 30 тона всеки, а се предполага, че някои тежат 50 тона. Не е ясно как блокове с такава тежест са били прекарвани от кариерите до строежа.

Повдигането им също няма обяснение. Изграждането на рампа за целта би изисквало повече труд и материали от самата пирамида. Първоначално Хеопсовата пирамида е била висока 146,5 метра.

Външната облицовка се състояла от 144 000 варовикови блока, силно полирани, с тегло до 15 тона, а върхът бил облицован с червен гранит.

Ако хипотезата за цимента е вярна, то само около една десета от всички блокове на пирамидата са от дялан камък. Като теглото на най-големите от тях не надвишава 15 тона.

Всъщност мистериите около Хеопсовата пирамида са много. На първо място това е предназначението ѝ. Основната хипотеза е, че е била построена като гробница на фараона. Но е напълно сигурно, че никога, никой не е бил погребван в нея. Намерен е само счупен саркофаг, в който обаче няма следи от тяло.